Екстравагантните жени - жирафи: В плен на традиция, превърнала се в атракция

Дългата шия е тяхната красота и проклятие. За тази част от анатомията
им се носят легенди, а интересът към бита и традициите им, ги е
превърнал в атракция за туристите. Жените от племето Падонг не
приличат на никои други. Наричани жирафи, те носят около врата,
глезените и шията си медни пръстени, тежащи десетки килограми.

Информацията за тях е оскъдна, базирана на измислици и легенди. Вижте
тяхната история, която научихме, докато им гостувахме в селото им в
тайландската провинция Чианг Рай.

Откъде идват?
Племето Падонг е от групата Карен, обитаващо плато в източната част на
Мианмар. Голяма част от него обаче емигрира в Тайланд в края на 80-те
и началото на 90-те години на миналия век заради конфликт с военния
режим в страната. Заселват се в северната гранична тайланска провинция
Чианг Рай. Тогава наброяващи повече от 7 хиляди души, днес
представителите на Падонг намаляват все повече.

Тежестта на медните пръстени не привлича младежите, които тръгват по
света в търсене на късмета си. Така в селцето днес жените-жирафи се
броят на пръсти.

Традицията повелява

Дълги години антрополозите, изучаващи племето, търсят първопричината
за поставянето на пръстени около вратовете им. Едно от най-вероятните
предположения е защита от вражеските племена - външният им вид не
допадал на враждебните поробители.

Друга теория гласи, че идеята за поставянето на металните пръстени
произтича от желанието на жените да са по-привлекателни за
противоположния пол. Трети път смятат, че те изпълняват предпазна
функция срещу ухапвания от тигри, които обикновено се спускат към
врата на жертвите си.

Днес жените признават, че продължават да спазват обичая, за да запазят
културната си идентичност, която е уникална за света.  В наши дни
традицията повелява първият пръстен около врата на момичето да бъде
поставен на петгодишна възраст. Постепенно към него се добавят още и
още, докато не се постигне търсеният ефект.

Легендата гласи, че той е дълга шия, но всъщност изследванията
показват, че вратът не се удължава, а от тежестта на медните пръстени
се деформира гръдният кош.

Колко тежат пръстените?

С растежа на момичето, расте и броят на пръстените около врата му.
Според традициите, този процес се преустановява, след като жената се
омъжи. Дотогава обаче тя носи на врата си средно около 25 пръстена,
чиято тежест може да достигне до четири килограма.

Общото тегло на медните украшения, поставени около врата, китките и
глезените на една жена, може да бъде и 15 килограма.

Могат ли да се свалят?

Според легендите, ако жена свали медните пръстени от врата си, то той
ще се счупи. Из селото обаче днес са поставени разяснителни табели,
върху които е посочено, че въпреки отслабените мускули на шията,
жената може да свали украшенията и това няма да доведе до смъртта й.

Самите жени-жирафи признават, че крайната мярка води до дискомфорт,
който обаче изчезва с времето. Притеснителна е и разликата в тена на
шията, но това също е поправимо.

Къде са мъжете?

Днес нежната част от племето се е превърнала в истинска атракция за
туристите. Седнали на прага на колибите си, жените изработват различни
предмети, които продават, охотно позират за снимки и дори предлагат
метални пръстени за проба.

Мъжете се занимават със земеделие, а селцето е огласяно от игрите на
децата. В малка сграда се намира и тяхната детска градина - доста
уютна, разполагаща с голям батут и стар телевизор.

Племето се прехранва от продажбата на сувенири на туристите, отглеждат
се животни и растения за прехрана.

Смята се, че правителството осигурява минимален доход на бежанците от
Мианмар, които все още са с неустановен статут в Тайланд, но местните
не потвърждават това. Децата, които се раждат в селището, обаче са с
тайландски паспорти.

Племето изчезва
Въпреки детската глъчка, племето Падонг изчезва. Малка част от
момичетата спазват традицията и носят пръстените си. Повечето напускат
селището и търсят късмета си по света.

Туристическият поток обаче не спира, въпреки че селището туристите
напускат със смесени чувства. За някои от тях това е зоологическа
градина за човеци, за други - преживяване, което не бива да бъде
пропускано./glas.bg