Сърцераздирателна изповед на дупнишката Мадона, Сашка Васева: Тъжен ден за мен! Навършват се 12 г. от смъртта на моя брат! Майка ми не го прежали и си отиде, а аз ослепявам......

Дупнишката Мадона, певицата Сашка Васева публикува в социалната мрежа писмо, с което разплака многобройните си фенове. Драматичната и изповед е сърцераздирателна, ето какво написа любимката на народа Сашка Васева вчера:

Днес е тъжен ден за мен. Навършват се 12 години от смъртта на моя брат, който почина едва на 36 години, качвайки се в едно такси от Дупница до Ресилово. След случая моята майка се разболя много тежко и 10 години не излезе от дома си. Отиде си от този свят с болката по непрежалимото и дете. От 2013 година започна да се случва с мен нещо, което ме вадеше от равновесие.

Загубих, вследствие на атрофия на зрителния нерв, първо едното си око, а от 1 година не виждам и с другото око. Виждането ми не е свързано с това да сложа очила и да се реши проблемът, а очите ми се замъгляват вследствие на запушени кръвоносни съдове към очите ми. И тогава ми се наложи да се изправя пред съдбата на незрящите хора.

Имам упорит характер и не се отказвам да вървя по-улиците макар и да се спъвам и веднъж се блъснах в една забързана девойка, която в бързането си не ме погледна дори и ме наруга. Тогава аз и отговорих: "Извинявам се но не виждам", а тя отвърна: "Сложи си очила, ма".. Отминах тъжно и си казах на себе си: "Как да сложа очила на слепите си очи?"

В друг случай в една мастита фирма ми казаха, че съм се разминала в точните показания за това от къде е минал един автомобил, а аз им обясних, че съм сляпа и се возя в джипа като куфар. Служителят беше толкова груб и арогантен, че ме е срам, че съм дългогодишен клиент на тази компания. Оплаках се на отдела им човешки ресурси, но така и не бе санкциониран.

Питате ме дали пея като сега не виждам? Да пея, разбира се! Гласът ми не е атрофирал, нито визията... и понеже стана много тъжно ще ви разкажа една смешка: Обичам да ходя в една бирария на 5-те кьошета в София, където е средище на художници.. и там един много известен художник пожела да се запознае с мен и ми каза: "Приятно ми е, аз съм еди кой си..!" Аз му отвърнах: "Съжалявам, но не мога да Ви позная, защото не виждам с очите.." а той се пошегува и ми отвърна: "Е к во ти пука, нямаш очи, но имаш хубави цици.." (беше подпийнал )

Да, шегата му беше дебелашка ще кажете, но точно такава трябва да бъде нагласата ни към нашите неволи и нещастия. Може нещо да ни се е случило лошо, но щом имаме любов може би имаме всичко.. Може би не съм в неравностойно положение, защото мога да прегръщам, да правя любов и да обичам! Завършвам така, за да спра сълзата с целувка към всички онези слепи хора, които са били наранявани като мен от хората без душа, а те са истинските незрящи., написа певицата..

В. Анастасова