Новините на югозападна България
Полезно! Културни обичаи, с които да внимавате при пътуване в чужбина Воля! Жени е в инвалидна количка, но продължава да покорява върхове със силата на духа си  Сузанита мила коли и помпала гуми, за да събере пари за клипа си
   РегистрацияЗабравена парола

Белоградчишката крепост къта зад стените си кървави истории и чудни паметници


20 април 2019 11:38   2730 прочита



Белоградчишката крепост се намира непосредствено до град Белоградчик. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на града. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.

На няколко метра от нея има останки от друга крепост - Латинско кале, която служела за помощно укрепление.

В късната античност Белоградчишката крепост е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство. Тя е една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век.

Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости.

През 1850 г., когато Белоградчишкото (Видинското) въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г.

Крепостта се състои от 3 двора с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.

Регионът е много популярен сред туристите заради красотата на Белоградчишки скали и многобройните исторически забележителности. Недалеч от Белоградчик се намира и Магурата (Рабишка пещера), където са съхранени скални рисунки, датирани от различни исторически епохи.

Преди няколко години крепостта получи международна слава, когато чужди туристически издания я описаха като излязла от филмите „Властелинът на пръстените“ по книгите на Дж. Р. Р. Толкин. Причината е както в дългите запазени стени, така и във факта, че се намира в планината, в подножието на висока скала, която пази едната ѝ страна./Blitz.bg

Още за: крепост  поток  район Още от: Любопитно

Добави/гласувай в Свежо   Сподели във Фейсбук Запомни    За печат



Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Кирилизация
<- ползвайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ако нямате кирилица

Име



Коментар





Въведете кода от картинката

 



   
Информационна агенция STRUMA.COM - първи в новините на югозападна България. STRUMA.COM е запазена марка и като независима медия няма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименования.