Петър Москов: Министерският натиск върху НЗОК не е проблем

Натискът на министъра на здравеопазването върху другите структури от системата не може да се счита за проблем, защото политическото ръководство на МЗ носи отговорност за взетите решения. Това е мнението на бившия здравен министър Петър Москов. В студиото на „Тази сутрин” той посочи, че много пъти е изисквал от ръководството на НЗОК да се съобразява с негови решения и искания.

Повод за коментара му стана съдбата на сегашния шеф на касата проф. Камен Плочев. Кирил Ананиев поиска оставката му заради това, че ръководството на НЗОК е поискало спешна актуализация на бюджета без да се е консултирало с него. От БСП заявиха, че Плочев е обект на политически натиск.

„Касата да е нещо, различно от това да е финансов инструмент, с който се изпълнява здравната политика на държава – това е пагубна идея, която води и до част от проблемите в здравеопазването в България”, категоричен беше Москов.

Проф. Плочев поиска допълнителните средства заради 270 млн. лв. дългове на НЗОК към чужди здравни каси. Според бившия здравен министър няма риск пациенти да бъдат връщани от чужбина, но посочи, че мерки по отношение на задлъжнялостта се вземат от няколко години.

По думите му най-големите разходи са били свързани с радиохирургията и лъчетерапията и в резултат у нас е била доставена „най-модерната за цяла Европа апаратура”. Затова и касата, а след това – и министърът е трябвало първо да направят анализ защо при възможността този тип интервенции да се правят у нас дълговете на НЗОК към чуждите каси продължават да се трупат.

„Министърът е политически овластеното лице и е в своето право да изисква, защото носи отговорността”, категоричен беше Москов.

Не било време за избори

Петър Москов влезе в предното правителство като зам.-председател на ДСБ, но при разпада на Реформаторския блок заради неспазени от ГЕРБ ангажименти избра да бъде сред тези от дясното обединение, които останаха на власт.

„В миналия мандат на парламента хората останаха с впечатлението, че разликите между ГЕРБ и РБ опират до това дали 4 или 5 прокурори да се избират за ВСС (което всъщност е решаващо за начина, по който функционира кадровият орган на съдебната власт и стана причина част от реформаторите да минат в опозиция – б.р.). Всъщност основните разлики бяха в различната представа за подредба в държавата – че държавата трябва да се върне институционално, регулаторно, финансово в здравеопазването, образованието и сигурността”, посочи Москов.

В същото време той коментира, че ГЕРБ „олевяват” и трябва да има обединена десница с консервативна програма. За целта обаче трябвало време.

Поради тази причина и той се обяви против призива на „Да, България” за предсрочни избори: „Вече не ми е забавно, хората, които учредиха ДаБГ, бяха в основата на разбиването на едно бивше дясноцентристко мнозинство РБ-ГЕРБ, за да може на негово място да се яви една нова модерна по европейските разбирания левица”.

Според него предсрочен вот сега или би възпроизвел сегашния състав на парламента, или би върнал БСП на власт.

^{източник: btvnovinite.bg}