Тайнствени гробници спасяват от смърт

Едно от най-странните места в Родопите е най-близкото до Кърджали, село Резбарци. Две мистериозни гробници привличат там и християни, и мюсюлмани от цяла България. Едната, която е с внушителни размери, се намира в западния край на поселището. И за непосветените е ясно от пръв поглед, че това е последният пристан на висш мюсюлмански духовник. Другата е в началото на селото, до параклиса „Св. Спас”, наричан от местните „Манастирчето”. И двете, за съжаление, не са изследвани от историци, но това не пречи да се носят за тях упорито най-различни легенди.

Двете гробници са се превърнали в чудодейни светилища, защото поверията гласят, че в тях е погребан, или паднал от небето уморен ангел, или великан, загубил живота си и умрял именно на това място, или… космически пришълец. Според християнската и мюсюлманската религия обаче да се разравя гроб, независимо на колко години е той, е светотатство и всеки, посегнал на костите в него, го застига мъченическа смърт, а осквернителят носи греха си до девето коляно. Според някои в двора на „Манастирчето” лежат тленните останки на патриарх от Второто българско царство, защото там са били намерени златен кръст, украсен с диаманти, и митра. Каквато и да е истината, според местните хора и двете места притежават целебна сила и там често ставали чудеса

„В края на Резбарци е погребан „Коджа мезаръ” /б.а.в превод – голям, много висок мъж/, разказва пред нашия репортер старият ага Мюмюн Исмаил, човек с разностранни интереси, и продължава прелюбопитния си разказ: Здравенякътпаднал от небето и издъхнал върху грешната ни земя. Това е ангел от свитата на Архангел Джебраил /б.а. Гавраил/. В миг лобното място на исполина придобило необяснима сила. Не изключвам и версията за „Папаз мезаръ” /б.а. „попски гроб/”. Бях дете, когато са ми разказвали, че безбожници тук ровичкали, намерили много ценности, но ги шитнали в Турция. Но от прадядо си знам, че не аксесоарите от траурния ритуал правят чудеса, а мощите на покойника имат свръхестествена сила.

Малцина обаче знаят, че без благословия свише никой не може да ги помръдне. Който ровичка на непозволено място, или умира, или се парализира, или онемява, или губи разсъдъка си до живот. Паралии от южната ни съседка поръчали да изровят и костите. Нанай /напразно- б.а./!”, клати глава дяволито Мюмюн ага.

Седем десетилетия баба Сабрие Кадирова от съседното до Резбарци село Петлино е

живата история и на двете чудодейни светилища.

Тя смята, че има връзка между тях – в едното е паднал мюсюлмански ангел, а в другото – християнски. „Били са много болни /б.а. за първи път чуваме за „болни” ангели, но знаем ли какво става в отвъдния свят?!?/. Фръкнали от небето, и паднали точно на тези места, разправя баба Сабрие и допълва: Прапрадедите ми с почести ги погребали, 40 дни метани им правели според канона. Така ангелите започнали да се отблагодаряват на хората, като церят болни, слаби и недъгави. И най-много наблягали на дечинките. Прииждат хора отвсякъде, ама най-много от Северна България.

Водят и бебета на по 5-6 месеца. Идват от всички вери – българи, турци, помаци, евреи, арменци, цигани…След време чуваме, децата на ябанджиите се оправили. Всевишният да ги закриля!..”

Старицата разказва един невероятен случай: „В село Чифлик имаше едно недоносено, слабо като пилешка костица - вятър да го духне, ще падне. С криви крака, с грозновато лице, глухо и нямо на всичкото отгоре. Жив урод! Шейтанът сякаш го беше правил. Но майка му го разсъблече дибидюс голичко, положи го на пръстта и детето проплака - знак, че е излекувано. Сега е мъж канара, задоми се за богаташка в Истанбул. Нароиха им се момченца. Ама баща им не признава тамошните лекари, уж били на европейско ниво, нашенските пък хич. Разболее ли се някое от чедата му, право тука го води. Щото покрай себе си знае, че именно тука файда има.”, натъртва за повече убедителност баба Сабрие.

Изцеление на тайнствения гроб в параклиса „Св. Спас” пък намира бай Петко Илиев, пенсионирал се в някогашния Комбинат за цветни метали край Пловдив. В организма му

откриват рекордно количество олово

Лекувал се най-вече в топлите минерални извори в Кюстендил. Укрепва някак тялото си, но психиката му остава разнебитена. Силните илачи съвсем го довършили. В един миг тегли една звучна ...на „белите престилки” и с раздрънкания си опел, на годините на болестта му, почва да ходи всяка седмица в Резбарци да се „зарежда”. Прибере ли се надвечер в родния Чирпан, обръща няколко юзчета със силна гроздовица, а сетне и една кана с руйно вино, и не му стига!..Пак почва да гледа похотливо булята си, въпреки че с нея вече имат само спомени какви са ги вършили на младини под юргана.

Пъстри и любопитни са разказите на хората, но най-смайващите са в стил „уфо”. Според тях около Резбарци били гробовете на космически пришълци, неизвестно кога и как попаднали на планетата Земя. Звучи като фантастика, но знае ли се?!?…

Изнемощяли бежанци от Беломорска Тракия си стъпват на краката на чудодейните места

В началото на миналия век българите, прокудени от Беломорска Тракия, изоставили земи и други имоти в Гърция, се завръщат по родните земи.

Пътят е тежък и труден, малцина оцеляват. Разбойници ги дебнат на всяка крачка, дообират това, което хората са скътали за първа необходимост.

Нещастни, опърпани, натоварили малко оцелял багаж във волски талиги, тези хора са напълно отчаяни и в края на пътя пристигали напълно съсипани – и душевно, и физически. Едни от тях се заселват в село Резбарци.На това място усещат, че сякаш Бог им дава сили бързо да се възстановят и да си стъпят на краката. Потомци на старите тракийци твърдят, че им помогнал „човекът от гроба” на „Манастирчето”. В знак на благодарност, по традиция всяка година на 9 юни, Спасовден, те дават пищен курбан, който сбира хора не само от Кърджали, но и от съседните области.

blitz.bg