30-годишната тайна на един президент

Една тайна любов, продължила 30 години. Един човек, водил два паралелни живота. Един президент, който 20 години след смъртта си, попада в медиите не с политиката, която е водил, а с интимния си живот. Дали пикантериите продават повече или читателите имат нужда да опознаят хората, които са ги управлявали, чрез личния им свят? Може ли да си верен на сънародниците си, ако не можеш да бъдеш верен на съпругата си? Много въпроси. И една история за любов, страст, предателство, тайни и власт.

Държавата е Франция. Политикът – покойният президент Франсоа Митеран. “Писма до Ан”- така престижното френско издателство “Галимар” е озаглавило повече от 1000 писма, изпратени от бившия френски президент до жената в сянка, с която Митеран има тайна връзка близо 30 години – Ан Пeнжо. Писмата ще излязат официално на френския пазар на 13 октомври, след като самата Ан Пeнжо решава да ги направи публично достояние.

Един различен Франсоа Митеран. Влюбен и развълнуван. В писма до жената, която обича и която го дарява с дъщеря. Двамата се срещат през 1962 година. По това време Митеран има 18-годишен брак с официалната си съпруга Даниел Гуз. Митеран и Гуз има двама синове – Жан-Кристоф, който години по-късно става съветник на баща си по въпросите на Африка, се ражда през 1946 година, а Жилбер, бъдещ депутат от Жирон и кмет на Либурн, се появява на бял свят през 1949 година.

През 1945 година двойката губи първородния си син Паскал, който умира от болест едва на два месеца. Когато 46-годишният Митеран среща Ан Пeнжо, тя е едва на 19 години и според тогавашното френско законодателство е непълнолетна (в онези години французите са навършвали пълнолетие на 21 години, б.а.). Запознават се през лятото на 62-ра година в курорта Хосегор. Именно от същата година е и първото писмо, изпратено от Франсоа до Ан. В него бившият френски президент, все още доста срамежлив и предпазлив, обещава на “госпожица Ан Пeнжо” да й изпрати свой екземпляр на един от трудовете на Сократ. “Тази малка книга ще бъде посланието, което Ви изпращам, за да Ви демонстрирам топлия спомен, който пазя от нашата среща през лятото”, споделя Франсоа Митеран.

Постепенно писмата стават все по-интимни. Едни листове хартия, събрали в себе си чувствата и емоциите на най-дълго управлявалия френски президент след Наполеон. Писма, пропити от спомени за близост, нежност и страст. “Обичам ръцете ми да те галят, обичам устните ми да докосват тялото ти”, пише Митеран през 1964 година. В някои от писмата има и нотки на ревност – “Мисълта, че някой друг може да те докосва, е брутална”, откровен е бившият френски президент през септември 1974 година. През същата година Ан Пeнжо забременява. На 7 декември, десетина дни преди да се роди дъщеря му Мазарин, Митеран изпраща на Ан списък с възможни женски имена, от които тя да избере как да кръсти общото им дете. Ан избира Мазарин – точно това име е оглавявало списъка, изпратен й от нейния любим. Той изпраща и списък с мъжки имена, ако “за съжаление се роди момче”. Бебето е записано в кметството на Авиньон като Мазарин Мари Пeнжо. Официално Мазарин няма баща – договорката между Ан и Франсоа е всичко да остане в тайна.

Писмата стават по-редки след 1981 година, когато Митеран става президент на Франция. Ан Пенжо посреща с ужас новината за влизането на Митеран в Елисейския дворец. Мъжът, когото обича тайно от години, се превръща в най-публичната и следена от журналистите личност в страната, а Мазарин – в държавна тайна. В едно от редките писма до Ан, след като става президент, на 9 ноември 1981 година, Митеран й споделя, че е болен от рак на простата и че прогнозите за живота му са “между 3 месеца и 2 години”.

Връзката им става публична едва по време на втория мандат на Митеран. Двама фотографи заснемат президента на Републиката, прегърнал дъщеря си. В края на октомври 1994 г. журналистът от списание “Пари мач” Стефан Дени поставя на бюрото на близката сътрудничка на Митеран Полет Декраен няколко снимки. “Бихме искали да ги публикуваме, но не и без съгласието, поне мълчаливо, на президента”, казва Дени. Полет Декраен ги носи на президента, който ги разглежда и казва: “Хубава е нали. Искате да ги публикувате. Не смятам, че имам правото да забраня”. На следващата сутрин Митеран моли сестрата на съпругата си Даниел да е до нея, когато гръмне новината. “Зная, че Даниел знае тайната ми, но не зная как тя ще приеме факта, че нещата ще станат публични”, откровен е Митеран. Обажда се и на Мазарин с думите: “Бъди готова”. На 3 ноември 1994 г. Франция с изумление открива тайната дъщеря на президента.

Въпреки призивите да се откаже от президентството си поради тежката болест, в които най-активен е опонента му Жак Ширак, Митеран остава на поста си и завършва своя мандат през юни 1995 г., когато са проведени редовните президентски избори, спечелени именно от Ширак.

Последното писмо на Митеран до “Ан, която обичам” е с дата септември 1994 година. “Щастието за мен е свързано с това да мисля за теб и да те обичам”. Последните му думи са: “Ти беше шансът на моя живот. Как няма да те обичам занапред”. Така приключва хрониката на една голяма, греховна любов, пазена в тайна цели 30 години.

Пикантни подробности около личния живот на френския президент излизат най-вече след неговата смърт, а интересът на медиите не престава и днес, 20 години по-късно. Приживе, опонентите му го обвиняват в двойствен живот и че използва държавни пари за издръжка на второто си семейство. Най-често задаваният въпрос и до днес е как се е чувствала законната му съпруга Даниел, също вече покойна, през всички тези години на паралелна връзка на Митеран с Ан. Какво ли й е било, когато разбира, че при победата си над Жискар д’Естен на президентските избори през 1981 г. Митеран първо отива при Ан, за да сподели радостта си. Даниел не допуска Ан Пенжо до съпруга си в предсмъртния му час. Все пак мъката ги събира на погребението му. Когато Франсоа Митеран умира през януари 1996 година, за изумление на цяла Франция, на погребението му има две опечалени семейства. Пред ковчега му са Даниел със синовете й Жилбер и Жан-Кристоф, а до тях стоят Ан Пенжо и Мазарин.

Любов, тайни, политика, изневери и власт – класически сюжет, актуален и днес. Точно толкова актуален, колкото и въпросът: можем ли да отделим политиката от личния живот или всичко, което се случва в личния живот на политиците също е политика?

svejo.net