Съкровището на цар Иван Шишман скрито до Самоков?

10 март 2016 15:07   6286 прочита


В направените преди няколко години археологически разкопки край едно от най-старите села в Самоковско – село Доспей, в местността Шишманово кале, а Шишманово кале е в местността Петрова църква направените преди няколко години археологически разкопки край едно от най-старите села в Самоковско – село Доспей, в местността Шишманово кале, а Шишманово кале е в местността Петрова църква (Ударението е на първата сричка и е “съвпадение” с преданието, че една от църквите е изградена с жълтиците, които е върнал свети Иван Рилски на цар Петър), бяха разкрити основите на цитадела, на храмове от ІV – VIІ век, както и монети, накити, стрели, керамика, инструменти за добив на желязо и много други находки.

Поради “липса на средства” разкопките бяха прекратени, но онова, което беше открито, недвусмислено говори, че тези християнски светилища са изградени още преди образуването на Българската държава; още преди славяните и прабългарите да се “слеят” с местните траки, а след това са донаграждани и издигани нови, пише 168 часа.

Бяха направени “изводи”, че в подножието на тази част от Доспейската планина е имало селище и това е селището “предшественик” на днешния Самоков.

Но... “Нашето село било големо. Оно имало шестотин кащи и три цръкви. Па като

дошле турците тука, та се биле сос цар Йован Шишман, дека го викат сега Цареви кладенци, тогай като му надвиле, погубили го и изнадошле тадева; разтурили се тадева цръкви, що имало по селата, и не давале вече да се прават нови (това трая до наше време асли). Та ете тогава нашите селянье, като вишле, дека работата е таквая, земале, та собрале все какво имало по другите цръкви, внели го, затвориле го у тая цръква, та я затрупале отсекаде сос земя. Па сега не смеят да я разкопат, защо още не се е никому приказало. Турците по едно време позволиле да се разкопа, ама не се подавало.

Закопале те дека се и днеска познава, ама като излезнал един силен ветар – една вирушка, та носила дори страшни каменье, та веднага я оставиле. От нея до другата цръква, що я имаше по-горе – Свети Илия дека са гробищата, стари приказувая, дека имало “лагъм”, та можело от едната, под земи, да се ойде у другата.

А селото ни по напред се викало Мали Самоков и днеска на кютуко го така прекаруват...”

Това предание е записано след Освобождението от фолклористите Кузман Шапкарев и Христо Марков, а разказвачът е бил 75-годишният дядо Иванчо Джупан от село Доспей.

Друго едно предание (подобно има и във Велико Търново) разказва, че като видял идващата за България гибел, Патриарх Евтимий разделил ръкописите си на три части Едната изпратил към Света гора (тя е запазена); друга оставил във Велико Търново – векове по-късно гръцки духовници изгорили тези книги, и третата част изпратил за Рилския манастир. Но книгите в манастира не са пристигнали. Най-вероятно те са оставени в една от църквите на село Доспей, което е било единственото тогава селище в подстъпите на Рила – всички други села, както и град Самоков са възникнали по-късно.(Граница на доспейските земи с тези на Рилския манастир е била местността Кобилино бранище – Ас. Христофоров, “Искровете”,С.,1962 г.,)

Остава всичко да бъде проучено. Но от кого? “Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от две до двадесет хиляди лева” – гласи чл. 278а(1) от Наказателния кодекс (1998 г.)Не зная дали на друго място в света има такъв закон, че дори и в къщата на предците си да намериш съкровище – то не ти принадлежи. Принадлежи на тези, които “утре” могат да направят точно копие, а оригиналът да се появи след време в някой чужд музей или частна колекция... Добре ,че държавните иманяри, т.е. археолозите, не вярват на преданията. Иначе те щяха отдавна да търсят и да са открили златната корона и жезъла на цар Иван Шишман, а може би и царското съкровище, за което преданието разказва, че ...“след погинването на царя си, като изгубили всякоя надежда, събрали царските драгоценности, короната, скиптъра, оружията и все що е било драгоценно, та ги хвърлили в този вир” (Кара гьол). Авторът на “История славянобългарска” Паисий Хилендарски също е знаел за това предание и в творбата си пише: “И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич – (така се нарича източната страна на връх цар Иван Шишман) със силна крепост, наоколо го обграждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели ТУК и се криели от турците. Когато турците превзели от крал Вукашин и го поробили и надвили, и тук окончателно заробили и погубили цар Шишмана и войската, и търновските и българските велможи. Затова и досега в тия места се намират на много места съкровища; хората през ония времена криели и закопавали поради страх от турците, после загинали и тяхното имане останало в земята.”

