Шофьор на камион от Петрич спасява украинки и децата им

Росен Трендафилов от Петрич качва в кабината си 9 бежанци. Той качва в камиона си 3 жени и шест деца

Войната показа човещината!

Доказателство за това е български шофьор на тир, който успя да спаси три украинки и децата им. Росен Трендафилов от Петрич разтоварва стоката си ден преди да започнат бомбардировките в Украйна. Успява да се изнесе от Киев, но на границата с Полша попада в огромна опашка.

Той разказа специално за „България Днес“ за страха, който прочита в очите на бежанците.

„Намерих ги на вратата на границата, там има хиляди жени и деца, които чакат да преминат. Не могат да влязат с колите си, защото повечето явно не могат да карат. На мъжете им не им е позволено да излязат от Украйна. Те ги оставят на границата, сбогуват се там. Границата е дълга, около 8 км, за да излезеш от другата страна. Нали си представяте колко са натоварени, багаж, деца, страх. Жените трудно могат да ги минат пеша“, разказва Росен.

Граничен полицай му позволява да качи украинките в камиона си, нещо, което извън военна ситуация не е възможно.

„Сигурно едната жена му беше близка и той ме помоли да я кача. Попитах го дали няма да имам проблеми, той ме увери, че няма. Когато отворих вратата на кабината, се струпаха много хора. Качиха се три жени и общо шестте им деца. Колкото можах, взех. Преведох ги през границата и ги свалих в Полша“, споделя тираджията.

Росен разказва, че трудно успява да успокои неочакваните си спътници. Страхът и ужасът, който изживяват, избива чрез сълзите им.

„Разменихме си телефоните, благодариха ми. Едната от жените се казва Светлана, най-малкото дете пък е Дарина, другите не знам как се казват. Но те през повечето време плачеха, аз докато ги успокоя… беше нещо страшно. На първата снимка, която си направихме, те плачеха. За втората им казах: „Няма да плачете, защото няма да ви снимам“. Успяха да се успокоят“, допълва Росен, който, освен че ги превозва, успява и да ги развесели.

На въпрос дали се е страхувал, Росен отговаря:

„Беше ме страх, когато бях по-близо до Киев. Не е точно страх, защото ние сме мъже. Но имах чувството, че няма да можем да излезем. Ако бяха бомбардирали някой мост, нямаше да мога да напусна с камиона. На границата иначе беше спокойно, независимо от ситуацията, в която се намират.“

„Който има сърце, да гледа тази трагедия… Аз за три дни видях ужаса и страха им. Няма какво да ядат, бензиностанциите и магазините са затворени или нямат наличности. В бензиностанциите има само чипс. Картите не работят, трябва да имаш налични пари, валута не се сменя… Голяма безизходица“, разказва за ужаса на войната роденият в Петрич шофьор.

„Аз съм на 50 г., бил съм войник. Никога не съм мислил, че ще видя такова нещо, но ето, видяхме го!“

Росен разказва, че мъжете оставят жените си на кръгово кръстовище, а от там се връщат обратно, за да се сражават при нужда. Мъжете, които имат документи за инвалидност или ако семейството има три деца или повече, са освободени и могат да тръгнат за Полша.

„Имаш ли украински паспорт, независимо дали си с лека кола или камион, нямаш право да минеш границата, подлежат на запас“, споделя Росен.

Тираджията оставя бежанките в ръцете на поляците. Споделя, че всичко е било организирано добре, а самите жени имали близки в Полша.

„След това какво става с тях не знам… Чухме се с едната от жените, добави ме във фейсбук. Настанили са се при близки, успокоили са се. Какво да направим друго, нали сме хора?! Ако бяхме повечето такива, нямаше да има война. Но явно не е така. Двама ниски мъже си мерят нещо, което не трябва да мерят така. Това не трябва да го вижда нито едно дете! Страшно е!“, завършва разказа си Росен, който спасява девет украински бежанци!