Скандал с АТАКА? Това е добре! Значи още им бърка играта

Ти ме познаваш като политик, драги читателю, но за разлика от останалите 239 народни представители, аз имам зад гърба много текстове. И прочетени и написани. Преди да стана човек на действието, бях човек на словото. Словото е в началото на всичко, затова ще те захранвам с него всеки петък. Дано станеш човек на действието и ти, драги читателю!

Затова рубриката не се казва „Дневник на политика“, а

„Дневник на автора“.

Защо на автора?

Много просто – защото съм автор на около три хиляди статии, пет книги и няколко хиляди телевизионни коментара. Политическите речи не ги броя. Не броя и художественото творчество в мерена реч и проза, тъй като го смятам за подготвителен период в развитито на пишещия. Автор съм и на идеята, заглавието и реализацията на вестника, който четеш. Автор съм на името и идеологията на организацията, която подкрепяш или ще подкрепиш, след като прочетеш текста ми. Автор съм на идеята името и реализацията на телевизията, която се излъчва на канал 703 в Булсатком, канал 86 на Виваком и канал 46 на Близу. Автор съм на слова, които са изправяли на крака пълни зали и са карали пълни площади да скандират името ми.

Затова – „Дневник на автора“.

Разбира се можех да я нарека „Дневник на писателя“ . А след това като Остап Бендер да кажа: „Какво беше учудването ми като узнах, че Достоевски вече е използвал това заглавие.“ Но не е нужно.

Нужно е да се разсейва пръдливата медийна мъглица, която се стеле над Родината. Произвеждат я така наречените медии.

Битивита,

нови и стари курви

обединени от едно. От фашизма! Как така от фашизма, ще ахнеш тук, читателю. На ако си натрупал достатъчно от това, което даскалите наричат обща култура, няма да ахкаш. А ще се сетиш, че големият български поет Любомир Левчев беше казал „Бездарието е фашизъм“ в стихотворението си „Балада за Мамаев Курган“. Мамаев Курган е едно възвишение, което е било защитавано до смърт през войната, която я наричат „антифашистка“. А всъщност най-големият фашизъм е бездарието, казва ни поетът. Знам, че много папагали ще кажат, че Любо е бил номенклатура, но аз ще им кажа да напишат неговите текстове и тогава да говорим. Приятел бях и със сина на Любо – Владо Левчев. Той преди 10 номври ходеше да обядва в стола на ЦК, (аз – в студентски стол № 32 на „граф Игнатиев“). След различните по качество обяди, обаче бяхме еднакво поставени дисиденти, автори в неговото самиздатско списание. Това беше истинско изкуство – на обяд в ЦК, след обед пишеш срещу ЦК. С това изкуство избуя Владко, после отиде да преподава несъществуващия македонски език на негрите във Вашингтон. А сега пише яростни статии против национализма, защото такава е правилната линия на вашингтонското ЦК. Затова той няма да остане като голям поет.

Бездарието, драги читателю, бездарието, плюс обща простотия, вместо обща култура, плюс ревност и злоба. И завист, много черна завист. Това е пластелинът, от който са направени днешните медиатори. Тези постоянни генератори на мъгла, която обвива изтерзаната ти душа и ти пречи да видиш пътя. Гледаш ти битивито, една телевизия с криминално придобит без пари национален ефир при Костов и какво виждаш ? АТАКА направила скандал в Брюксел. Какъв е скандалът? Имало група българи, били подпийнали (нека някой да определи какво значи това, когато става дума за ресторант, а не за фитнес зала.), опитали се да не платят, но накрая платили. Всеки, който има ум и малко опит знае, че ако не искаш да си платиш в ресторант в някоя европейска столица, ще дойде полиция и ще те санкционира. В случая няма такъв факт, но има лъжливи приказки, приписвани на анонимен сервитьор. Няма отговор на простия въпрос: Как безименният белгийски сервитьор идентифицира тези „подпийнали“ гости именно като депутати от АТАКА. Няма никакво доказателство, че Волен Сидеров е участвал в някакъв скандал в някакъв брюкселски ресторант, но името му е във всички заглавия. Всъщност няма такъв скандал, цялата тази помийка е измислена и хвърлена в публичното пространство като лайно във вентилатор. Целта е ти, читателю, да си кажеш: „Ей, тоя Сидеров пак нещо се е забъркал в скандал…Глей как ни излага пред чужденците…!“

Но ти ще си кажеш това, читателю, само ако си тъп, ограничен тип с мозък на бяла мишка. Ти не си такъв, нали, драги читателю? Ти знаеш много добре, че скандалите, в които ме вкарват от 2005 година са нагласени. Най-лесният начин да те омаскарят, е да ти скалъпят скандал. Като във стария виц: пиян се вози в трамвая, повръща върху един и после му казва: „Виж се на какво приличаш!“

През 2006 г. лекето Румен Петков организира лъжовен

скандал, наречен

магистрала „Тракия“

Тогава син на полицай засече и блъска колата ми, но излезе, че аз съм хулиганствал.

