80-г. абитуриенти от випуск 1949: Тръпнем като юноши за годишната веселба-“преброяване"

26 май 2011 00:04   5159 прочита
Най-добрите приятелства са ученическите, категорични са съучениците Д. Василев, Бл. Ангелов, Д. Самарджиева и Н. Динова
Най-добрите приятелства са ученическите, категорични са съучениците Д. Василев, Бл. Ангелов, Д. Самарджиева и Н. Динова


Най-добрите приятелства са ученическите, категорични са съучениците Д. Василев, Бл. Ангелов, Д. Самарджиева и Н. Динова

От 240 сме живи 91, останалите ни гледат от небето

“Абитуриентите” от випуск 1949 на благоевградската Национална хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ приготвиха албум със снимки на сбирките от годишнините от завършването си. Те го подариха на директора Марин Митов на патронния празник на училището си 24 май. Пожеланието на днешните 80-годишни съученици към тийнейджърите, които огласят същите класни стаи, в които са учили и те, е “Усвояване на трайни знания в най-сложното изкуство да бъдеш приятел”.

Празнуваме 62 години от завършването си, на тържеството ще се съберем 33-34 човека от 240 завършили, съобщиха организаторките от инициативния комитет Любка Луканова, Добринка Сотирова и Добринка Щерева. На 55-ата годишнина от бала “назначихме” Любка за “класна”, като й делегирахме правото и задължението да ни организира и събира всяка година, а не през петилетка, каквато беше традицията ни, обясниха “момчетата” Динко Василев, бивш начален учител, пенсионер от МВР, и пионерът в историята на баскетбола в Благоевград, преподавателят по физическо Благой Ангелов. С черно чувство за хумор в първо лице множествено число те обясниха причината: Не се знае колко ще останем след 12 месеца.

Любка Луканова седмица по-рано бе написала поздравителното си слово към съучениците за поредното празненство, насрочено в навечерието на 24 май, и в него даде пълна справка за наличния числен състав точно като изряден счетоводител, какъвто е била 34 години в мината. Живи сме 91, на 47 от тях имаме телефонните номера, 17 живеят извън Благоевград, пръснати из страната, в Румъния и Израел, обясни Л. Луканова.

За 62-ма сме сигурни, че не са вече на тоя свят и звездите им светят над нас в небето. От випуск 1949 излязоха професори, инженери, агрономи, учители, банкови чиновници, счетоводители и касиери, моряк, съдебни секретари, медицински сестри, общински чиновници и др., отчетоха организаторите.

Ние сме последният випуск на гимназията като единствено средно училище в Благоевград, след нас се разкриха техникумите, разказа Надежда Динова, многогодишен счетоводител в ДСК. Станахме гимназисти през учебната 1945/46 г., бяхме много, над 240 души, защото след военните години се записаха хора от различни набори, дори 7-8 години по-големи от нас, допълни я Любка Луканова. Имаше и трима братя от с. Градево - Славчо, Филип и Ичко Аврамови, не близнаци, но заедно завършиха, прибави тя.

Първата година паралелките бяха смесени, но след това ни разделиха на мъжки и девически, спомня си Н. Динова. Бях в единствената паралелка, която изучаваше немски език, останалите бяха с френски или руски и затова бяхме 61 души клас, допълни тя. Абитуриентския си бал празнувахме във военния клуб, разказа “говорителят” на групата Любка.

Взехме дрехи кой от когото намери - от сестри, братя, защото бяха бедни години, вечеряхме в ресторанта на партера на старата община /сега заведението “Плаза” срещу ГУМ/, ядохме овнешко с ориз и отидохме да играем във Военния клуб, спомни си тя. След завършването абитуриентите заели всички свободни чиновнически места, защото имало “глад” за среднисти, а по-малка част продължили да следват във висши училища. Впоследствие през годините болшинството взели по още 1-2 дипломи.

“Героинята” на випуск 1949 на гимназията е Венета Караандонова, счетоводител от десетки години, която продължава да работи и сега в чейндж бюро “Аргонавт”. С усмивка признава, че отдавна иска да се откаже, но не й позволяват, защото й имат доверие.

Съученичката й библиотекарка Димитрина Самарджиева обясни, че всеки вторник в 15 часа приятелите от гимназията се събират в една и съща сладкарница да се видят и да поприказват. Повярвайте, тези вторници всички ги чакаме с нетърпение, вълнувам се преди всяка среща, искрена е тя.

А Надежда Динова обобщи: Най-хубавите и верни приятелства, които остават за цял живот, са тези от ученическите години. Колегиалните отношения трудно могат да станат толкова искрени и дълбоки като тези в гимназията, допълни тя. Сигурно затова в посланията си до бъдещите випуски на НХГ 80-годишните абитуриенти пожелават: “Запазвайте ученическото си приятелство до дълбока старост!”


Още за: випуск   албум   Л. Луканова   Още от: Общество

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар