И отнемането на коли на пияни и дрогирани шофьори отиде в КС 

Иотнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори отиде в Конституционния съд (КС). 

Съдия Добринка Кирева от районния съд в Свиленград поиска КС да обяви за противоконституционна цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс като противоречаща на няколко основни принципа в основния закон. Първите четири алинеи предвиждат различни наказания за онези шофьори, които управляват автомобили пияни или дрогирани. Текстът на ал. 5 пък гласи: „В случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. 

Преди седмица Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) сезира КС за няколко разпоредби в НК, които предвиждат отнемането на автомобилите при непредпазливи деяния на пътя, както и присъждане на равностойността на колите при неумишлено причинена телесна повреда или смърт на пътя и за трафик на мигранти. ВКС поиска Конституционният съд да обяви за противоречащ с основния закон и чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, но не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори (повече виж тук). 

Сега съдия Добринка Кирева атакува цялата разпоредба в КС (пълния текст на искането виж тук). 

В районния съд в Свиленград е било внесено за одобрение споразумение между прокуратурата и гръцки гражданин, който бил хванат да шофира с 1. 4 промила алкохол в кръвта. Двете страни се разбрали той да бъде осъден на 6 месеца условно с 3 години изпитателен срок, на глоба в размер на 190 лв., 8 месеца лишаване от право да управлява кола и отнемане на ½ идеални части от моторното превозно средство, което било в режим на съпружеска имуществена общност или паричната равностойност от 944. 54 лв. на основание чл. 343б, ал. 5 от НК. 

Според съда обаче тази разпоредба води до несъразмерност на наказанията спрямо тежестта на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 от НК и представлява необоснована намеса на държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост, във връзка с преследваните от закона легитимни цели. 

В искането съдия Кирева посочва, че във връзка с предвиденото отнемане на автомобила трябва да се има предвид, че правото на собственост е гарантирано и защитено от Конституцията, като в практиката си КС трайно застъпва становището, че е задължение на държавата да гарантира и защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост чрез закон и че е недопустимо по законодателен път да се посяга на тази неприкосновеност. 

„При съобразяване на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и установените в чл. 57, ал. 2 от Основния закон параметри за упражняване на основните права, правото на собственост може да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности. Всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика“, посочва съдия Кирева. 

Тя пояснява, че прогласеният в Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване. 

Според нея най-силно е ограничението, което позволява принудително отчуждаване за държавни и общински нужди, т. е. трансформирането на собствеността от частна в публична, като тази възможност е закрепена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, но само при спазване на кумулативно дадени изисквания, и това съставлява изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост. 

„Разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията е важен ограничител, защото съдържа критериите, при които е конституционно допустимо имуществените права, принадлежащи на частни субекти, да бъдат накърнявани до степен, включваща и отчуждаване от държавата. 

Прогласеното в Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност (съразмерност), изведен като елемент на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията“, пише в искането. 

В него се уточнява, че съобразно този принцип ограничението на правото на собственост трябва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане. „От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите“, казва съдия Кирева. 

Нататък тя се спира и на практиката на Съда на Европейския съюз като посочва, че според нея „строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност“. 

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 не са тежки по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК, но за тях законодателят е предвидил налагането в условията на кумулативност на три вида наказания – лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да управлява автомобил, отбелязва съдия Кирева. 

„Въведената допълнителна репресивна мярка – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на дееца, която по същността си се приравнява на наказанието „конфискация“, според настоящият съдия докладчик води до прекомерна тежест на наказанията спрямо тежестта на извършеното престъпление, в подобен смисъл е и Определение по дело С- 707/17 на СЕС, което разглежда правната природа на отнемането в полза на държавата на паричните средства при извършено престъпление по чл. 251 от НК, което към онзи момент е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и съразмерността на отнемането им при простото неизпълнение на задължението за тяхното декларирането при преминаване през външна за ЕС граница, като е приел, че тази санкция, която се приравнява на „конфискация“, се явява прекомерно тежка, непропорционална на извършеното престъпление и надхвърля необходимото за постигане на преследваните от закона цели“, пише съдия Добринка Кирева. 

Освен това, продължава тя, използваният израз „…моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението“ е некоректен, тъй като приравнява автомобила на средство за извършване на престъплението, но той нито се явява средство на престъплението, нито облага от въпросното престъпление. 

„Юридическата формулировка „моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението“ е неправилна и неиздържана, но единствено по този начин, квалифицирайки предмета на престъплението като средство за извършването му, може да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, което е злоупотреба от страна на законодателя с властта, която притежава да приема закони, в нарушение на чл. 54 от ХОПЕС и чл. 4 от Конституцията, гарантиращ правата на личността в една правова държава“, посочва съдия Кирева. 

Що се отнася до втората част от разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предвиждаща присъждане на равностойността на колата, съдийката посочват, че не е ясна правната природа на тази „санкция“. 

„С тази разпоредба се въвежда неопределена от закона по вид санкция, която безспорно накърнява в огромна степен имуществената сфера на дееца, свръх необходимото за постигане на легитимните цели и в частност на целите на наказанията, дефинирани в чл. 36 от НК. 

Сама по себе си тази „санкция“ в определени случаи, представлява прекалено тежко „наказание“, доколкото следва да се присъди равностойността на МПС, което в повечето случаи е на значителна стойност, като напр. товарни композиции, лизингови автомобили, автобуси и т. н., които се управляват от несобственици и в много случаи наети по трудов договор шофьори“, отбелязва съдия Кирева. 

Според нея с тази разпоредба се засягат и правата на законните собственици, защото за определяне на равностойността на автомобила се назначава оценъчна експертиза, която може да бъде оспорена, което пък би довело до задържането на колата за неопределен срок. А това на свой ред нарушава правата на законните собственици. Засягат се и правата не само на собствениците, но и на семейството на дееца и евентуално на наследниците му, които не са извършили престъпление, но в резултат на такова, отговарят имуществено за извършването му от другиго. С тези аргументи съдия Добринка Кирева иска КС да обяви за противоконституционен въпросният текст от НК. 

Докладчик е Атанас Семов, който е определен за такъв и по делото, образувано по искането на НК на ВКС.