14 февруари наближава! Днес пак ще говорим за любов!: Като в приказките! Станислав и Христина от Благоевград и тяхната любовна история

Лудо влюбени, изпълнени със страст и надежди, млади и красиви, вече семейство. Това са Станислав и Христина от Благоевград. Любовта им продължила устойчиво във времето, до 2016 година, когато след вечеря по време на романтична разходка из стария Несебър, докато се любували на красотите на този старинен град, Станислав пада на колене с пръстен в ръка и прави съдбовно предложение.

Без да се замисля Христина казва "ДА", а всички случайни минувачи, станали свидетели на този паметен миг, белязан от вълнение и сълзи на щастие, започват да ръкопляскат.

От тогава те са сгодени, а година по-късно е приказната им сватба, а след нея следва, медец месец в едно от най-магичните кътчета на света - остров Бали!

И днес Христина си спомня с вълнение тези прекрасни мигове:

Ще ни разкажете ли от колко време сте заедно и как се запознахте?

Христина: От точно 5 години и 2 месеца. Запознахме се през ноември 2012 и сме официално заедно от 5 декември, само месец, след като се срещнахме.

Имаме общ приятел, който ни запозна. А точното място е апартаментът на сегашната ни кума Яна, която по онова време живееше в Благоевград. Там се събирахме много често и правихме партита или чествахме рождени дни и други поводи.

Какво е за вас 14 февруари?

Христина: Най-обикновен ден. Всъщност ми харесва идеята, че съществува празник, който възпява любовта.

Не смятам, че деня е важен, според нас привързаността, любовта трябва да се показва ежедневно и всеки ден, прекаран с любимия човек, е специален. Дори намирам за по-мило, когато той ме изненада с цвете или шоколадови бонбони без повод. Обичам малките жестове и според мен те са показно на истинските чувства. Но естествено получавам цветя и на този ден.

Ще празнувате ли св. Валентин?

Христина: Ще го празнуваме, но със закъснение. От почти 3 месеца съм в Берлин, където протича обучението на новата ми позиция във финансовия отдел на Кока Кола. Станислав и още приятели ще ми гостуват в края на седмицата и ще отпразнуваме съвместно и двата празника. А в началото на март се връщам окончателно и се надявам искрено обстоятелствата да не ни разделят занапред.

Кога се сгодихте? И беше ли планувано…

Христина: Беше планувано, от негова страна. :) Случи се през юли 2016. През тази година живеехме в Германия и си бяхме дошли за 2 седмици през лятото, което прекарахме почти изцяло на черноморието. Той знае, че обожавам морето и всичко свързано с него, и че любимият ми български град е Несебър и беше преценил много правилно, че това е перфектното място за предложението. Бяхме отишли там с роднини и приятели, като всички знаеха какво ще се случи, освен мен. След вечеря се разхождахме в стария Несебър и за момент се отклонихме да се полюбуваме на огряна от светлини прекрасна стара черква, която изпъкваше величествено на фона на горещата лятна нощ. Когато се обърнах, той беше на колене с пръстен в ръка. Докато се усетя вече бях казала заветното "Да! " с допълнението "Естествено! " и случайни минувачи ни ръкопляскаха, докато шампанско се разливаше в чаши и всички ни честитяха. Прекрасен момент!

Имали сте прекрасна сватба.. Как премина тя?

Христина - Вълнуващо! И много бързо! И не дори самият ден, а цялата подготовка преди това.

Датата беше 19 август, 2017. Организирахме всичко сами, с помощта на приятели и най-вече на майка ми. Ние бяхме в последната година от обучението ни в Германия и тя се зае изцяло с подготовката, от намирането на ресторанта до подаръците на гостите, които направи изцяло сама. Ние давахме идеите, а тя ги осъществяваше. Върнахме се точно месец преди сватбата и имахме доста натоварен график, защото искахме да направим всичко сами, от украсата и менюто в ресторанта до хореографията на първия танц. В самия ден помогнаха и брат ми, и част от приятелите ни, за което сме им безкрайно благодарни.

Всичко мина повече от добре! Сватбата продължи цели 12 часа - църковният брак, изнесеният ритуал в гората и след това ресторантът - беше като в приказка!

Имаше ли моминското парти? Кой го организира?

Христина: Да! Изкарахме си страхотно!

Организира го една от най-добрите ми приятелки - Офелия. Беше се справила повече от перфектно - за момент наистина забравих притесненията, свързани със сватбата!

Нямах никаква представа какво ме очаква. Знаех само мястото - Варна, и че ще продължи 5 дни. Беше като на филм - имахме голям апартамент до плажа, тематично облекло, лимузина и фотосесия на плажа! Любимата ми част обаче остава плуването с делфини! И естествено прекараното време с любимите приятелки! Голяма щастливка съм да ги имам!

Чия беше идеята за меденият месец?

Христина: Във всяка връзка има по един организатор, и в нашата това съм аз! :) Та аз организирах цялото пътуване, но решението беше съвместно.

И за двамата беше важно пътешествието да изпълнява следните условия: искахме да е в топла страна, с интересна и нова за нас култура и с разнообразна подводна флора и фауна. Тъй като от край време се впечатляваме от източните религии и от скоро време - от йогата (аз :), Азия спечели вниманието ни. И по-точно - Индонезия.

Бали покриваше всичките ни изисквания, и дори ги надхвърли! Истински рай - 10 000 хинду храма, 40 градуса на сянка и световноизвестни места за гмуркане - това беше нашето райско кътче за близо месец! Най-прекрасният спомен в съвместния ни живот-Любов и емоции!

Разделяли ли сте се преди и защо?

Христина: Да два пъти за сега. Първият път беше за 5 месеца. Бях на студентска бригада в Сан Диего, Америка. И сега, 3 месеца, в Берлин. Такива раздели, обаче, са показателни на чувствата. И двамата си дадохме сметка, че животът без другия не би имал смисъл и че винаги трябва да си доказваме колко сме важни един за друг. За истинската любов няма граници.

Разкажете ни какво сте правили в чужбина?

Станислав: Завършихме обучение за Хотелски мениджънт във Вернигероде, Германия. Кандидатствахме заедно, одобриха ни, и заминахме. Беше ни трудно в началото, защото не знаехме езика, но бързо напреднахме. Дори успяхме да съкратим обучението от 3 на 2 години, в противен случай трябваше тепърва да завършваме.

Защо решихте да се върнете? Какво не ви хареса?

Христина: Животът в чужбина има своите плюсове и минуси. Ние взехме максималното и решихме да продължим напред. За 2 години съумяхме да научим нов език, запознахме се с интересни хора и обиколихме почти цяла Европа, но същевременно преминахме и през много трудности. Получихме хубави работни предложения в България и решихме да дадем шанс на родината. За момента новият ни живот ни носи повече положителни емоции от преди. А и сме по-близо до роднините - това е и основната причина да се завърнем.

Какви са общите ви мечти?

Станислав: Съвсем стандартни - искаме да намерим местенце, където да създадем уютен дом и семейство, да сме заобиколени от любими хора и да продължаваме да се развиваме в една посока. Като за начало си пожелаваме животът да е благосклонен към нас и да не ни разделя занапред.

Пожелаваме им да бъдат все така лъчезарни, позитивни и да продължават да се обичат! Честит празник в аванс!

Роси Митева