Ќовините на югозападна Ѕългари€
”жас€ващо! Ћицето на красива моделка бе изпепелено от етерично пачулиево масло (—Ќ»ћ » 18+) ƒомашен мехлем разрушава шиповете —нимка: ezine.bg—елска кухн€! ƒрусан кебап
   –егистрац舫абравена парола

Ћюбопитно: Ќово проучване разкрива истината дали н€кога ще срещнем извънземни


24 юни 2018 09:39   2552 прочита

—нимка: Shutterstuck
—нимка: Shutterstuck


—нимка: Shutterstuck

ѕарадоксът на ‘ерми остава препъни-камък, когато става дума за търсене на извънземна интелигентност (SETI). Ќаречен в чест на известни€ физик ≈нрико ‘ерми, който го изказва за пръв път под формата на въпрос, този парадокс се отнас€ до очевидното несъответствие между очакваната веро€тност интелигентни€т живот да бъде изобилен в безкрайната ¬селената и очевидната липса на доказателства за извънземна интелигентност (≈“»).

¬ десетилети€та, откакто ≈нрико ‘ерми за пръв път постави въпроса, който капсулира този парадокс (“ ъде са всички?”), учените се опитват да об€сн€т това несъответствие по един или друг начин. Ќо в ново проучване, проведено от трима изтъкнати учени от »нститута за бъдещето на човечеството (FHI) в ќксфордски€ университет, парадоксът се преоцен€ва по такъв начин, че показва, че човечеството най-веро€тно е единствено в нашата галактика.

»зследването, озаглавено “–азтвар€не на парадокса ‘ерми”, наскоро се по€ви и онлайн. ѕроучването е проведено съвместно от јндерс —анберг, научен сътрудник в »нститута за бъдещето на човечеството и старши сътрудник в ќксфордски€ университет; ≈рик ƒрекслър, прочути€т инженер, който попул€ризира концепци€та за нанотехнологиите; и “од ќрд, известен австралийски философ в областта на морала и етиката от ќксфордски€ университет. «а целите на т€хното проучване, екипът отново анализира уравнението на ƒрейк – известното уравнение, предложено от астронома д-р ‘ранк ƒрейк през 60-те години.

¬ъз основа на хипотетични стойности за редица фактори, това уравнение традиционно се използва, за да докаже, че дори ако размерът на живота, развиващ се на което и да е м€сто е малък, възможно е множеството потенциални места да доведат до гол€м брой потенциално наблюдавани цивилизации.

‘ранк ƒрейк

“ова уравнение гласи, че бро€т на цивилизациите в нашата галактика, с които бихме могли да комуникираме, може да се определи чрез умножаване на средната скорост на образуване на звезда в нашата галактика (R *), част от звездите, които имат планети (fp) , бро€ на планетите, които действително могат да поддържат живота (ne), бро€ на планетите, които ще разви€т живота (fl), бро€ на планетите, които ще разви€т интелигентни€ живот (fi), бро€ на цивилизациите, които ще разви€т технологични способности (fc), както и продължителността на времето, през което тези цивилизации ще тр€бва да предават своите сигнали в космоса (L).

ћатематически, това се израз€ва така:

N = R* x fp x ne x fl x fi x fc x L

ƒ-р —анберг е един от учените занимавали се най-дълго с парадокса на ‘ерми. ¬ предишно изследване, озаглавено “Ќе е мъртво това, което може вечно да лъже: хипотезата за разрешаването на парадокса на ‘ерми”, —анберг и неговите сътрудници предполагат, че парадоксът ‘ерми възниква от факта, че ≈“» не са мъртви, но в момента са в състо€ние на хибернаци€ – това, което те нарекоха “aestivation” – в очакване на по-добри услови€ във ¬селената.

¬ проучване, проведено през 2013 г., —анберг и —тюарт јрмстронг (също научен сътрудник на FHI и един от съавторите на това изследване) разшириха парадокса на ‘ерми, за да погледнат отвъд собствената ни галактика, като се замисл€т колко по – развити цивилизации са способни да стартират колонизационни проекти с относителна лекота (и дори да пътуват между галактиките без затруднени€).

 акто д-р —анберг казва пред изданието Universe Today: “„овек може да отговори [на ѕарадокса на ‘ерми], като казва, че разумът е нещо много р€дко, но след това тр€бва да докаже, че той наистина е нещо изключително р€дко. ƒруга възможност е, разумът да не трае много дълго, но все пак е достатъчно дори една цивилизаци€ да оцелее, за да стане видима и да остави следи. ќпитите да се об€сни, че всички цивилизации действат по един и същ начин (да останат тихи, да изб€гват контакт с нас), се провал€т, тъй като изискват всеки индивид, принадлежащ към вс€ко общество във вс€ка цивилизаци€, да се държи по един и същ начин, което социологически не е обосновано. “върдението, че разселването на далечни разсто€ни€ или комуникаци€та са невъзможни, изисква да се приеме изненадващо нисък технологичен таван.  акъвто и да е отговорът, повече или по-малко той тр€бва да е странен”.