Че се е водила битка на Самоковско поле и че сам цар Иван Шишман е участвувал,

пише и народният поет Иван Вазов в пътеписа си “Мусала”: “Защото преданието за битка на Самоковско поле между последния български цар и Баязида, в която първият е загинал, е познато тука и на децата. В тая мила легенда, която хвърля такова лучезарно обаяние въз личността на цар Шишмана, самоковци фанатически и благоговейно вярват и никакви летописци и историци – ни турски, ни руски, ни румънски, ни германски – не могат да ги убедят, че Шишман е хванат роб от Баязида и обезглавен или умрял в тъмница...”

При копаенето на основите на днешния завод “Самел” (намира се в местността Цареви кладенци) през 70-те години на миналия век – тогава той носеше името Радиозавод – очевидци-работници

твърдяха, че са намирали човешки скелети,

които не са били погребвани по някакъв ритуал. Това означава, че това не е християнско или мюсюлманско гробище. Тогавашното партийно ръководство бързо е потулило всичко, за да не спре строежът на завода...

След Освобождението иманяри са се опитвали да отпушат водите на малкото езерце Кара гьол и да открият съкровището, но тогава не са разполагали с металотърсачи. В същия район е търсено и съкровището на Чакър войвода. А защо да не се извършат археологически разкопки и на самия гроб на цар Иван Шишман, след като и турците са твърдели (по разказаното от внука на Алекси Попович, направил втория препис на “История славянобългарска”) - дядо Лазо Попов и записано пак от гореспоменатите фолклористи, следното: “Току се изопе оня турчин: Абе, айол, не знаете ли вие, дека тоя гроб, що е на вашата планина, що го викаме ние Касъм ефенди, е на вашио цар Шишман Йован! – Аир ефенди ние го знаем Касъм ефенди! – като се престорийме божем, като кога нищо не знаеме за това що казува...”

Съвременните историци твърдят, че не цар Иван Шишман е убит на върха на тази част от Доспейската планина, а неговият брат Асен (Ясен) Шишман. Но царската корона е една. Преданието за овчарчето, което е пасяло стадото си и е видяло, че царят “носи” главата си в ръка, а от седемте капки кръв, паднали от раните му, от които избликнали седем извора, всъщност е видяло, че той, царят, носи короната си.

Короната и днес е синоним на глава. Така че достатъчно е да повярваме в мисълта на големия руски художник и мислител Николай Рьорих, който в книгата си “Държавата на светлината” пише: “Човечеството не създава легенди за дребното, за незначителното и жалкото... Легендите не са нещо отвлечено, те са самата реалност.”

Никакво съмнениене трябва да изпитваме в разказаното от дядо Иванчо Джупан, както и от дядо Лазо Попов, който споделя пред фолклористите: “Ех, маре , синко, ке се пази, та какво неке; сега се поизаборави, а напред стари приказувая за това, за онова. Баща ми поп, па и деда ми поп, сума време живеяли и язе веке наклъцах деветдесеттех и шест години, та какво неке да пазат...”

Остава да повярваме. И да започнем. Но кой? А ако още на археолозите “не им се е приказало”! А може би трябва да се “роди” и в България човек като Хайнрих Шлиман, да повярва, че Троя я е имало и да я открие.


Още за: села   местност   църкви   Още от: Любопитно

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар