Пълна лудост е малка и бедна България да поддържа над 300 болници

Ново недоволство сред лекарите расте в страната и то е свързано с проекта на НЗОК да бъдат наложени лимити на клиничните пътеки в болниците. Тази идея разпали оживени дебати в областните лекарски колегии, а пет от тях, включително и великотърновската, вече излязоха с декларации, че не подкрепят проекта. Официално Лекарският съюз обяви, че ако НЗОК не оттегли идеята си за лимити на клиничните пътеки, Съюзът, като страна, няма да участва в преговорите за новия рамков договор 2013.

Скандал има и при лекарствата. Аптекарите са недоволни, че с наредба здравното министерство намалява с 2 % надценката на медикаментите, които се реимбурсират от НЗОК и Съюзът на фармацевтите обсъжда варианта да обжалва това решение в съда. Така след горещото лято нестабилността в здравната система се задълбочава, задава се нова криза, подобна като тази през есента на 2010 г., когато за здравен министър бе назначен д-р Стефан Константинов. Като ново лице в управлението, гинекологът от Кюстендил успя за известно време да успокои колегите си в страната, но през март т.г. отново избухна скандал заради скъпите лекарства и бонусите в здравното министерство. Така д-р Константинов подаде оставка и заяви, че си отива, защото няма подкрепа от управляващите при провеждане на здравните реформи.

Сега д-р Константинов работи като редови лекар в голяма болница в столицата, дава дежурства наравно с всички, преглежда, води раждания и оперира. От позицията си на бивш здравен министър и сега обикновен доктор, “Янтра ДНЕС” покани д-р Константинов да сподели свои виждания по някои все още нерешени проблеми в здравеопазването.

- Къде работите в момента, д-р Константинов? Удовлетворен ли сте от работата си и смятате ли за загубено времето, когато бяхте в МЗ?

- Работя като лекар в голямата специализирана АГ болница “Майчин дом” в София. Избрах тази болница, защото в столицата е семейството ми, а и в това лечебно заведение се работи всичко в областта на акушерството и гинекологията. Тук се приемат най-тежките случаи от цялата страна. Това съм учил и правил повече от 20 години. В никой случай не мога да определя времето в министерството като загубено. Направихме някои добри неща, но времето и обстоятелствата попречиха те да са повече.

- В едно ваше интервю казвате, че ви е било криво, когато сте подали оставка като здравен министър. Сега как се чувствате?

- На всеки човек му е криво, когато си постави цел, а тя не се изпълнява. Целта беше да се реформира здравеопазването. Но реалността е, че един или няколко души сами не могат да постигнат успех. Това трябва да е приоритет на цялото правителство, дори бих казал на обществото. Сега се чувствам добре и от дистанцията на времето не съжалявам за подадената оставка. Смятам, че постъпих правилно.

- Скандалът с лекарствата тръгна през време на вашето управление, продължава и сега. Въпреки че падна надценката им с 2 процента в аптеките, медикаментите не поевтиняват. Ще се намери ли министър при когото лекарствата наистина да поевтинеят?

- Формират се погрешни приоритети и очаквания в обществото. Бих казал, че многократно по-важно е да се мисли за ефективността на икономиката ни и от там за увеличение на доходите на населението, отколкото за поевтиняване на стока, при която действат основно пазарните механизми. Медиите може и да си намерят министър – борец за евтини лекарства, но хората няма да открият промяна по рафтовете на аптеките.

- Като редови лекар, когато работата ви не е пряко свързана с финансовия министър, продължавате ли да сте против Симеон Дянков, както заявихте като министър в оставка?

- На колегите си министри съм гледал като на играчи от един отбор, включително на финансовия министър. Не съм бил против Дянков, бях против определени негови действия и изказвания. Не съм от хората, които си мълчат и свиват глава с надеждата да не им я отрежат.

- Макар да управлявахте МЗ по-малко от две години, удовлетворен ли сте от работата си тогава и за какво съжалявате. Смятате ли, че има с какво да се запомни вашето управление?

