Спряха варненец от годишен преглед на колата, защото общината му търси 2 стотинки данък за умряло куче   

В последните години отношението на местното управление към варненци все повече наподобява средновековен крепостен феодализъм, което съответства и на икономическия упадък на града. 

Варненец е бил спрян на пункт за годишен технически преглед на колата, защото в системата за местни данъци община Варна му е търсила... 2 стотинки за умряло куче. 

 
Ето какво пише Гинка Христова в "Днес плюс" за скандалния случай: 

 
Разказ от първо лице за 1 стотинка и още 2 стотинки... дължими данъци във Варна 

Роди ме, мамо, с късмет, па ме прати да мина годишен технически преглед в работен ден. Няма опашка, в пункта само мене чакат, да ми прегледат колата и да ме изпратят по жимо по здраво. Хората са любезни, прелистват ми документите, вкарвам колата в бокса и... греда – не е платен данък МПС. Не може да бъде, лично съм направил превода още през март заедно с данък сгради и такса смет, че и с 5 процента отстъпка. „Не се притеснявайте, тук в съседния хипермаркет има изипей, ще се върнете до минути, даже няма да Ви местя колата, казва техникът. И добавя – то с по банков път винаги има разминавания, ще го уточните. “ Какво са 5-10 мин., пред мен е един цял очарователно облачен ден. Справка на касата за разплащания обаче показва, че 

срещу ЕГН-то ми няма задължения 
Проверявам за всеки случай и съпругата - нищо не дължи. Обратно в пункта за прегледи. Любезният човек вдига рамене и на свой ред ми вади разпечатка, с която системата ме отхвърля. „Не сте единствен, случва се всеки ден, – успокоява ме техникът. Връщаме клиенти за дължими стотинки. Ние не виждаме колко имат да плащат, но не могат да минат преглед, докато не изчистят сметката. “ И добронамерено ме съветва да отида в Изчислителния център за справка на гишетата за местни данъци и такси. Е, налага се да преместя колата, за да освободя бокса. Започвам да се напрягам от усещането как времето ми се изплъзва и ще прекарам още поне час-два за разтъкаване в опит 

да изясня иначе напълно ясна ситуация. 

За всеки случай се отбивам у дома да изнамеря разпечатките, с които съм се разплатил с общината. Жена ми вкъщи може сол да няма, ама архив събира от десетилетия. Само чака да изтърва някоя бележка, че да я подреди в пликче, джобче, папка... от текущи месечни сметки, до архаични гаранционни карти на праисторически домакински уреди, отдавна излезли от строя и от дома ни. Ето, не ме подведе моето момиче – всичко е тук, въоръжен съм и аз на свой ред с истински доказателства за изрядността ми като съвестен данъкоплатец. Няма да отида като някой мушлек 

с голи ръце и да мънкам по гишетата. 

В паричния салон, както си му е редът, тегля билетче – 131-ти номер. Какво искам, по това време на деня – обед минава, нормално. Звучи глас като ехо от бинго зала – заповядайте на гише... а, мой ред е. Обяснявам на касиерката, показвам моята разпечатка от платежните за местните си данъци, както и тази с отказа от пункта за годишни технически прегледи. Момичето чука по клавишите и грейва в усмивка. „Да, имате да плащате 1 /една/ стотинка“. Онемявам. Оглупявам! Моля я да повтори. Не осъзнавам как ровя в портфейла си и вадя дължимата сума. Получавам и документ. И си тръгвам ослепял от гняв. „Момент, господине. Тука има още една такса за кучето Ви. Две стотинки, моля. “ И принтерът вече чатка новата квитанция за кучето ми, което умря през 2013 г. Кой знае какво му е на горкото момиче зад това гише, щом продължава толкова цинично да се смее, докато ми пожелава приятен ден. 

Такъв момент, уважаеми читателю, не се изпуска. Той е като да те връхлети историята. Само че не героичните събития от учебниците, а сивата баналност на 

огромния дял съпътстващи жертви 
на всички велики събития. Онези милиони нещастници, търсещи отговор на въпроса Защо аз, Защо точно на мен. Не сдържах яростта си и с пълно гърло обявих пред всички в паричния салон как погасявам дълга си за колата в размер на 1 /една/ стотинка, плюс 2 /две стотинки данък за умрялото си куче, за което не съм имал благоразумието да декларирам смъртта му пред властите. Даже не се и опитах да напомня, че за кучешките две ст. е изтекла 5-годишна давност. Оповестих на висок глас, че съм изпълнил гражданския си дълг към община Варна, не за да предизвикам съчувствие, не за да призова за помощ, а защото по страшно от самия абсурд е единствено безсилието да го предотвратиш и да предпазиш други да попаднат в него. 

Никой не може да бъде предпазен от безумия. 
Едни ги сътворяват, други стават жертви. Познайте в тази корелация къде е общинската администрация, която заради първата вълна от COVID19 удължи срока за плащане на местни данъци и такси с отстъпка до юни, призоваваше да се плаща по банков път. Създаде организация, при която в паричните салони да не се стичат много хора и да се излагат на инфекциозен риск. Достатъчна е само една дирекция местни данъци и такси, дори не цялата, не и половината. Достатъчен е дори само един единствен човек с глава на раменете си да се досети, че стотинките могат да бъдат прихванати от бъдещи плащания. Аз и семейството ми всяка година плащаме данъци да седем имота и поне две коли, тези колосално скъпи стотинки можеше да се начислят към всяка една от тези сметки. Вместо това - един калпав и недомислен програмен продукт 

превръща стотици варненци в длъжници, 
чиито задължения не струват колкото хартията на квитанциите, с които се разплащат. Точно като кацата с меда, на която й стига една лъжичка катран. По тази аналогия точно един компютър с една развеселена касиерка, бодната до него, са достатъчни, за да изтръгнат кмета от опасната заблуда, че всеки ден и час работи за добруването на съгражданите си. А те, съгражданите му, попаднали в абсурда, с омерзение да обобщават – такава е системата. 

Надвечер преминах през годишния технически преглед без забележки. По единодушното мнение на техниците – ударих дъното с абсолютен рекорд – никога до този момент не са връщали клиент заради толкова малка сума. Просто защото няма по-малка парична единица от моята безценна една стотинка. Плюс още две за умрялото ми куче.