Индустрията на сенчестото банкиране с активи за 52 трлн. долара

Небанковото кредитиране - индустрията, която имаше основна роля в последната финансова криза, се разраства със светкавични темпове и все още представлява риск, ако кредитните условия се влошат.

Наричана често “сенчесто банкиране” - термин, който самата индустрия не приема, помогна за разрастването на кризата, като предоставяха кредитиране на неквалифицирани кредитополучатели и финансирайки някои от екзотичните инвестиционни инструменти, които се сринаха, след като пазарът на рискови ипотечни кредити се разпадна.

Тези компании са подложени на по-малко регулации от традиционните банки и по тази причина се свързват с по-високи нива на риск, пише CNBC.

В годините след кризата активите на сенчестите банки в световен мащаб нарастват до 52 трлн. долара, което представлява скок от 75%, в сравнение с 2010 г. - годината, в която кризата приключи. Нивото на активите е до 2017 г., според облигационната рейтингова агенция DBRS, която се позовава на данни на Борда за финансова стабилност.

САЩ все още допринася с най-голям дял за този сектор - 29%, или активи за 15 трлн. долара, въпреки че делът й намалява. Китай отчита особено голям ръст, като активите на нейните сенчести банки възлизат на 8 трлн. долара, или 16% от всички.

Най-голям ръст в самото сенчесто банкиране отчита сферата на “колективните инвестиционни схеми” - термин, който обхваща много облигационни фондове, хеджфондове, парични пазари и смесени фондове.

Активите на тази група скачат с цели 130%, до 36.7 трлн. долара. Тя е особено опасна, тъй като е волатилна и податлива на масови изтегляния на средства и е част от “значителните рискове”, които DBRS виждат в индустрията.

В годишното си писмо до акционерите главният изпълнителен директор на J.P. Morgan Chase Джейми Даймън предупреди за рисковете от сенчестото банкиране, въпреки че, според него, все още няма системна заплаха.

“Ръстът на небанковото ипотечно кредитиране, студентското кредитиране, кредитирането на задлъжнели компании и лица и част от потребителското кредитиране се ускорява и трябва да бъде следен внимателно,” пише Даймън в писмото си.

Отзвуци от кризата

От агенцията очертаха конкретни рискове, свързани с практиката да се вземат назаем средства краткосрочно и да се кредитира дългосрочно, която изигра значителна роля при фалита на Lehman Brothers и разтърси Уолстрийт до основи.

Освен това от агенцията посочиха проблеми с ликвидността, ливъриджа и кредитната трансформация, или инвестирането в инструменти с висок риск и восока доходност.

“Световната финансова система е изложена на все повече рискове, свързани със сенчестото банкиране,” казва от DBRS. “Слабостите при тези сенчести банки, произтичащи от тези дейности, могат да доведат до масово изтегляне на средства, което пък би могло да породи напрежение или да изостри напрежението на финансовите пазари.”

Защитниците на индустрията твърдят, че нейните институции са подложени на значителна регулация и са по-добре капитализирани след кризата. Те посочват важността на това индустрията да предоставя финансиране на кредитополучатели, които не могат да се обърнат към традиционните банки.

В своя анализ от DBRS отбелязват, че колективните инвестиционни схеми всъщност осигуряват буфери срещу напрежението на пазара, стига отливът на средства да е ограничен.

Въпреки всичко, самият размер на сенчестото банкиране и компаниите в небанковата финансова индустрия крият потенциални рискове, ако тези идеални условия се променят.

Активите на небанковите финансови компании, които включват застрахователи, пенсионни фондове и т.н., са скочили с 61%, до 185 трлн. долара. Активите на традиционните банки са се увеличили с 35%, до 148 трлн. долара за същия период.,пише профит бг

От DBRS са очертали три конкретни риска, които сенчестите банки крият във времена на пазарно напрежение: те не са структурирани така, че да се справят в условията на ниска ликвидност и голям отлив на средства; липса на опит в периоди с влошаване на условията по кредитирането и липса на диверсификация на печалбите, което би им навредило, когато положението на части от пазарите се влоши.

Пазарът на инструменти с фиксирана доходност е особено изложен на риск в сферата на колективните инвестиционни схеми със своите активи на стойност 10.6 трлн. долара.

“Рязко покачване на лихвите би довело до значителни загуби от преоценяване на пазарна стойност и би намалило доходността на фондовете,” според DBRS.

“При определени обстоятелства това влошаване на представянето би могло да доведе до голям отлив на инвеститори и по-голяма вероятност от принудителната продажба на активи. Подобен отлив на средства пък може да се пренесе и към другите фондове и пазари.”