Ваучери за храна като социален разход могат да обхванат до 20% от работещите в България

30 април 2010 00:20   6104 прочита


Генералният директор на "Аккор Сървисиз България" Ерве Комбал

- Защо смятате, че квотният принцип на системата с ваучерите за храна трябва да отпадне?

- Свръхрегулацията чрез разпределяни от държавата квоти е в противоречие с принципите на свободната конкуренция и ощетява както фирмите, така и клиентите. Някои от операторите на ваучери за храна, които са се наложили на пазара, запълват квотите си още в началото на годината. Ние например не приемаме нови клиенти за 2010 г. от 23 февруари насам, тъй като Министерството на финансите намали нашата квота с повече от 40% в сравнение с миналата година.

Един от нашите клиенти, който през миналата година беше преценил да раздава ваучери за храна като бонус само на част от служителите, сега е решил да предоставя услугата на всички работници в дружеството си. И ние трябваше да му обясним, че не сме в състояние да удовлетворим искането му и да го отпратим. Той едва ли не ни обвини, че създаваме предпоставки за дискриминация. Сега този клиент трябва да обикаля останалите оператори и да търси някой, който не си е запълнил квотата.

Ефектът е, че изкуствено се отнемат клиенти от утвърдените оператори, за да се пренасочат към новите имена на пазара. Това може би е предимство за някои, но нито е справедливо спрямо клиентите и служителите; нито отговаря на принципите на свободната конкуренция.

- В кои страни няма квоти за тези ваучери? Каква е била логиката, с която законодателят е приел, че в България ще бъде предпочетен квотният принцип?

- Сред четиридесетте страни, които са въвели ваучерите за храна като социален разход, ползващ данъчни облекчения, България е единствената, която регулира дейността на операторите чрез подобни квоти. Това не означава, че останалите страни не са въвели други механизми за ограничаване на данъчните облекчения. При въвеждането на системата в България е използван модел, копиран от Румъния. В Румъния обаче този модел е бил променен скоро след въвеждането му и квотите са били премахнати, тъй като се е установило, че носят повече неудобства, отколкото предимства. Тук обаче от временна мярка, необходима за оценка на системата, квотите се превърнаха в регулаторен инструмент по отношение на пазарните дялове. Като имаме предвид, че до момента ефектът от системата ваучери за храна върху икономиката в страната е добър, както впрочем и във всички останали страни, и че са налице изкривявания в системата, предизвикани от прилагания квотен принцип, ние смятаме, че няма причина България да не приеме практики, сходни с прилаганите в останалите страни.

- Колко пъти търсенето надвишава предлагането на ваучери за храна у нас?

- Това е труден въпрос, но още веднъж искам да се позова на международния ни опит. Да видим първо цифрите. Днес системата покрива около 240 000 души, а можем да приемем, че работещите в България, които принципно биха могла да получават тази придобивка, са 2,5 милиона души. Много е важно обаче да предвидим какво би било поведението на работодателите, ако отпаднат ограниченията. Категорично искам да подчертая, че системата работи и носи ползи, ако ваучерите се раздават като социален бонус, а не за сметка на част от заплатата.

Ние поддържаме мерките за забрана на "заместването" на заплатата с ваучери. Знаем, че във всички страни, в които системата функционира от десетилетия, тя обхваща между 15% и 50% от работещото население, тъй като законовите разпоредби не могат да задължат работодателите да предоставят този вид социална придобивка. В допълнение, привлекателната данъчна среда в България, както и относително ниските нива на заплащане на труда правят ваучера за храна помалко атрактивен инструмент, отколкото той би бил в други страни с по-високи данъци и осигуровки. В този контекст ми се струва резонно да очакваме системата да се развива постепенно и да обхване между 10% и 20% от работещите в средносрочен план. Разбира се, това би генерирало и увеличаване на приходите от ДДС. Така че би било жалко да се пропусне и този ефект.

- Представете си, че квотният принцип отпадне и операторите на ваучери имат възможност да удовлетворят търсенето на 100%. Какъв можем да очакваме, че ще бъде обемът на този пазар при тази хипотетична ситуация?

- Това ще зависи от нивото на максималната освободена от данъци и осигуровки сума, фиксирана за ваучерите за храна, но ако предположим, че тя остане 60 лева месечно на служител, на пазара ще са му нужни много години, за да се удвои и да достигне 350 милиона лева. Залогът на либерализацията на пазара е колкото в разширяване достъпа до системата от страна на фирмите, толкова и в правото на техния свободен избор на оператор.

- С каква печалба общо завършват 2009 година 12те оператора на ваучери за храна у нас? Какъв е маржът на комисионите, с които работите?

- Нямам данни за моите конкуренти. Мога само да коментирам фактите за "Аккор" - ние приехме нови клиенти в края на 2009 година, които биха имали ефект върху издаваните от нас ваучери с обем на пълна година, така че обемът емитирани от нас ваучери през 2010 година би достигнал този от квотата ни за 2009 година. За съжаление нашата квота беше намалена с 40% в началото на тази година. Дори и при предишните нива печалбата ни през миналата година е пренебрежително малка.

- Как убедихте представителите на правителството, че ваучерите за храна могат да бъдат антикризисна мярка?

- Включването на ваучерите за храна в пакета антикризисни мерки е резултат от постигнат консенсус на тристранната комисия. Това означава, че социалните партньори (работодателски и синдикални организации) и държавата (Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите) са убедени в ползите на системата, както и че крайните ползватели са доволни от нея. Друга причина е необходимостта от стимулиране на потреблението в този период на криза.

- Имате ли индикации, че парламентът ще гласува за либерализацията на тази система през 2010 година?

- Знаем, че Министерство на финансите се ангажира пред парламента да финализира този въпрос и че е организирана работна група. Беше казано, че работната група разполага с 45-дневен срок, за да предложи промени в сега действащата система. Надяваме се, тези промени да са насочени към създаване по-добри пазарни условия и въвеждане на принципа на свободна конкуренция. За нас казаното пред парламента е сериозен, отговорно поет ангажимент.

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар