Прокуратурата е осъдена да плати над 1 млн. лева на фирма, обявена за пипало на „Октопод“-а 

 
 
Върховният касационен съд (ВКС) осъди прокуратурата да плати обезщетения от над 1 млн. лева на фирма „Голд лизинг“, която преди години стана жертва на шумната акция „Октопод“, като беше обявена за едно от „пипалата“ му. 

В решение за развитие на правото (виж тук), върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Велислав Павков и Десислава Попколева (докладчик) разясниха и критериите за определяне на неимуществените вреди на юридически лица от нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконни актове и действия или бездействия на държавата. 

„Голд лизинг“ заведе искове срещу прокуратурата за над 1, 6 млн. лева имуществени вреди и още 50 000 лв. неимуществени вреди. На първа инстанция градският съд отхвърли исковете, но преди 4 години Софийският апелативен съд (САС) отмени решението му и осъди прокуратурата да плати на фирмата над 800 000 лв. за имуществени вреди и обезщетение от 3000 лв. за морални такива (виж още тук). 

Делото стигна до ВКС, който обаче допусна касационно обжалване само по жалбата на фирмата, като осъди прокуратурата да плати допълнително на „Голд лизинг“ 219 000 лв. за имуществени вреди и увеличи обезщетението за морални вреди на 10 000 лева. Общият размер на обезщетенията, които прокуратурата е окончателно осъдена да плати е 1 031 319, 19 лева. Отделно държавното обвинение ще плати и близо 30 000 лв. разноски по делото за трите инстанции. 

Бизнес в 63 чувала 

Казусът с „Голз лизинг“ тръгва на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков в прословутата акция „Октопод“. Същия ден разследващите претърсват офиса на „Голд лизинг“ и изземат всички компютри и 63 чувала с документация. Сред тях са всички оригинални лизингови документи на фирмата – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. В офиса на дружеството не остават никакви документи и компютри, освен някои архивни папки за много стари периоди. 

В медиите излизат множество публикации, че „Голд лизинг“ е част от пипалата на „Октопод“- а и че чрез дружеството са прани престъпни пари. След шумната акция бяха образувани три основни дела. Те станаха популярни като „Голям Октопод“, в който останаха тежките икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното и още не е приключило. Документите, иззети от „Голд лизинг“ през 2010 г., са по т. нар. „Голям Октопод“, а делото за него беше прекратено на 27 февруари 2014 г. 

Още в края на февруари 2010 г. от фирмата изпращат искания до всички нива на държавното обвинение – от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до главния прокурор, да ѝ бъдат върнати иззетите документи и компютри. Получават отказ от СГП. После настояват поне да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на автомобилите, които дружеството предоставя на лизинг. Така на 1 юни 2010 г. те са им върнати. През март 2011 г. получават обратно и девет компютъра, в постановлението е отказано връщането на останалите документи. 

През април 2011 г. от фирмата се оплакват на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че с неправомерни действия и бездействия наблюдаващите прокурори я възпрепятстват да осъществява дейността си, в това число я лишават от възможност да защити по съдебен ред правата си срещу неправомерни действия на некоректни клиенти и да упражнява правата си по издадени в нейна полза записи на заповед. Искат срещу обвинителите да бъдат образувани дисциплинарни производства, но нито документите са върнати, нито някой е наказан. На 25 март 2011 г. „Голд лизинг“ е заличено от регистъра на финансовите институции. А година по-късно Общото събрание на дружеството взема решения за отписване от баланса му на активи за над 1. 6 млн. лв. По-голямата част от тях са вземания по договори за лизинг, подписани преди акция „Октопод“, които поради липсата на документацията, няма как да бъдат събрани. 

По делото на фирмата срещу прокуратурата свидетели разказват, че след изземването на документите служителите в „Голд лизинг“ е нямало какво да работят, като след края на февруари 2010 г. са преминали на четиричасов работен ден до края на август 2011 г. Причина за това било влошеното финансово състояние на дружеството, поради отдръпване на клиенти. Имало клиенти, които твърдели, че са престъпници и няма да погасяват задълженията си. До края на месец март 2010 г. нямало почти никакви приходи, нямало и нови клиенти. Дружеството не можело да купува нови автомобили, не можело и да си събира вноските за вече дадените на лизинг. 

Още на втора инстанция прокуратурата беше осъдена да плати на „Голд лизинг“ над 802 000 лв. от присъдени вземания, които обаче е било невъзможно да бъдат събрани заради липсващите документи. 

