Ќовините на югозападна Ѕългари€
Ѕивши€т на √ала се къпе в милиони, а водещата издържа —тефан Ќа първи €нуари църквата отбел€зва ќбрезание √осподне и се почита паметта на —вети ¬асилий ¬елики Ѕърза пица с €йца
   –егистрац舫абравена парола

Ќеверо€тно, но факт: ѕишурка, ћонтанско, е селото с най-много столетници у нас и в света


16 септември 2018 10:07   6804 прочита



  ъде живе€т най-много столетници? ¬ “ибет? ¬ япони€? »ли в –одопите? Ќе! Ќе! » пак – не! Ќай-много стогодишни мъже и жени са записани в регистрите на монтанското село ѕишурка. Ќ€кои може бище кажат, че въобще не са чували за това село и дълголетниците в него. » ще са прави! ƒълголетието в ѕишурка беше дълги години строго пазена тайна и медицински феномен, необ€сним за науката.

«ащото преживелите век и нагоре мъже и жени имаха духа и т€лото на доста по-млади хора – поне с 5-10, че и с 15 години надолу.  аква беше тайната на десетките столетници от ѕишурка, които вече отдъхват от товара на годините и неспирни€ си труд в отвъдното, знае бивши€т кмет на северозападното село д-р ƒимитър ћитов. “ова предаде в."“руд".

ќб€снението е много просто! Ќай-възрастните жители на ѕишурка, които б€ха преселници от «ападните покрайнини, се възползваха от липсата на документи за рождените си дати и си надписваха възраст, за да изл€зат по-рано в пенси€. “ака в годините на комунизма, че и след него, селото се напълни със столетници, които при това б€ха здрави и прави и работеха усилено и на полето, и в къщи, сподел€ докторът – сладкодумец, зевзек и всепризнат майстор на найхубавото вино в ц€лата област ћонтана. »стори€та на село ѕишурка и столетниците му е любопитна като късче от многоликата – ту весела, ту трагична българска съдба.

—елото е сред най-младите и най-малките в Ѕългари€, потурско време в полето на петнадесетина километра от Ћом имало само н€колко колиби на български фамилии, които работели в бейски€ чифлик. —елото се по€вило преди век, след ѕървата световна война, когато великите сили за пореден път ор€зали българските земи с Ќьойски€ договор. „аст от селата в ÷арибродско станали сръбски, но хората в т€х били българи и не искали да живе€т в чужда държавата. «а една нощтайно, грабнали в бохчи само найнеобходимото, а н€кои – най-ненужното, стотици семейства от «ападните покрайнини се преселили в ћайката –одина, без да зна€т дори къде отиват.

“Ѕеше много страшно!”, спомн€т си разказите на родителите старците в ѕишурка. ÷€лата махала ћлекоминци само за час-два посред нощтихо напуснала къщите си и се пренесла в Ѕългари€. ’ората оставили домовете си отворени, със запалени лампи в стаите и добитък в кошарите, за да не усет€т сръбските власти б€гството. Ќаследниците на бежанците още помн€т името на спасител€ си – √оне —таменов от ћлекоминци. ћлади€т мъж бил войник и в онази нощпазел границата, но ги пуснал през браздата, а накра€ и той поел с т€х. »наче го чакали съд и разстрел. ћного болка и мъка съпътствали б€гството на западните българи от домовете им.

“очно пред границата бебе се разплакало в ръцете на майка си, а гласът му подпалил и писъците на другите деца. “’върли го! ўе ни чу€т и залов€т!”, наредили останалите на жената. — много плач т€ оставила детето си в шумата, но след стотина метра не издържала, върнала се и го прибрала. ““ова момиченце после стана страшна красавица. ≈ргените се трепехме за не€, а бащите ни викаха “≈х, ако знаехме тогава каква хубавица ще порасне, щ€хме ние да се върнем да € вземем!”, сме€т се старците.

—лед б€гството им от —ърби€ стотина семейства от района на село Ѕожица се заселили край Ћом. ƒържавата им дала зем€ и нарекла селото на възрожденеца и основоположник на читалищното и театрално дело у нас  ръстю ѕишурка. ’ората запазили за десетилети€ наред обичаите и диалекта си от «ападните покрайнини. » в началото на 21 век старците в ѕишурка псуваха колоритно, засукано и по-често и от поздравите за добър ден.

ƒо към 1950 г. ѕишурка било като всички околни села – след това обаче се напълнило със столетници. Ќай-възрастните бежанци почнали да се пенсионират и за да удостовер€т възрастта си пратили искани€ до ёгослави€ да им изпрат€т кръщелните свидетелства. —ъседските власти обаче отвърнали лаконично, че кметството в Ѕожица е изгор€ло, а с него и архивите на населението. “огава българските власти разпоредили възрастта да се доказва със свидетели. » въртележката тръгнала. ћъже и жени на по 45-50 години мъкнели под ръка старци в съда, за да доказват, че вече са за пенси€. ¬ стремежа си да се пенсионират колкото се може по-рано, н€кои от жителите на ѕишурка доста пресолили манджата.

¬ селото още помн€т куриози като случа€ с “баба” ћарийка, ко€то родила дъщер€ си след като се пенсионирала. Ќ€къде през 80-те години виден партиен и държавен шеф минал през ѕишурка, за да инспектира как се прибира реколтата от полето. ѕо онова време хората в селата вече б€ха почнали да намал€ват и властта масово изкарваше ученици, войници, че дори и пенсионери да помагат по нивите.

Ќакрай село важни€т началник срещнал д€до “имчо, който превозвал цвекло с каруцата си. – ƒ€до, ти на колко години си?, попитал шефът. – ≈ми… на 102!, смотолевил притеснено пенсионерът. –  ак не ви е срам, бе! «ащо сте изкарали толкова възрастни хора на полето!, нахокал подчинените си началникът.

» разпоредил на “столетника” да се връща вкъщи. – Ќема нужда, тато си е дома, он работи там!, отвърнал д€до “имчо. – „е баща ти на колко години е?, изумил се шефът. - ј, тате е по-млад от мене, къде 90 е!, об€снил невъзмутимо пенсионерът и шибнал конете край изпадналите в потрес началници. ¬ началото на 21 век, като повечето села в —еверозапада, и ѕишурка започна да се стап€ и от 750 жители останаха стотина.

≈дин след друг изчезнаха и младоликите столетници.  ъщите запуст€ха, училището и детската градина б€ха затворени. “«накът в началото на селото, на който пише 40, не е ограничение на скоростта на автомобилите, а бро€ на жителите!, казва с тъжна усмивка д-р ћитов. ¬ кметските си години той дори постави край път€ Ћом- ћонтана, който минава през селото, надпис “ арай бавно – селото е малко и н€ма да го видиш!”

Blitz.bg

ќще за: ѕишурка  столетници  село ќще от: Ћюбопитно

ƒобави/гласувай в —вежо   —подели във ‘ейсбук «апомни    «а печат



¬аши€т коментар

¬ј∆Ќќ! ѕравила за публикуване на коментар
 ирилизаци€
<- ползвайте «јƒЏЋ∆»“≈ЋЌќ ако н€мате кирилица

»ме



 оментар





¬ъведете кода от картинката

 



   
»нформационна агенци€ STRUMA.COM - първи в новините на югозападна Ѕългари€. STRUMA.COM е запазена марка и като независима меди€ н€ма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименовани€.