¬ това най-ново проучване —анберг, ƒрекслер и ќрд преразглеждат параметрите на ”равнението на ƒрейк чрез включване на модели на химически и генетични преходи по пътищата към произхода на живота. ќт това те показват, че има значителен брой научни съмнени€, които обхващат многобройни пор€дки. »ли, както го об€сн€ва д-р —анберг: “ћного параметри са много несигурни предвид насто€щите познани€, с които разполагаме. ћакар да сме научили много повече за астрофизиката от времето на ƒрейк и —аган през 60-те години на минали€ век, все още сме много несигурни относно веро€тността за наличието на живот и разум.  огато хората обсъждат уравнението, не е необичайно да ги чуете да казват нещо подобно:

““ози параметър е несигурен, но нека да предположим и да помним, че това е предположение”, като най-накра€ достигат до резултат, който признават, че се основава на предположени€. Ќо този резултат ще бъде посочен като точна оценка, без да се определи правилен диапазон на несигурност.

“ова често води до прекалена увереност, а по-лошо – уравнението на ƒрейк е много чувствително към пристрасти€: ако сте оптимист, с малко бутане нагоре в н€колко несигурни оценки ще получите надежден резултат, а ако сте песимист, лесно можете да постигнете по-нисък резултат. ” —анберг, ƒрекслер и ќрд приемат параметрите на уравнението като неопределеност. ¬место да се съсредоточат върху това, каква стойност могат да получат, те са разгледали какви са най-големите и най-малките стойности, които биха могли да се получат на базата на сегашните знани€. ƒокато н€кои стойности са станали доста по-€сни, макар и ограничени – като бро€т на планетите в нашата галактика въз основа на проучвани€ на екзопланети и бро€ на тези от т€х, които съществуват в обитаемата зона на звездата, други остават далеч по-несигурни.

 огато комбинират тези несигурности и изб€гват догадки, които често влизат в парадокса на ‘ерми, екипът получава интересен резултат: най – веро€тно човечеството (предвид това, което знаем) е само в галактиката. “ќткрихме, че дори и да използваме предположени€та допускани в литературата (ние ги взехме и случайно комбинирахме техните параметри), може да има ситуаци€, при ко€то средни€т брой цивилизации в галактиката може да е доста висок – да кажем сто – и все пак, дори и тогава, веро€тността да сме сами в галактиката е 30%! ѕричината е, че има твърде гол€мо разпределение на веро€тности.

јко вместо това се опитаме да прегледаме научното знание, нещата стават още по-крайни. “ова е така, защото веро€тността да се получи живот и разум на една планета е нещо изключително несигурно, като се има предвид това, което знаем – не можем да изключим, че това се случва почти навс€къде, където има правилните услови€, но не можем да изключим, че е астрономически много р€дко.

“ова води до още по-гол€ма несигурност относно бро€ на цивилизациите, като ни навежда на заключение, че има доста гол€ма веро€тност да сме сами. —ъщо така заключаваме обаче, че не бива да се изненадваме, ако намерим разум и другаде във вселената!“ ¬ крайна сметка, заключени€та на екипа не означават, че човечеството е само във ¬селената или че шансовете за намиране на доказателства за извънземни цивилизации (както в миналото, така и сега) са малко веро€тни.

—поред екипа обаче, може да се каже с по-гол€ма увереност – въз основа на това, което знаем, че най-веро€тно човечеството е единствени€т интелигентен вид в нашата галактика на ћлечни€ път. –азбира се, всичко това се дължи на несигурностите, с които в момента тр€бва да се борим, когато става въпрос за SETI и ”равнението на ƒрейк. ¬ това отношение проучването, проведено от —анберг, ƒрекслер и ќрд, показва че тр€бва да имаме много повече знани€, преди да можем да се опитаме да определим колко е веро€тно извънземни€т разум да е н€къде там.

»зследването показва също така, че астробиологи€та и SETI могат да игра€т важна рол€ за намал€ване на несигурността относно н€кои от параметрите на ”равнението на ƒрейк. ƒори и земната биологи€ може да ни даде важна информаци€ за веро€тността от по€вата на живот и услови€та, водещи до по€вата на разум. „» накра€, един важен извод, който откриваме е, че липсата на наблюдаван извънземен разум не ни кара да заключим, че разумните цивилизации не живе€т дълго: звездите не предсказват нашата гибел,“ казва —анберг. ћакар все още да не сме в състо€ние да произведем точни стойности с които да попълним ”равнението на ƒрейк, колкото повече научаваме, толкова по-точни ще стават стойностите.

»зточник: ћегавселена

ќще за: формат  веро€тност  липса ќще от: Ћюбопитно

ƒобави/гласувай в —вежо   —подели във ‘ейсбук «апомни    «а печат



¬аши€т коментар

¬ј∆Ќќ! ѕравила за публикуване на коментар
 ирилизаци€
<- ползвайте «јƒЏЋ∆»“≈ЋЌќ ако н€мате кирилица

»ме



 оментар





¬ъведете кода от картинката

 



   
»нформационна агенци€ STRUMA.COM - първи в новините на югозападна Ѕългари€. STRUMA.COM е запазена марка и като независима меди€ н€ма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименовани€.