Слънцето и вятърът вкараха в задънена улица германската енергетика

Актуалните лозунги за "чиста енергия", често повтаряни днес в Европа, се оказват... празни приказки. Преходът към вятърна генерация и фотоволтаици не доведе до намаляване на емисиите на въглероден диоксид, заради което уж беше стартирана изключително скъпата енергийна реформа в Германия. Какво причини такъв грандиозен провал?

Преходът на Германия към политика за подпомагане на възобновяемите енергийни източници, започнат преди 15 години, не доведе до намаляване на емисиите на CO2. Съответното изявление на XXIV Световния енергиен конгрес в Абу Даби направи Мариан Леньо, старши изпълнителен вицепрезидент на Electricite de France (EDF), френската държавна компания за производство и разпределение на енергия.

Очевидно не става въпрос за някакви индивидуални грешки, а за системен проблем, който или не е бил отчетен, или е предпочетено да не бъде забелязан. Германия не само не постигна видими цели в борбата срещу глобалното затопляне, но и обрече населението и индустрията да използват ултра скъпи възобновяеми енергийни източници вместо традиционните.

Кафяви въглища и биомаса вместо слънце и вятър.

Речта на френския енергиен шеф в Абу Даби беше емоционална и изпълнена с неоспорими факти.

"Ако разгледаме процеса на преход от използването на някои видове енергия към други в Германия, нивото на емисиите на CO2 е същото като това през 90-те години. Въпреки това, жителите и данъкоплатците са направили огромни разходи, тъй като огромни суми са инвестирани във възобновяемите енергийни източници. А когато няма слънце или вятър, е необходима т. нар. базисна генерация. Каква е базисна генерация в Германия? Това са кафявите въглища ", коментира вицепрезидентът на френската компания ситуацията в съседната страна.

"Цените на енергията в Германия за промишлени потребители са с 30% по-високи, отколкото във Франция. Нека да оперираме с факти и цифри, а не с идеология! ", отбеляза тя.

Дисбалансът между цените за населението в Германия и Франция е още по-голям. Френските домакинства през 2018 г., според Евростат, средно са плащали само 0,179 евро за всеки kWh консумирана електроенергия, докато жителите на съседна Германия - 67% повече, 0,3 евро за всеки kWh. През 2018 г. цените бяха по-високи, отколкото в Германия само в съседна Дания - там всеки кВтч струваше на домакинските потребители 0,312 евро

Подобни дисбаланси в сметките за електроенергия корелираха добре с дела на зелената енергия в енергийния баланс на страната. В този контекст под "зелена" енергия не се разбират всички нейни източници, включително традиционните водноелектрически централи и използването на биомаса (например отпадъци от горската промишленост) за производство на електроенергия. Както показва практиката, в катастрофа за икономиката на страната се превръща безмислената страст към производството на електроенергия от "модерните" възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а именно вятърните турбини и слънчевите панели.

Какво очаква европейския пазар на газ в близко бъдеще?

Пример от най-северните страни. Официално в Швеция и Норвегия делът на възобновяемите източници е дори по-висок, отколкото в Германия, а Норвегия е рекордьор в преминаването към възобновяема енергия. През 2017 г., според Евростат, в Норвегия 45,7% от енергията идва от възобновяеми източници. Но в този значителен дял от общия баланс 40,3% е била енергията на водноелектрическите централи, а норвежците получават още 4,6% от енергията от биомаса, предимно от горски произход (казано просто - от дърва). Докато в норвежкия енергиен баланс по обясними причини изобщо няма слънчева енергия, изглежда, че вятърът на морския бряг дава едва 0,8%.

Но Дания, напротив, е шампион в прехода към вятърна енергия. С 32,8% от енергията, получена от възобновяеми енергийни източници, а датският енергиен сектор разчита на вятъра - сега той заема цели 7% в общия баланс на производството, което е рекорд за ЕС. В Северна и облачна Дания също има много слънчева енергия - 0,7% в баланса, а добрата стара биомаса дава 24% от производството на възобновяема енергия. В Германия има по-малко "вятърни мелници", отколкото в Дания - едва 2,8% от енергийния баланс, но скъпите слънчеви панели са почти два пъти повече, цели 1,3%. Между другото, биомасата също е много - 13,3% от енергийния баланс.

Всички тези данни са дадени за първична енергия, което прави картината още по-тъжна. Работата е там, че възобновяемата биомаса може да се използва в така наречения когенерационен цикъл, като се използва за производство на топлина, необходима в северните страни. Това позволява не само да затоплят сградите, но и да се постигне по-ниска цена на електроенергията за сметка на заплатената от потребителите топлоенергия. Но вятърните турбини и слънчевите панели са чисти производители на електроенергия, те нямат такава икономическа "резерва": потребителите получават само електричество от тях, но не и топлоенергия.

