19 години от паметния 4 февруари: Какво направи един неврокопчанин за мира в България?

През далечната 1997 година 4 февруари реши съдбата на едно правителство. Може би трябва да направим една кратка хронология. През 1995 на власт бе дошла социалистическата партия с Жан Виденов за министър председател. Същата година имаше зърнена криза. Зърното се купуваше три пъти по-скъпо от нормалните цени. Чичибаба не успя да овладее пазара.

Скоро се появи и банкова криза. Много от банките и фирмите довели на власт това правителство се оказаха кухи пирамиди (Първа частна банка, Трон). Някои хора станаха кредитни милионери и забогатяха (Меджедиева, Хърсев, Пракопиев, Кънчев), но народа като цяло обедня. масовата приватизация стопи спестяванията на хората. Зърнената криза се превърна в банкова и доведе до хиперинфлация. Доларът започна да скача главоломно - 800 лева-2000 лева - 2700 лева.......

По времето когато доларът вече вървеше между 3000 и 3500 лева в края на зимата на 1996, Виденов подаде оставка. Мандат получи единственият по-нормален министър в кабинета му- Николай Добрев. Добрев на няколко пъти бе конструктивна опозиция на Виденов, ползваше се с известно одобрение, и според думите на Виденов именно това го накарало да даде мандата на Николай Добрев. Надявал се той да създаде един работещ кабинет. Но нещата вече бяха излезли извън контрол.

Добрев отказал властта защото в противен случай тълпата по улиците щяла да линчува него и Георги Първанов- лидер на БСП. Така че трябва да благодарил на Добрев за проявеното самосъзнание. Но каквото и да си говорим най-важен тогава на 4 февруари бе народът. Ако не бе излязъл по улиците Виденов нямаше да сдаде властта, Петър Стоянов въпреки всичкото си красноречие нямаше да убеди Добрев да върне мандата, нямаше да има кабинет на Софиянски и последващо правителство на Костов.

Народът има смелостта да излезе по улиците. Народът който искаше промяна. Този народ днес го няма. Неврокопчанинът все още е наричан от едни спасител, а от други -предател. Остана обаче най-важното - усещането за достойнството, за мъжеството, за морала на един политик.

Остана и самочувствието, че БСП има политически лидери, за които народът и националните интереси са по-важни и силни от властта. Вероятно точно това днес плаши неговата, която мълчи по темата. Мълчи, защото може би не иска да си спомни за тази дата или просто, защото Първанов вече не е в БСП. Хора не забравяйте, че връщането на мандата тогава спаси България, спаси и БСП от закриване. Нека просто си спомним за Добрев. Той беше голям и истински.

Лъчо Петров