Директорът на музея в Благоевград д-р К. Алексиев пред Struma.com: Тези, които очакваха да открием Троя, търсейки Скаптопара, останаха излъгани! Край Покровник бе открита една вила, стопанска постройка...
Д-р Кирил Алексиев е историк и временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей в Благоевград. С него се срещна репортер на Struma.com, за да поговорим по актуалната тема за античното селище, около село Покровник- Скаптопара.
Struma.com: Г-н Алексиев, какво се случи с разкопките край село Покровник? Това ли е „Скаптопара“? Излъгани ли останаха хората? Доказа ли се, че това е старото антично селище?
Д-р Кирил Алексиев: Не, толкова силни определения не трябва да се правят. Трябва да се обърне внимание на факта първо, че когато се търси Скаптопара не трябва да очакваме, че ще открием Троя. Имаше малко такова внушение, в момента, когато се направиха разкопките. Скаптопара според Скаптопаренския надпис, който свидетелства за него, всъщност е едно селище. То си е село, така е посочено. Разбира се, покрай него е имало голям панаир, т. е не е обикновено село.
Било е някакъв център, но не от типа на Хераклея Синтика, която се разкопава сега в Петрич. Не е огромен град. Може би в това отношение тези, които са очаквали да открият нещо величествено, са излъгани. Но това е много важно и държа дебело да се подчертае- маловажен обект няма. Това, което се откри в околностите на Покровник последно, тъй като съм историк, не бива да давам крайни оценки, но това доколкото съм се допитал до колегите археолози, е една вила, стопанска постройка.
Всъщност това е било вид имение, което е било характерно по това време да се намира в плодородните земи. Имайте предвид, че днешната география и разпределянето на селищата е доста по- различно от тази, която е била в Античността. Обикновено пътищата, които са свързвали самите селища са били изграждани на по- високите места. Така че, търсенето на Античната Скаптопара не може да се каже, че е точно на това място, но това е част от целия комплекс, който обикаля това селище.
Времето, от което датират тези находки, това са Златните години на Римската империя. Тогава се създава една голяма агломерация. Това е една система от селища, имения, различни структури, които се занимават с търговия и всъщност образуват мрежа, която показва провинциалния живот в Римската империя по това време и това е ценното в случая. Обектът не е от ранга на Хераклея Синтика, не е от ранга на провинциален град, столица на провинция, но ценното в него е, че той може да се свърже в мрежа с различните обекти, които са около него- в Мощанец, Дренково имаме антична сграда, отделно около Благоевград има много обекти, които също не са открити.
Ако се разгледат в система, може да се представа как изглежда Римската провинция. Такова нещо досега е пренебрегвано. Откриването на един град носи някаква романтика, сензация, но реално погледнато този обект, който се намира до АМ „Струма“ може да бъде експлоатиран. Така че този шум, който се създаде около „Скаптопара“ всъщност донесе и положителен ефект. Обърна се внимание около един от многото археологически обекти около Благоевград и ще бъде хубаво, ако може да се възползваме от това, че е близо до магистралата и може да се създаде археологически обект, който да бъде притегателен център и за изследователи, и за туристи.
Struma.com: Т. е магистрата не е нещо, което ще навреди, а нещо, което може да донесе ползи?
Д-р Кирил Алексиев: Да, може да донесе ползи. Още повече, че вече започна процеса по преместване на тези антични сгради, които бяха много ценни в този обект. Те ще бъдат преместени в непосредствена близост до самата магистрала, ще бъдат съхранени в точния им вид, по какъвто са намерени. От тук насетне, това се превръща в една много добра база не само за туризъм, но и за изследователска дейност.
Struma.com: Какви са плановете ви като временно изпълняващ длъжността директор, свързано с развитието на музея?
Д-р Кирил Алексиев: Имаме амбицията да подобрим материалната база, защото музеят има някои проблеми, които трябва да се решат. Дълго време са неглижирани поради различни обстоятелства. Трябва да се оправи покрива на музея, защото на сградата не е правен основен ремонт, откакто е изградена. Благодарение на Община Благоевград имаме разбирането им и очакваме всеки момент да започнем.
Struma.com: Какво предстои пред РИМ като събития?
Д-р Кирил Алексиев: Ще се насочим към проекти и програми, тъй като държавното финансиране е недостатъчно. Кандидатстването по европейските фондове е един добър начин да се направи нещо допълнително. Благодарение на подкрепата на Община Благоевград направихме много инициативи и предстоят още такива.
Struma.com: Имате ли конкретен замисъл за проект?
Д-р Кирил Алексиев: Да, имаме идеен проект. От миналата година започнахме действия. Имаме спечелени микропроекти от Национален фонд „Култура“ имаме една интересна изложба, посветена на Първата световна война и Ньойския договор „Хората, които победиха войната“. Тя е посветена към социалната страна и това как се отразява на хората. По традиция, която започнахме с НЧ „Никола Вапцаров- 1966“ доразработваме проект за интерактивна изложба – спектакъл, която да се отнася за хората, които са потомци на бежанските родове.
Очакваме и Нощ на музеите, където също сме подготвили много изненади на 18 май. Ще продължим всички събития, създадени през изминалите години. Нещо интересно и за обществеността, интензивно се работи върху Архива на Пелтеков, който тази година ни беше дарен от Община Благоевград. Една от основните ни задачи е да го обработим обстойно и да може да стане достояние на обществеността. Има много интересни неща в него и разрешават много спорове.
Struma.com: Какво ще пожелаете на читателите на Struma.com?
Д-р Кирил Алексиев: Каним всички Ваши читатели да посетят музея и да водят и своите деца! Имаме богат фонд, с който всички могат да се запознаят и да научат много интересни неща.
Ц. Иванова
Деееба и селяците дето не са одили у музеа!
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.