Дешка от Горно Драглище привлича туристи от цял свят с нейна уникална рецепта

07 август 2017 14:32   3 коментара   27269 прочита


Дешка от разложкото село Горно Драглище е известна в страната с упорития си дух и желание да запази традициите в родния си край и да превърне селото в притегателен център за туризма. Макар и голяма роля за това да има нейния нафпавок, то и атракциите, които тя предлага на гостите не са за подценяване.

В нейната къща времето никога не спира! Постоянно има групи, които наблюдават как се приготвят селските манджи, по коридорите се разминаваш с баби в носии, играят се хора и веселбата е постоянна. Духът на селото и на традицията е жив там. „Ние предаваме селския и българския дух. Всеки ден се събираме баби в носии, играем, подготвяме атракции за туристите, показваме им духа на селото. Това нещо вече се забрави от ежедневието и бързия живот.

Искаме да правим тези неща и да ги показваме, за да може българинът да знае, че и тук нещата се случват“. „Развиваме селски туризъм, но сме спрели в 70-те години и всеки, който дойде в нашата къща казва, че се връща в детството си, в спомените как е било при баба. Ние сме привърженици на българщината, което, за съжаление, у другите не е така.

Българите възхваляваме чуждото, а нашето го слагаме на последно място“, смята Дешка Кротева, която отвори домът си за екипа на „Агрозона“ . Тя е категорична, че туристът най-много се вълнува от селските манджи и от възможността да се докосне до истински продукти. „Предлагаме и агротуризъм. Ходим по нивите, развеждаме туристите из зеленчуковите ни градини.

Ние садим боб, картофи, зеленчуци и идват гости, които дори искат да идват и да садят с нас. Водим туристите на нивата и усещаме тяхната тръпка. Фактът, че гледат плода и си го хапват директно от дървото е нещо уникално за гостите ни. Вече имаме ливади, овощни градини, направили сме навес там, където туристите могат да прекарват време из градините. Интересът към агротуризма ни е много голям и от българите и от чужденците“.

Приказливата и атрактивна Дешка Кротева успява да превърне родното си село в рай за селския туризъм. Къщата и в Горно Драглище е типичния пример за това как едно малко селце може да преплете в себе си целия свят. Записаните гости започват от Австралия, преминават през САЩ, Европа и стигат чак до Япония. Освен че всички те успяват да „накусят“ нафпавок, допирът със селското неизменно остава една различна туристическа емоция, особено ценна за българите. Причината е, че те се потопяват в автентичния селски бит. Дешка съхранява и развива старинната технология за приготвяне на местния колбас и е категорична, че докато може, няма да позволи този вкус да се затрие.

„Ние сме пазители на продукт, който италианците наричат българското прошуто. Нафпавокът вече е на изчезване, защото е много труден за приготвяне. Ентусиазмът ни да го правим обаче идва от това, че той е много ценен и уникален продукт. Туристи от цял свят идват за да го опитат, което е много важно за нас, защото чужденците много рядко дават оценка за чужда храна“, разказва Кротева. Тя е категорична, че ако тази рецепта и самият колбас изчезнат, то това ще бъде поредната голяма загуба за българските храни. „От чужбина идват специални групи за дегустация на нафпавока, дори и такива от Япония. Тези храни трябва да се запазят – като зеленото сирене от Черни Вит, Смилянския боб и др.

Има някои продукти, които са автентични, но техните вкусови качества са много променени в промишленото производство. Такъв е например банския старец – истинският му вкус не може да се открие в магазина. Идеята не е да се правят тези храни масово, защото това обезмисля продукта. Ние трябва да запазим неговия дух“.

Дешка Кротева е научена да прави нафпавок още от малка. „Това е продукт, който са правили моите баби, след това родители, в нашето семейство той има 100-годишна история. С тези си вкусови качества колбасът може да се открие само в Разложко и това се дължи на климата, който обуславя целия вкус.

Има три варианта да направиш нафпавок. Първият е да сложиш месото в дедец – стомаха на прасето или пък да използваш бабичката – дванайсетопръстника. Дедек се е казвало, защото когато напълниш стомаха с месо той се подгърбва като дядо. Бабичката е нагърчена и има бръчки като остаряла баба.

Нафпавок се прави и от меурче – пикочния мехур на прасето. Дешка използва само меурчето, тъй като от него излизат повече парчета.

От едно прасе взимаш най-доброто месо – рибица, бут и плешка. „Нафпавока се прави много чисто, защото когато излизаме в чужбина задължително трябва да имаме сертификат за изследвано качество. В лабораториите казват, че толкова чист продукт не са изследвали“.

Нафпавока се приготвя само през зимата – декември. Прасето се коли, след което се орязва най-доброто месо, което се кълца с брадвичка. Основната подправка е кимиона. „За да постигнем вкуса ние сами си гледаме кимион, домашно произведен, защото той трябва да придава истински вкус“, разказва Дешка. След като накълцаш, омесваш хубаво месото и с машинка се пълни пикочния мехур, който се връзва или зашива.

Слага се на тавана, където трябва да се обръща на всеки 2- 3 дни. С дъска трябва да се притисне месото за около 10 дни и след това отново започва да се суши и обръща нафпавока. Сушенето става до началото на април, а когато настъпи месеца месото се прехвърля в пепел, където продължава процеса на зреене.

Заравя се в пепелта, за да се предпази от гадини. Дешка Кротева е последният занаятчия, правещ така известния в миналото колбас. Никой в селото не се е опитал да я конкурира или последва, защото работата по направата на нафпавока е тежка и продължителна. „Няма закон за занаятчийските храни и това възпрепятства продажбата на продукта.

Настояваме да има регулация за занаятчийските храни, защото това облекчава и насърчава производството на застрашени продукти. Изискването е да имаш цех, да можеш да преработваш. Трябва обаче да се прави разлика между занаятчийската храна и масовото производство, защото от този продукт повече от 1000 бр. не можеш да извадиш.

Има и един парадокс, според който мога да продавам спокойно нафпавок в цял свят, но не и у нас. Това е сезонна храна – яде се от май до октомври. Идеята му не е само да го съхраняваш и раздаваш, а трябва да се помисли и за печалба, която на този етап няма как да се прави. За да изгледаш едно прасе е много скъпо и да раздаваш единствено, защото продуктът ти е уникален, не се получава.


Още за: Дешка   туристи   рецепта   Още от: Общество

Принтирай статия
3 коментара
08 Август 2017 09:56 | туристи
Оценка:
1
 (
3
 гласа)

Дешке, хората не искат нафпавок, а търсят лековита минерална вода, където да си лекуват болежките и да релаксират. Така, че колкото и да се хвалиш интересът е огромен, но към с. Баня, а не към твоята къща.


08 Август 2017 17:07 | туристка
Оценка:
-1
 (
1
 гласа)

Е, много сте злобни и завистливи. Три пъти съм водила хора там, последния път чужденци и всички са очаровани от обстановката, храната и представянето на бабите. Така че дрънкайте си колкото искате и се завирайте в черупките си, но по-добре би било и вие да направите нещо хубаво и интерено, ама не ви стига акълът.


08 Август 2017 21:12 | До туристка
Оценка:
2
 (
2
 гласа)

Май си гладна туристке? Вместо да ядеш буквите, защо не ядеш нафпавок? Ега си и резила с тоя нафпавок.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар