Ем. Драгомирова от групата на пернишкото с. Ярджиловци: От 7-годишна участвам в Сурова, тази година носих по-леки хлопатари – 25-30 кг, но пак имам синини по цялото тяло

Еманоела Драгомирова спокойно може да се определи като най-красивата кукерка. От малка участва в Сурова (Сурва), както е известен празникът в пернишките села. Започва в групата на Ноевци, след което години наред не пропуска участие с групата на с. Ярджиловци. Скрита зад маска на рогато чудовище, Еманоела изненадва околните с красивия си вид при свалянето й.

Ето какво сподели тя пред bgdnes.bg за тръпката, емоцията и отдадеността към празника.

– Еманоела, кога започна Вашето увлечение към сурвакарските традиции и от семейството ли идва?

– Със сигурност от семейството. Баща ми е заклет участник и предаде страстта си и на мен. Когато живееш месеци наред сред еуфорията и подготовката за този празник, е почти невъзможно ти самият да не се влюбиш в него. Вкъщи седмици наред майка ми, баща ми, роднини и приятели шиеха костюми и мислеха стратегии как точно да се организира всичко. Следващият, който ще присъединим към обществото, е тригодишната ми дъщеря.

Първите ми спомени от Сурова, както се нарича обичаят в нашите села, е от времето, когато бях в 1-ви клас. Тогава беше първото ми участие в групата на пернишкото село Ноевци. Баща ми беше в ролята на болюкбашия, който е предводител на групата. Почти всичките деца в селото заемахме всякакви странни роли, само и само да сме част от празника. Първата година с моя приятелка бяхме преоблечени като палячовци. Подобни персонажи не съществуват в обичая, но сами можете да си представите колко много сме искали да участваме.

Последваха роли на мечка, циганка, баба, а преди десетина години поисках да нося звънци. Това ми допада най-много. Звънците започнах да нося в друга група, в която участвам до днес – тя е от родното място на баща ми, на баба и дядо и повечето ми приятели – село Ярджиловци.

– Защо е важно прогонването на злите сили в началото на годината?

– Обичаят се свързва със смяната на старата с новата година и скорошното събуждане на природата. Прогонват се злите сили, за да е богата реколтата и да има здраве и плодородие по хората и животните.

 – Какво Ви дава участието в кукерските празници?

– Много! Не само на мен, а на всички, които участват. Носи ни такава тръпка, която не би могла да се обясни с думи, трябва да се усети. С месеци се говори преди и след 14 януари за Сурова, хората вземат отпуски и отменят ангажименти. В Ярджиловци Сурова е свещена и всеки, когото попитате оттам, ще ви го каже. Ние я „отглеждаме“, почитаме и пазим, сякаш е наше дете.

– Разкажете ни за Вашата група – колко голяма е тя, кога и къде обикаля, какви ритуали пресъздава.

– Моята група от село Ярджиловци е една от най-големите по численост, представящи се на фестивала в Перник. Има множество награди, канена е в чужбина много пъти. Има награда за най-добре представяща се група на всички времена. Комплектите звънци са стотици и звукът им в такт те кара да настръхваш всеки път, когато ги чуеш. В селото на 13 януари вечерта се запалва ритуален огън, който се оглася от силен звън на чанове (или звонци). На 14-и започва да се обикаля всеки дом в селото от сватба, мечка и мечкар, поп, оркестър, тъпанджия, цигани и хора със звънци. Това се прави за здраве, като във всеки дом хората слагат трапеза и дават на сватбата пари. В моето село групите се разделят на три махали, следобед следва среща между тях в училищния двор, надиграване и съревнование.

• От какво са направени облеклото и маската и участвате ли и Вие в създаването им?
• Облеклата в нашата група са направени от кожи. Често и собственоръчно върху наши дрехи зашиваме парчетата кожа. Има и шивачи, при които можеш да занесеш материали и да ушият костюма ти. Маските и ликовете се изработват ръчно от участниците и хората от селото. Използват се кожа, рога и други подръчни материали за изработването на внушителни демони и чудовища, които да гонят злото. При нас са изключително популярни така наречените „зеваче“ – чудовища, които са направени така, че когато участникът се движи, устата на чудовището се отваря и затваря. Някои от тях достигат над 2,5 метра височина и повече от 50 килограма тежест. Моята маска не е тежка, представлява демон с големи и извити рога.
• Колко тежат звънците и не е ли изморително за една млада дама да обикаля и скача с тази тежест?
• Не мога да кажа с точност, защото не съм ги мерила. Няколко години съм носила звънци, които са доста тежки, може би около 25-30 килограма. Трудно е и се изисква силно вдъхновение и желание, за да ги носиш. Жените носим по-малко на брой. Мъжете слагат доста по-големи звънци с изключително голяма тежест. Усещането след носенето им е около седмица мускулна треска навсякъде. В последните години нося хлопатари, които са направени от по-лек материал и не тежат толкова. Въпреки това и тази година имах немалко синини от тях. Но ние не се оплакваме, доставя ни удоволствие да ги носим.
• Срещате ли изненадани погледи през годините, когато зад страшната рогата маска се появи красиво женско лице? Какво чувате най-често от хората?
• Да, хората се изненадват, че все повече жени вземат участие в този празник. 80% от тях много ни се радват, поздравяват ни, снимат се с нас и ни благославят, казват, че се гордеят с нас. Има и процент изказващи се само в социалните мрежи, които са негативно настроени. Най-вече заради това, че в древността обичаят е бил практикуван от мъже и жените и децата нямаме място в него според тях. В Пернишка област обаче участието на жени и деца се случва от повече от 30 години. При нас няма ограничения на участниците, единствено условие за включване в групата е желанието.

 – Какъв е животът Ви извън маскарадните игри?

– Аз съм семейна, имам дъщеричка, по професия съм маникюристка. Обожавам работата си, защото ми доставя удоволствие да рисувам, а в свободното си време обичам да чета книги, да пътувам, да спортувам. Другата ми любов освен Сурова са народните танци. Участвах пет години в танцов състав и умея да играя немалка част от българските хора. В моето семейство се тачат и почитат българските традиции. Тази година моята 3-годишна дъщеря си пожела за Коледа народна носия и аз съм много горда с нея.

– Какво е посланието Ви към обществото?

– Посланието ми към всички хора е най-вече да бъдат по-добри, да си помагат повече едни на други и да гонят от себе си, доколкото е възможно, лошите емоции. Българинът е щедър и добър човек, но има много мъка в дните му. Това понякога го прави нервен и суров. Въпреки всичко не губете добрите си сърца и за да ни има нас като народ през вековете, предавайте на децата си славната ни история и българските традиции. Те са най-голямото ни богатство.

снимки; ФотоБългария, Даниел Андонов, Росица Кънчева. Иаточник "България Днес".