- Харесвах работата си. Поех министерството в период на голяма нестабилност, с която бързо се справихме. Много неща направихме – дежурните кабинети на личните лекари, осигурихме европейски пари и написахме проекти за електронното здравеопазване, въведохме няколко електронни регистри, пълната забрана на пушенето на закрити места беше подготвена от моя екип, свършихме огромна работа по всички европейски проекти за модернизацията на болниците и осигурихме максимално ефективно изразходване на капиталовите разходи. Лентите, които днес се режат и ще се режат догодина, в значителна степен са подготвени от нас. Подобри се достъпът до много лекарства, за които преди се чакаше с месеци. Подготвяхме смяната на модела на финансиране на болниците с диагностично-свързаните групи, въвеждането на парамедиците в спешната помощ и т.н. Това са неща, реализацията на които изисква по цял мандат, че и повече. Всичко правехме в условия без никакъв медиен комфорт и неприкрито враждебно отношение на НЗОК, почти без подкрепа. Съжалявам единствено, че много от започнатите начинания, изглежда, днес няма да се продължат. Това е жалко и обяснява защо всичко в България става толкова бавно и трудно.

- Кой точно ви попречи при въвеждането на модела за финансиране на болниците чрез диагностично-свързаните групи (ДГС)?

- На въвеждането на ДГС пречеха всички, които не искаха прозрачност. Пречеха и тези, които не искаха да има обективна методика при разпределение на средствата. ДГС изключва възможността стационарите да се финансират по принципа тези са наши, тези не са. Това не се хареса на мнозина. В здравеопазването се въртят милиарди, което значи – мощни интереси.

- Пречеше ли някой на Агенцията за медицински одит на здравното министерство да си върши безпристрастно работата? И не е ли тя една безлична служба, от която просто няма полза. А и с какво се подобри здравеопазването, откакто тя съществува. Чела съм нейни доклади, резултатите са завоалирани, а не директни.

- ИАМО е структура, зачената от тройната коалиция, видяла бял свят при сегашното управление. Знаете, че и аз не бях доволен от работата й и предприех промени. Знаете каква беше реакцията. Днес хората, които се обявяваха срещу моите действия, имат пълната възможност да подобрят работата на агенцията. Контролът е важен, но много по-важно е да се организира така работата, че да не се правят нарушения. Ако цялото ни здравеопазване не стимулира добрите практики и насърчава фалша, както често се случва с документите по клинични пътеки, какво да очакваме от работата на контролните органи?

- Трябва ли да спре увеличението на болниците, както апелирахте в началото на мандата си като министър? Това беше една от идеите ви, за да не се разпиляват средства.

- Болниците не са обикновени предприятия, както магазините за хранителни стоки. За това за тях трябва да има специална регулация. Пълна лудост е малка и бедна страна като България да поддържа над 300 болници, като всяка година се появяват нови и нови. Без никаква визия и доказателства, че са потребни на обществото. Парите, включително и на частните инвеститори, трябва да се използват рационално, а не за дублиране на структури. Опитът ми да въведа ред обаче удари на камък.Това е и една от причините да подам оставка – нежеланието да се решават същинските проблеми на здравеопазването.

- Какво мислите за новия проект на НЗОК да има лимити и на клиничните пътеки в болниците?

- Това е грешен ход. Опит за въвеждане на още по-голямо администриране в работата на медицинските специалисти без абсолютно никаква мотивация защо се прави. Точно обратното на това, което аз предлагах. От години в касата се измислят разни неща, които имат огромен ефект върху здравеопазването. Жорж Клемансо е казал “Войната е твърде важна работа, за да я поверим на военните”. В случая бих перифразирал “Здравеопазването е твърде важно, за да го оставим на здравната каса”.

- Ваши колеги от дружеството на гинеколозите алармираха скоро, че 25 процента от ражданията се извършват със секцио по желание. Те дори обявиха, че при подобни случаи родилката би трябвало да плати 5000 лв. Трябва ли да бъде наложена такава такса, или да се търси друга мярка жените да се върнат към естественото раждане? Къде е проблемът?

