Да поканим Бога да вечеря с нас – Бъдни вечер в с. Брежани

Сдружение „Хора и традиции“ изследва и подготвя възстановка на един от най-светлите и вълнуващи християнски празници Бъдни вечер в Брежани. Традиции, които се предават от поколение на поколение и са живи.

От незапомнени времена в региона на симитлийското село Брежани на Бъдни вечер се коледува Стопанката става рано пред зори. Замесва тесто за колаци и Боговица (така се нарича питката), колачето с паричката, вари царевица със семчина сол или с орехи. Пали фурната да пече колаци, защото коледарчетата тръгват рано. Тръгват по домовете с домашно тъкани торбички, на които в Брежани казват „секулки“ и викат: - Коледа! Коледа! Коледа!

Излиза стопанката, на всяко коледарче дава по една лъжица царевица, а децата подскачат, подхвърлят царевичните зърна над главите си и казват: - Оп! Оп! Да рипат агънца, яренца, прасенца, магаренца, теленца! Ритуалът е за здраве и берекет. След това стопанката подава на коледарчетата колачета, ябълки, сушени плодове, бонбони, а те наричат:

- Догодина да има повече берекет! Изпраща се едната група, пристига друга и така през целия ден. Следобяд стопанката започва да подготвя масата за Бъдни вечер. Омесва се Боговицата, която се украсява символично с орач, волове и рало – за се „заоре“ берекетна година,прави се кошара с овце, кучето,специално място се отделя на децата, и само в Брежани се прави вратичка, през която Господ да влезе да вечеря.

Вари се постен боб, пшеница, царевица, прави се боговица и задължително питка с паричка за късмет. На масата трябва да има още ошаф, сърми и други постни ястия, които трябва да бъдат нечетен брой. Каквото са произвели стопаните през годината, от всичко слагат на масата, за да има берекет.

Под масата се слага слама, която на другия ден сутрин, още преди да изгрее слънцето, се завръзва на всяко едно дръвче- за да има плодове през следващата година. Когато всичко това е направено, подготвена е масата, цялото семейство се нарежда около нея.Според традицията, на масата стопанката е приготвила чинийка, вилица и лъжица, чашка за Бога.

Стопанката прекажда трапезата с тамян – да се пречисти дома. Всички стават. А тя нарежда и приканва Бог на проста вечеря: - Слези, Боже, да вечеряме! Слези, Боже, да вечеряме! Слези, Боже, да вечеряме.

Сяда се на трапезата и най-възрастният, обикновено стопанинът на дома, започва да отчупва колачето – питката с паричката като нарича първото парче на майка Богородица, второто - на Господ, на къщата, на всички членове на семейството по ранг, на животните. Поверието гласи, че на който се падне паричката, той ще бъде късметлия през следващата година. Някъде се чупят и орехи, за да се види късметлията.

При разчупването им, на който орехът е хубав, хубава ще бъде и годината му. Трапезата не се вдига, не се мете. Оставя се да престои цялата нощ – за да дойде Бог в къщата, да вечеря със семейството, да има берекет. Бъдни вечер е. Съберете семействата, смирете се пред хляба, помолете Бог да е с вас. - Коледа! Коледа! Коледа!

Снежана Стоименова и Румяна Панова, със съдействието на Райна Гюрова