Цветница е! Прекрасен ден, празнуват всички с имена на цветя,ето какво трябва да знаете

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. 

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. 

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. 

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. 

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. 

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. 

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. 

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора. 

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. 

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. 

Имени дни 
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: 

Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[2]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“ 
Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко 
Бор, Борян(а) 
Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венеция 
Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к) а 
Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка 
Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“) 
Жасмин(а) 
Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а) 
Ива (име на върба), Иглика 
Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к) а, Китка 
Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво), Люляна 
Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“) 
Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Ния 
Орхидея 
Петуния, Пламен(а) (от "пламъче") 
Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа 
Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“) 
Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка) 
Фидан(ка) 
Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир 
Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а) 

Честнит празник на имениците!