- Колко са ражданията със секцио може в реално време да се научи от електронната Национална система на ражданията, която въведохме от началото на годината. Процентът вероятно е по-висок. Оперативните раждания по цял свят се увеличават и за това си има причини, описани в много публикации – възрастта на която раждат жените, новите репродуктивни технологии (бременности след ин витро), желанието да не се оставя нищо на случайността, да се поемат минимални рискове, семействата имат по-малко деца и планират всичко, страха на лекарите от съдебно преследване при проблемни раждания. Има, разбира се, и комерсиални подбуди, но ще е много опростено, ако всичко обясняваме с тях. Смятам, че е дошло време цезаровото сечение по желание да се регламентира. Не измислени такси от хиляди левове са решението, то е в информираността на пациента. Жените трябва да знаят плюсовете и минусите на метода на раждане и информирано да избират. Това е и мнението и на дружеството на акушер-гинеколозите в България, изразено още преди няколко години. Стига сме си заравяли главата в пясъка. И днес се ражда с операция само защото пациентката е пожелала, само че се лъже и в документите се посочват несъществуващи показания.

- През есента ще стартира кампания за имунизация на момичета на 12 години против папиломния вирус, тъй като някои от типовете му се сочат като причина за рака на шийката на матката. Одобрявате ли такава профилактика, макар да има противоречиви мнения за ваксината, тъй като жени в Америка са се разболели от рак на шийката на матката след такава имунизация?

- Ваксините не обхващат всички типове папиломни вируси. Следователно другата профилактика – чрез цитонамазки също трябва да се развива. Разчитам много на проекта “Спри и се прегледай” за който работихме много и оставихме на финалната права.

- Сега като гинеколог вие следите гинекологичната заболеваемост при жените. Увеличават ли се онкологичните заболявания?

- Имаме раков регистър, от него може да се получи детайлна информация по заболявания. Там, където нямаме скрининг (рак на млечната жлеза, на маточната шийка), показателите ни не са добри.

- Д-р Константинов, имаше ли върху вас политически натиск за прокарване на определени действия като бяхте министър, или вие решавахте сам?

- Разбира се. Политиците са изложени на непрекъснат натиск. Въпросът е да се балансира между различните видове натиск в полза на обществото. Това се опитвах да правя до последно.

- Вероятно сте си направили равносметка на грешките и успехите по време на министерското управление. Как, според вас, родното здравеопазване може да излезе от дълбоката криза, която започна още със здравното осигуряване преди повече от 10 години?

- Разбира се, че съм си направил равносметка. В чисто управленски аспект допуснах някои кадрови грешки, но беше изключително трудно да се намерят свестни хора за работа в администрацията след бързите предходни смени на ръководството на министерството. Добрите професионалисти искат да има предвидимост и стабилност в кариерно отношение, честите промени и неизвестността ги плашат.

Що се отнася до здравеопазването и реформите в него – има няколко принципни въпроса, които трябва веднъж завинаги да се решат. Например – какъв модел ще развиваме. Дали с много каси, всеки да си избира къде да се осигурява, всяка каса да си избира с коя болница ще сключва договор. Вариант, които никой управляващ не посмя да опита да реализира. Защото крие много неизвестни. Или вариант с една каса, при която трябва обаче да има ясна държавна политика и регулация в здравеопазването, включително и за броя на болниците. Да обещаваш много каси, като засилваш монопола на единствената и в същото време лишаваш държавата от механизми на регулация в здравеопазването, е сигурна рецепта за дълбока и трайна криза.

- Има ли начин да се мотивират тези българи, които не плащат здравни вноски, да започнат да внасят „данък здраве“? Нито едно правителство през последните 10 години не успя да направи това.

- Зависи за какви българи става въпрос. Ако нямат пари и са безработни, как мислите могат да бъдат мотивирани? Първо, трябва да се направи профил на неосигурените, после да се предложат решения. Защото за различните групи решенията са различни и често противоположни.

^{източник: dnesbg.com}