Тато поискал СДС още през 1987 г.

Юлският пленум на БКП през 1987 г. завършва с проекторешение, в което ясно се казва, че фундаментът, на който е изградена политическата и икономическата основа на социализма в България, е погрешен. Живков иска да раздели партията от държавата, но си дава сметка, че няма подготвени хора, които да поемат управлението. Затова настоява да се издирят инакомислещите и да се създаде съюз на демократичните сили, който да вземе държавното кормило. Това разказва в интервю за BNews бившият полковник от МВР Венцеслав Йорданов, който е бил експерт към прословутото Дело №4 за икономическата катастрофа на социализма.

Тодор Живков е поискал създаване на съюз на демократичните сили още през 1987 г.

Юлският пленум на БКП от тази година завършва с решения, в които Тато тотално се отказва от социализма като общественоикономически строй. Живков решава и да извади партията от управлението на държавата, но се сблъсква с неочакван проблем - няма кой да поеме държавното ръководство.

Затова в документите на юлския пленум е записано:

“Да бъдат издирени другомислещи, които да бъдат обединени в групи на общинско и окръжно ниво и предложени в София, за да се управлява”.

В проекторешенията е записано още: “Да се създаде съюз на демократичните сили, в който да бъдат обединени всички групи инакомислещи и представители на БКП за управление на България”.

Това разказа в интервю за BNews бившият служител на МВР Венцеслав Йорданов. През 1990 г. като икономически експерт той е командирован в прокурорско-следствената група към Главна прокуратура по дело №4. Това е делото, което в началото на прехода търси виновните за икономическата катастрофа на социализма.

Така Йорданов получава достъп и личен контакт до всички обвиняеми, разрешено му е да си води записки по време на разпитите им и да получава допълнителна информация от тях по основните въпроси на делото.

Разговаря с четирима премиери, 23-ма министри, членове и кандидат-членове на Политбюро на БКП.

Йорданов е събрал документите и спомените от разговорите си в излязлата преди време книга “Дело №4”.

“Живков е един изграден политик. Той много добре е разбирал, че икономиката, която градим, се гради на неправилна основа”, смята Йорданов. Той разказа, че още през 1963-та година Живков е един от първите ръководители, които поемат пътя за преустройство на българската икономика на пазарен принцип. През 1965 г. той предоставя София за симпозиум, на който присъстват представители на всички социалистически страни за дебат за пазарния социализъм.

“Това, което сега се гради в Китай, ние сме го градили още 1963 г.”, убеден е Йорданов. За съжаление Москва сложила точка на това и дори разклатила властта на Живков.

Йорданов разказа спомени за среща на Тато и Брежнев от това време, разказани му от Петър Младенов и Димитър Стоянов. Живков бил извикан от Брежнев в Москва.

Влизайки в кабинета на Брежнев, онзи с небрежен тон го попитал: “Живков, вие там какво правите? Капитализмът ли реставрирате?”

Нашият се опитал да му обясни, но Брежнев е категоричен: “Връщай се и спирайте с тия глупости! И има там един Гриша Филипов, който ви мъти главите. Той е агент на Тито, направете му един процес и му четете смъртната присъда!”.

Живков се върнал в България, събрал ЦК и политбюро, разказал им каква е ситуацията. “Другари, това е положението. Или сме всички в кюпа, или ще ни разбият и ще стане нещо страшно”, казал им той. Тогава се взело решение всички да поемат вината за процесите на въвеждане на пазарната икономика. Върнал се Живков в Москва и казал на Брежнев: “Всички сме виновни, ако трябва, съдете ни всички!”.

Същевременно обаче събитията в Чехословакия са на прага преди интервенцията на военните и едно падане на правителството в София би засилило броженията в Прага. Варшава също е била в позиция, в която е можело да настъпят брожения. Затова Брежнев се обърнал към Живков и казал:

“Ти си един хитър селянин. Махай се и махай всички, които доведоха България до реставрацията на капитализма”

Веднага след това Гриша Филипов, Пеко Таков и много съратници на Тато са извадени от политбюро. Но се запазва целостта на партията.

20 години по-късно в проекторешенията на юлския пленум през 1987 година, които са документирани и се намират в архива на Партийния дом, а по-късно в Държавния архив, Живков тотално се отрича от социализма. В тях се казва, че фундаментът, на който е изградена политическата и икономическата основа на социализма в България, са погрешни и неефикасни. Следователно те трябва да бъдат сменени. За съжаление сега срещу него се изправя Горбачов и отново пречи на плановете му.

“В книгата се вижда напълно ясно, че социализмът в България е един международен експеримент, който се контролира от Москва но със съгласието на великите сили”, обясни Йорданов пред BNews.

От книгата му става ясно и как е натрупан големият външен дълг в края на 80-те години на 20 в. Българската икономика след идването на Огнян Дойнов поема нов курс на развитие. Започват да се изграждат предприятия, а усилията се насочват към сектори на икономиката, които не са поносими за бюджета.

Слага се начало на тежкото машиностроене, биотехнологиите, радиоелектрониката, компютърните технологии. Това са все сфери, които изискват компоненти, произвеждани на Запад и внасяни у нас срещу валута. Така България започва да изработва нов вид изделия и да ги продава в страните в социалистическата общност срещу рубли.

“Значи ние купуваме срещу валута, а продаваме в рубли”, обобщава Йорданов.

1985 година в България има голяма суша. “Тя унищожи нашето селско стопанство. Внесоха се хранителни стоки за животните за 380 млн. долара. Внесоха се резервни части, енергоносители, за да може икономиката да функционира за 1 млрд. долара. Внесоха се медикаменти и др. за около 470 млн. долара”, разказва авторът на книгата. Така само за една година България става длъжник на западните банки за 1,8 млрд. долара. Следващата година сушата се повтаря и България затъва още повече.

През 1986 г. държавата вече е натрупала около 6,5 млрд. долара външен дълг.

Заради него според Йорданов и разказите за изнесени куфари с много червени пари са мит.