През 2010 г. съчиниха

скандала „Луфтханза“

Тогава направих забележка на една некадърна стюардеса, че дели пътниците на втора категория – българи и на първа – останалите, тя извика полиция и се обяснявахме 40 минути. На осмата минута обаче вече ми звъняха от „24 часа“ и „Труд“ с информацията че съм арестуван, защото съм вилнеел в самолета и съм замервал с кюфтета стюардесата. Кюфтета впрочем в полета София – Франкфурт няма и никога не е имало. Казах им каква е истината, но лъжата се тиражира до днес. А аз защитих честта и достойнството на теб, читателю като българин и на всички българи. После много сънародници ми разказваха за отвратителното отношение към тях в чужбина и за това как си мълчат, защото ще ги изгонят от страната. Е нали някой трябва да защити и тяхната чест поне веднъж някъде? Защото това e честта на България. След това в един сайт на потърпевши от гадното отношение на „Луфтханза“ открих случай с полски политик, който дори бил арестуван от германските полицаи, просто защото отказал да си сложи палтото в багажното чекмедже а държал да е до него, влязъл в разправия със стюардесата и го вкарали в ареста. Иди питай после защо нацизмът се е развил точно в Германия.

Но

производителите на медийна мъгла

не се интересуват от истината

и от честта на България. Интересува ги да наклепат Сидеров, защото им обърква играта от 2005 година.

При скандала „Тракия“ АТАКА гонеше рейтинга на БСП и можеше да го мине. Българската мафия и американското посолство още не бяха произвели политическия продукт ГЕРБ, така че опасността беше голяма. Трябваше бърз удар. По кого? Познай до три пъти, читателю! Кого удариха руменпетковците? Избройте претендентите за авторство върху АТАКА и ще видите, че нито един от тях не беше ударен. Защо? Защото руменпетковците знаят кой е авторът на АТАКА. И правилно сега четеш „Записки на автора“, драги читателю.

При скандала с „Луфтханза“ важната и определяща парламентарна роля на АТАКА силно дразнеше фашистите – тоест бездарните, завистливите и злобните. Трябваше удар. По кого? Интересно, не беше по претендиращите да са създали АТАКА, а пак по реалния автор. Бездарни, бездарни, ама за това имат акъл.

Днешният скандал идва пак в подобен момент

Имаме уникална и пак много важна роля на АТАКА в парламента. Планът на Боко и неговите братя не успя. АТАКА го провали. Употребените презервативи – резесета и нефесебета не влязоха в парламента. Сините термити – костовисти, също. И кой знае защо непокорният Сидеров не иска да направи кефа на Боко и неговите братя и да провали кворума на законно избрания български парламент. С което да върне беззаконието на Боковизма. Е как да не го оплюеш Сидеров от цялата си дребна, злобна, завистлива и отмъстителна душица.

А такива душици носят всички днешни служители на медии, които повтарят

лъжата, че съм участвал

в някакъв си ресторантски, пиянски скандал в Брюксел

В тази връзка, използвам случая да обява скромна награда – екскурзия до Брюксел за този, който ме е виждал някога пиян в този просташки, кръчмарски план, в който ме представят медийните еднодневки. Всеки, който ме познава по-отблизо, знае, че за мен сядането на маса е повод за разговор на теми, свързани с изкуство, с история, с българска култура и политически събития, с обсъждане на големи личности и имена от историята ни, от културата ни. По-младите ми колеги гледат на такива сядания като на лекционен курс понякога, споделяли се го с мен. Така разбирам аз създаването на отбора на АТАКА – с култивиране във всички посоки. Този отбор го изграждам от години с много усилия, енергия и дух. И този отбор няма нищо общо със кръчмарските скандали, които антибългарските продажни псевдомедии съчиниха тази седмица.

Просто

Боко и неговите братя ги беше яд

че в своята некадърност не могат дори един вот на недоверие да направят като хората. Яд ги беше, че аз пак защитих българската чест с ходенето си до централата на ЕНП в Брюксел. Защото евродепутатката Дорис Пак от ЕНП, която ГЕРБ доведоха за ръчичка у нас да изцвъка клеветата, че АТАКА е расистка и ксенофобска партия, обиди България. Плюейки по една българска парламентарна сила, тя плюе по България. И трябваше всички тези медии, които търсят под вола теле (където е известно, че теле няма и могат да намерят само на вола оная работа),

тези медии трябваше да защитят България

и да кажат: „Ало, Дорис, не така! Ти обиждаш 300 хиляди български избиратели, ти обиждаш легитимна политическа сила, член на българския парламент.“ И да є зададат въпроса:“ А когато АТАКА подкрепяше ГЕРБ беше ли расистка и ксенофобска?“

Но за да стане това е нужно какво?

Нужно е във всички медии у от горе до долу да работят хора, които са обратното на дребни, завистливи, злобни и силно некадърни душици. Които да не лъжат за щяло и нещяло и да не са толкова продажни, ако може.

Как да стане това , питаш се ти, читателю. Да чудо няма да стане. Но твоята активност може да направи чудеса. Започни с това – да реагираш на всяко необосновано оплюване на хора, които безспорно и очевидно са допринесли с нещо за страната си. Които са истински автори на нещо. Включи и други хора в твоята реакция на възмущение.

Ще видиш, че работи. Плазмодиите ги е страх от истинските хора.

А ти си истински, читателю мой!