Шведска тройка за България! Другите пъти, като излизате на срещи, не се давайте веднага – поне се подърпайте!

Швеция ни би 3:0. Дотук нищо ново. Не ставаме за световно. Пак нищо ново. Но пък се даваме като за световно. Още на третата среща вече ни вкараха 10 пъти. И то само поради една причина – в Стокхолм се отървахме само с шведска тройка. България допусна цели 10 (или само 10) гола в първите си три световни квалификации за Мондиал 2018.

Има ли смисъл да си припомняме, че и преди старта на квалификациите ни вкараха 11 гола в двама мача? Япония ни показа откъде изгрява Слънцето със 7:2, а Дания ни взриви с 4:0. Тоест в пет мача от юни насам са ни вкарали 21 гола... Но нека се концентрираме върху квалификациите, нали те са най-важните, пише 24 часа онлайн. В първата среща Люксембург ни заби 3 гола насред София и само невероятно покриване от съдбата ни помогна да бием 4:3. Но готовността ни за гостоприемство влезе в историята - за първи път Люксембург отбеляза 3 гола като гост.

И ако тези дни почти всеки се присмя или поне се изказа за елементарната имитация на монархически стил от посланичката ни в Люксембург, то какво да говорим за фриволното поведение на футболните ни национали, които и пред футболни джуджета, и пред футболни херцози все едно се разхождат голи?! Във втората среща Франция ни вкара 4 с лекотата, с която френска тийнейджърка би приела да отиде на разходка край Айфеловата кула с Антоан Гризман.

Срещу Швеция в Стокхолм българските национали бяха по-притеснени и от същата онази френска тийнейджърка, но ако се беше оказала на среща с руска кафява мечка. Общото между измислената французойка и българските национали обаче е едно - няма шанс да ходят в Русия (покрай световното първенство през 2018 година). Май преди нов селекционер на нашите трябваше да им назначат и психоложка.

Дори да приемем небивалицата, че някак специалистката се беше озовала в стартовия състав в Стокхолм, вероятно щеше да се противи повече и нямаше да изглежда толкова лека. Поне можеше да оскубе някой швед. И вече няма смисъл да се самозалъгваме с теории на вероятностите какво е щяло да стане, ако Ивелин Попов беше вкарал за 1:1. Защото и при 0:2, че и при 0:3, за някои отбори животът не свърша. Има ли желание, има и начин. Има ли сърце, има и начин.

И изобщо не говорим, че е задължително начинът да доведе до успех. Но без опити не става. Ако и при загубен мач не можеш да намериш дори последна силица да дръзнеш да се побориш за оцеляването си, тогава е трагедията. Това е все едно здрав човек да се окаже на прага на смъртта и дори да не събере силите си за последна секунда борба.

Но всъщност какво ли здраво остана в този отбор, какъв ли живец? И не – не става дума за липса на лични качества или за изобилие от индивидуални грешки, които могат да разбият всяка тактика. Не става дума и за желание в класическия му смисъл, не ми се вярва някой да излиза без желание. Но нека правим разлика между "имам желание" и "показвам живец". Болно е, но отборът ни прилича на мъртвец. А няма по-лесен съперник от мъртвеца.

Така изглеждахме след третия гол на Швеция в Стокхолм по време на третата ни среща. И трябва да сме благодарни на съдбата, че реши да спаси заглавието за шведската тройка, защото на моменти положението ни изглеждаше много по-хардкор, а „швеците“ се бяха наредили групово, за да се възползват от дашните като за световно посетители на Стокхолм.

Имаха 20 удара към вратата (8 срещу 0 наши удари във вратата) – ами нормално, като ти дават, защо да не пробваш пак. Е, очаквания вече няма съвсем никакви – нали така се играело най-лесно. Като си аутсайдер, никога не губиш нищо.

Е, като стигнеш до осъзнаването, че си аутсайдер, и нищо съществено не може да спечелиш. Но нека спрем с губенето на достойнството. Другите пъти, като излизате на срещи, не се давайте веднага. Поне се подърпайте!

М. Иванов