Световната икономика през 2014 г.

Преминахме през 2014 г. без голямо бедствие за световната икономика. Но годината не беше изключително добра, сочи анализ на Би Би Си, цитиран от БГНЕС.

Преди началото й Международният валутен фонд прогнозира година на "още един преход". Развитите икономики ще се засилят, а нововъзникващите икономики вече отслабнаха, отбеляза МВФ.

Една част от това се оказа вярна. САЩ и Великобритания набраха известна сила. Забавянето в страните с нововъзникващи икономики, което вече беше явно преди една година, продължи в Китай, Бразилия и Русия, с други думи в повечето страни от известната група БРИКС.

Но други богати страни продължиха с разочароващото си представяне. Въпреки че еврозоната продължи да расте, тя не успя да набере инерция. Сега има известни опасения, че дори Германия може да е била засегната от икономическите затруднения на еврозоната. Със сигурност традиционният мотор на Европа преживя временен неуспех, а икономическата дейност намаля през второто тримесечие на 2014 г. Има и някои добри новини. Гръцката икономика най-после започна да нараства. Но това беше само колебливо начало след много силен спад с общо над 25%.

Безработицата остава мъчително висока. Япония също имаше временен неуспех след повишаването на данъка върху разходите на потребителите. Японското правителство има огромни дългове, така че имаше основание за този данък, но икономическите последици накараха правителството да отложи следващото повишаване на данъка, което планира. Последиците от санкциите Международните икономически прогнози често носят здравословно предупреждение за риска от "геополитически събития". Тази година едно от тези събития беше усетено – кризата в Украйна. Самата Украйна беше засегната, както и Русия заради западните санкции. Санкциите изглажда удариха и Германия, чийто износ към Русия рязко намаля.

Една геополитическа криза обаче нямаше последиците за глобалната икономика, които може би се очакваха. Възходът на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия не се отрази на петролния пазар по начина, по който се отразиха много предишни кризи в Близкия Изток, но безпокойството от възможни прекъсвания в снабдяването повишиха цените. Същото до голяма степен се отнасяше и във връзка с нестабилността в Либия и последния епизод от конфликта между Израел и палестинците. ИД имаше слабо влияние върху глобалните петролни доставки, които ставаха все по-изобилни заради революцията с шистовия газ в САЩ. В същото време търсенето на петрол намаля заради забавянето в Китай и продължаващото буксуване на еврозоната и Япония.

Резултатът от всички тези фактори беше спадът на цената на петрола с 40% спрямо връхната й точка през юни. Това задълбочи финансовите проблеми на Русия, но е стимул за икономиката на страни, които внасят петрол, а такива са повечето държави в света.

^{източник: dnes.dir.bg}