Машини за къпане, или как са ходили на плаж през 18-и век

През 18 и 19 век етикетът не позволява на една дама да се съблече по бански и да влезе в морето.

За да дадат достъп на жените до плажа, но и да поддържат техните скромност, достойнство и благоприличие, съществували така наречените "машини за къпане".

Те приличали на големи дървени съблекални на колела, които се изблъскват във водата. Жената влиза в малката стая на машината, докато е на брега на морето, облечена в ежедневното си облекло.

Скрита от останалите погледи, тя се облича в рокля за къпане, която по нищо не прилича на днешните бански костюми. След това машината се избутва във водата с помощта на хора или коне.

След като брегът и любопитните погледи остават далеч, дамата излиза от машината, за да поплува. Част от тези дървени съблекални са оборудвани и с тежащо десет тона платно, което се използва за обособяването на частни зони.

Обикновено в цялата дейност по влизането във водата жената има помощник. Това може да е само друга жена, но достатъчно силна, така че да може да я бутне във водата и след това – да я изтегли обратно, което по онова време не се е считало за грубо или необичайно.

Ако пък жената не може да плува, тя е превързвана през кръста със здрава корда, за да се гарантира безопасността й.

Когато дамата приключи със своите преживявания във водата, тя се прибира в машината, където се преоблича. Когато е готова, сигнализира, че трябва да бъде върната обратно на брега с помощта на малко знаменце.

Машините за къпане дебютират в Великобритания около 1750 г. и след това се разпространяват в САЩ, Франция и Германия. Тяхното изобретяване често се приписва на Бенджамин Бийл, квакер от крайбрежния крурот Маргейт.

Личната машина за къпане на кралица Виктория

Това обаче не е вярно. Има доказателства за съществуването на машината за къпане най-малко петнадесет години преди идеята на Бенджамин Бийл да се осъществи. Той обаче допринася за дизайна им.

Машините за къпане изчезват до началото на 1920-те години.

из. profit.bg