Отхвърлена беше обаче претенцията за близо 220 000 лв. от вземания, дължими от лизингополучатели по действащи договори за лизинг, които са били отписани. По този въпрос ВКС не се съгласява с тезата на апелативния съд, че прокуратурата не носи отговорност за тези вреди. Според САС, въпреки че оригиналите на договорите са били в прокуратурата, фирмата е можела да заведе дела за тези вземания и документите да бъдат изискани по съдебен ред. Затова ВКС допусна касационно обжалване, за да отговори на въпроса: прекъсва ли се причинно-следствената връзка между противоправното поведение на длъжника и причинените вреди, когато кредиторът не извърши действия, които могат да бъдат квалифицирани като необичаен търговски риск? 

В решението си върховните съдии обясняват, че има два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. На първо място, казва съдът, се прилага т. нар. теория за равноценността, според която е налице причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато то е необходимо условие за настъпването на вредите. 

„Наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице“, разяснява ВКС. 

Върховните съдии обясняват още, че за определяне размера на преките вреди се използва т. нар. адекватна теория. Според нея „преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват вследствие извършеното противоправно деяние“. 

Съдът приема, че „Голд лизинг“ е била изправена пред необичаен търговски риск, тъй като е имала минимални шансове да спечели дела, без да разполага с оригинали на документи, които прокуратурата отказва да ѝ върне. 

„Следва да се отчете и обстоятелството, че с оглед вероятната загуба на делата, ищецът следва да понесе всички такси и разноски за тези производства, т. е. да носи отговорност по чл. 78, ал. 3 ГПК. Освен това следва да се добави и че през разглеждания период дейността на ищцовото дружество на практика е била блокирана поради иззетите от прокуратурата документи и компютърни конфигурации. В конкретния случай, като не е предявило искове или заявления по чл. 410 ГПК, без наличие на оригиналните документи, на които се основават претенциите му, ищцовото дружество е ограничило размера на вредите си, предизвикани от неправомерното поведение на прокуратурата. В случай, че ищецът беше предявил такива искове, размерът на вредите, които би претърпял неминуеми биха се увеличили, а оттам и претенцията му към ответника за обезщетяване на същите“, пише ВКС и заключава, че причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди не се прекъсва, когато кредиторът не извърши определени действия, които могат да бъдат квалифицирани като необичаен търговски риск. 

Как се определят моралните вреди за юридически лица? 

ВКС допусна касационно обжалване, за да отговори и какви са критериите, по които се определят неимуществените вреди на юридически лица от нарушаване на правото на ЕС от незаконни актове и действия или бездействия на държавата. Върховните съдии признават, че липсват доктринерни разработки и съдебна практика за такива критерии и това налага тълкуване на вътрешните разпоредби и на правото на ЕС, както и съобразяване с практиката на Европейския съд по правата на човека. 

Прегледът на ВКС показва, че има три подхода за определяне на размер на неимуществени вреди на юридическите лица в практиката на европейските съдилища. При първия обезщетението се определя по усмотрение на съда, без да се посочват конкретни критерии, а при втория то може да се изрази и само в отмяна на неправомерен акт или за обезщетение да се приеме самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение. 

Според ВКС и двата подхода трябва да се отхвърлят, защото създават несигурност и неяснота, а вторият е в противоречие и с основния принцип на българската гражданска отговорност – паричното обезщетяване на претърпените вреди. Така върховните съдии стигат до извод, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на юридически лица, решаващият съд трябва да съобразява определени критерии, свързани с нарушението, за да определи и какво да е обезщетението. 

„Такива примерни критерии могат да бъдат: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавният орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата“, се казва в решението на ВКС. 

Като отчитат точно тези критерии, върховните съдии стигат до заключение, че прокуратурата трябва да плати не 3000, а 10 000 лв. обезщетение за морални вреди на „Голд лизинг“, които се изразяват в накърнена репутация на фирмата и нарушаване на нормалното ѝ управление. 

Миналата година покуратурата беше осъдена да плати общо над 400 000 лв. обезщетения на фирма „Кепитъл Лизинг“ АД, която също беше сред жертвите на акция „Октопод“ и беше обявена за едно от пипалата му. Както „Лекс“ писа, въпреки че и градският, и апелативният съд (САС) отхвърлиха исковете на „Кепитъл Лизинг“, ВКС отмени решението на САС и реши сам делото, като присъди 200 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, още 10 000 лв. за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надхвърлят 4