Да помним! Изминаха 18 години от катастрофата при гасенето на пожара в Бетоловото край Разлог, при който загинаха 4-ма военни пилоти 

Изминаха 18 години от катастрофата на вертолет Ми-17 от 24-та авиационна база Крумово. При гасене на горски пожар в местността „Бетоловото” край гр. Разлог на 24. 07. 2003 г. при изпълнение на служебния си дълг загинаха военните пилоти подполковник Милко Пейковски и майор Николай Радулов, както и техните колеги младши лейтенант Бойко Панайотов (борден техник) и полковник Кирил Чамишки от РДПБЗН Благоевград. 

*** 

При установяване причините за катастрофата са разпитани 34 свидетели. Комисията по разследването излиза със заключение, че появата на внезапен страничен порив на вятъра е принудила екипажа да търси начин за аварийно кацане. 
Според председателя на разследващата комисия ген. -майор Казаков “последният полет на борд 433 е продължил точно четири минути”. Прелитането започва 2 мин. и 50 сек. от началото на полета с рязък порив на вятъра отзад-отдясно, в момент когато вертолетът се подготвя за хвърляне на водата. Скоростта е 60-80 km/h, височината – 100 m.

Ситуацията, в която попада борд 433, се описава като невъзможност да се стабилизира машината. В този случай нараства необходимата мощност за опашния винт, която се компенсира от тягата на носещия винт. След като оборотите на носещия винт започват да спадат, машината губи устойчивост и започва самопроизволно да снижава, като едновременно завива наляво – тоест загубва надлъжна и напречна устойчивост.

При полет на голяма скорост и голяма височина вертолетът може да се стабилиза след известно време, но това за екипажа от Крумово е било невъзможно заради опасно малката височина. Според ген. Казаков пилотите са действали по инструкцията, като са се борили до последния възможен момент – в ръката на майор Пейковски е намерен стоп-кранът на единия от двигателите. Вертолетът не е имал шанс да се приземи аварийно, тъй като близката подходяща площадка е била заета от пожарникари.

Ситуацията се развива за 6, 5 секунди. Екипажът не е имал време да напусне вертолета по време на падането. “Черната кутия” на вертолета (регистраторът на полетната информация САРПП-12) не може да окаже помощ при разследването, тъй като лентата му се е стопила от високата температура.

Запазен е само бордният магнетофон МС-61, на който са записани разговорите на екипажа в този последен полет. Последните реплики на командира на екипажа са: “Откъде се взе този вятър?! ” Следва секунда забавяне и команда за авариен пуск: “Пускай водата, пускай водата! ”.

След това на записа се чува сигнал на радиовисотомера за снижаване под 70 m и той заглушава разговорите до момента на сблъсък със земята. Установено е, че водата (по потвърдени сведения – 2, 1 тона) е пусната по нормален начин в аварийна ситуация.

При този полет във вертолета са двамата командири на екипажи, определени за гасенето на пожара, а двама втори пилоти остават на земята. Капитан Радулов е на командирската (лява) седалка, майор Пейковски като инструктор при този полет е на дясната седалка. 

Я. Хаджиев