Следователно, Норвегия и Швеция имат доста приемлива цена за електроенергията, сравнима с френската (0,19-0,20 евро за kWh), въпреки официално голямото тегло на възобновяемите източници в енергийния им сектор. Но Германия и Дания са принудени да прехвърлят разходите за вятърни паркове и слънчеви панели към населението, индустрията и дори държавата. В противен случай производството на енергия с такива мощности просто ще стане нерентабилно

Магията на нулевата "отрицателната" стойност

Фразата за "базовия товар", която беше изразена в речта на вицепрезидента на ЕФР, се нуждае от пояснение. Работата е там, че и топлината, и електричеството са необходими на потребителите в определено време. Например, невъзможно е да се загрява вода през лятото, за да се отоплява къщата с нея през зимата. Слънчевата батерия дава ток по обяд, докато потребителят трябва да запали крушките в къщатаси вечер.

Поради това, възобновяемите енергийни източници са изправени пред проблема с натрупването или поддържащия капацитет, който трябва да замени нестабилното производство на възобновяеми енергийни източници в момента на неизбежните сривове. Например, конвенционална помпена станция може да изпомпва вода в по-високо разположен резервоар с висока енергийна мощност от вятърните генератори и слънчеви панели и при необходимост да я прехвърля обратно в мрежата. Капацитетът за съхранение в този вариант в никакъв случай не е безплатен и разходите за тяхното създаване и експлоатация трябва да се вземат предвид при разходите за енергия, получена от възобновяеми енергийни източници.

В противен случай, ако програмата за енергийно развитие не взема предвид акумулиращите мощности, те трябва да бъдат заменени с подкрепа на производството. В случая на Германия това е природен газ.

Друго решение в началото на прилагането на германската и датската програма за възобновяема енергия беше прехвърлянето на големи обеми "излишък" от електричество между регионите на страната, но този план не даде резултат. Оказа се, че за подобно "осредняване" на територията на Германия или дори по-малката, Дания, просто не беше достатъчна - ако има спокойно и безветрено облачно време в един от регионите, обикновено и в другите части на страната се наблюдават същите или подобни метеорологични условия. А разходите за допълнителни електропроводи са значителни.

В резултат и в Германия, и в Дания решиха да не се занимават с натрупването на резервен капацитет, считайки, че "пазарът ще регулира всичко". Официално сривовете при генерирането на слънчеви панели и вятърни мелници бяха преодолени чрез компенсиране на капацитета за производство на газ и въглища.

В моменти на ясно и ветровито време енергията от слънчеви панели и вятърни паркове в Германия просто нямаше къде да отиде - цената на енергията на пазара на едро падна до нула или дори отиде в минус. Но в моменти на безоблачно, спокойно време или просто нощем, поддържането на системата" вече се подкрепяше от базовата генерация, вдигайки цената на енергията и до небето. В същото време техните собственици са действали почти принудително: припомнете си, в пика на производството на възобновяема енергия, ТЕЦовете почти неизбежно трябва да изключат своето производство - или да продават енергия на загуба, на въпросните "отрицателни" цени. В допълнение, срокът на изплащане за въглищните и газовите генерации неизбежно се увеличава - защото те трябва да работят с половин мощност, често "пропускайки напред" вятърните генерации и слънчевите панели. В резултат на това, вместо рационално сътрудничество на енергийните източници в Германия конкуренцията им бива обезсмислена.

В резюме, може да се отбележи, че буквално всички пострадаха - както газовите ТЕЦ и въглищните централи, така и вятърните генерации и соларните панели, но най-вече потребителите, които в крайна сметка платиха (и все още плащат!) всичко това.

Разбира се, дори сега Германия може да се измъкне от това положение. Например, най-накрая обърне повече внимание на съхранението на енергия. Да, в условията на равна Германия това не е лесна задача, но има и други (неизменно доста скъпи) варианти.

Освен това изглежда, че практиката на директни или скрити субсидии и преференции за зелени източници води европейската енергия в задънена улица. С изкривяване на реалните икономически нужди, енергийният сектор не се развива по нормалния, еволюционен път, за да угоди на практиката за получаване на такива "неикономически" пари. В резултат, потребителят плаща за целия този "зелен банкет" - както с данъците си, така и, както показва опитът на Германия и Дания, директно - чрез прекомерните разходи на всеки киловатчас.

източник: dnes.dir.bg