75 години от рождението на легендарния вратар на Пирин Христо Христов - Бараката

Онези с които е играл, онези които са го гледали знаят.

Но кой е героя от Уембли? Той не е Ланселод и крал Артур. Той е най обикновен.

Родил се е на 26. 11. 1943 година в село Бараково.

На 14 години пази на вратата на заводския отбор Н. Вапцаров. През 1965 година отива в Ботев( по късно Пирин. През 1973 години играе в А група и му оставя верен до края. Играе за отбора 19 сезона от 1965 г. до 1983 г. Записва общо 537 мача - 224 в „А“ група, 272 в „Б“ група, 26 за Купа на Съветската армия (КСА) и 12 за Купа Интертото. С Пирин е финалист за КСА през сезон 1980/81.

Той е е първият футболист от тима на „Пирин“, който получава повиквателна за националния отбор. За България играе 13 мача. Когато изигра 13-ия си и последен мач за България, той бе на 37 години, 6 месеца и 2 дни. Тогавашният селекционер Атанас Пържелов му повери фланелката с номер едно за решителната световна квалификация с Австрия във Виена на 28 май 1981 г., която загубихме с 0:2.

Христо Христов Бараката е и най-възрастният дебютант в А отбора, като първият му мач бе едва 2 години по-рано - на 25 април 1979 г. по време на контролата Аржентина – България (2:1) в Буенос Айрес, когато бе на 35 години, 4 месеца и 29 дни

Негов учител е бил; Георги Найденов

"Ходех до София през 1957/58 да гледам да вземам уроци. Преди мача на Уембли изпитвал напрежение но не се страхувал. Много от имената ги бил чувал и виждал в рубриката Гол след гол и в един момент те срещу мен. Лек смут и нищо повече. Мачът се отложил заради мъгла и се е играл на другият ден Кигън си вдигнал чукалата в Хамбург. Но за спомените от мача се говори още. Христо Христов е отразил няколко удара на едва прохождащият Диего Марадона. Откриването му за националният отбор е дело на Данко Роев които му гласува доверието за мача в Буенос Айрес. Играх на ^Ацтека^. Участвах в знаменитото турне на първия отбор, когато изпотрепахме южноамериканските отбори. Бихме Перу и на чужд терен. Направихме 1:1 с Мексико на ^Ацтека^. Излязох и на Морумби в Сао Паоло. Но най-големият ми мач е срещу Аржентина на стадион ^Риверт Плейт^. Марадона не можа да ми вкара гол Пред 80 000 пазих страхотно. Аржентинците таман бяха станали световни шампиони

В неговата спортна биография не са малко мачовете, когато с великолепния рефлекс, съобразителност и смелост е вдигал на крака публиката, карал е хиляди фенове на Пирин да скандират името му. Христо Христов е от футболистите които с играта си потвърждават максимата че във футбола няма млади и стари, а има такива които могат и такива които не могат. На името на легендарният вратар е именуван стадиона в родното Бараково. Преди не малко години имаше предложение до ОНС за преименуване на стадиона в Благоевград от Христо Ботев на Христо Христов. Но не се прие.

Името на Христо Христов -Бараката момчето което тръгна от селското игрище, от стадиона на Пирин и стигнал до стадионите на Аржентина, Мексико, до Уембли ще остане записано със златни букви в зелено бялата футболна история. "Няма футболна нация която да не би се гордяла с Бараката"-Николай Колев Мичмана.

Марти Кирилов