Около 2/3 от родителите са шамаросвали децата си

Общо 88 процента от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат. Въпреки че, използването на физически наказания намалява през последните пет години, около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики към децата им, като изолация в стая, ненамеса при опасност от нараняване и причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза. Това каза Славянка Иванова от агенция "Ноема", представяйки данни от национално представително проучване на агенцията по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца. Изследването представя и сравнителна информация с данните от проучване, направено преди пет години от агенция ЕСТАТ.

Най-често родителите използват телесни наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на детето си и не разбират неговото поведение, коментира Иванова. Тя каза, че според изследването поне две трети от родителите някога са използвали телесно наказание към децата си, дори само един път, а около 1/4 от родителите използват редовно - поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание. Най-разпространеното телесно наказание у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на шамар. Славянка Иванова коментира, че телесните наказания, прилагани от родителите, не са в резултат на агресия, а са "израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца".

Участниците в изследването споделят, че прибягват до тези средства в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че ще загубят контрол над негативното поведение на детето си. Около 30% от родителите споменават гняв и обида като причини за прилагане на телесно наказание. Все повече родители осъзнават вредните последици и съответно, оценяват негативно прилагането на телесни наказания и други травмиращи практики. Нагласите по отношение на телесното наказание се променят към по-умерени и по-малко противоречиви, но остават в голяма степен консервативни. Тревожен е фактът, че "твърдите" привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители.

Важно е да се отбележи, че респондентите възприемат като по-травмиращи и по-срамни "възпитателните" методи, причиняващи емоционални щети на децата - обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване. Това, заедно с обществената неприемливост, е една от причините подобни практики да се прилагат по-често вкъщи, отколкото на обществени места.

Институционалната среда също не се справя добре с премахването на телесни и сходни наказания. Изследването потвърждава, че в училищата и детските градини подобни практики са също често разпространени: 41% от родителите споделят, че децата им са потърпевши от вербално насилие; 22% - свидетелстват за телесно наказание като удар или причиняване на болка, а 14% - за практики на игнориране. Проучването показва, че е налице срив в доверието към държавата като към легитимен агент, гарантиращ правата на децата. Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на тел. 112 при малтретирано дете е намалял съответно с 22 и с 30 пункта; държавните институции не се разпознават като подпомагащи родителите в осъществяването на позитивно възпитание. В същото време, обаче, се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност - намалели са отрицателните нагласи към намесата на странични наблюдатели и съобщаването в случай на насилие към дете. Докато през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните разправии на други хора води само до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56%.

Проучването установява още чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните 5 години. Ако пред 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място като "най-безопасно" или "по-скоро безопасно за деца" са били около половината от респондентите, днес те са около 40%. Преди 5 г. агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност от родителите, заедно с разпространението и злоупотребата с вещества като алкохол, цигари, наркотици. Днес най-често идентифицираните рискове за децата в България са разпространението и злоупотребата с вещества (алкохол, цигари, наркотици), агресията между децата, опасността от инциденти и катастрофи и лошата приятелска среда.

Тези комбинирани фактори водят до тенденция детето и възпитанието все повече да се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение. Причината за това са все по-големите изисквания към родителите как да осъществяват възпитанието, на фона на все по-голямата им самотност в това предизвикателство. Ако по времето, когато днешните родители са били деца, възпитанието се е възприемало като отговорност на цялото общество, днес то се възприема като задача единствено и изцяло на родителите. В големите градове тези тенденции се усещат по-ясно, поради по-напрегнатия ритъм на живот и относително по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство. Повишената тревожност за децата и по-голямата отговорност на родителите имат като резултат стремеж към по-голям контрол върху детето във всички основни аспекти на неговия живот.

Общуването с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит. В сравнение с данните от 2013 г. видимо намалява времето, което родителите прекарват с децата си. Времето, отделено за общуване заема най-малка част от родителското време за децата - около 14-15%.

Напрегнатото ежедневие, дефицитът на време и на адекватна помощ са предпоставки за неразбиране на причините за нежелано поведение на децата, а оттам - и за неадекватна родителска реакция спрямо това поведение. Около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем. В същото време, едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат около 5-6%.

Обществените институции, имащи потенциално отношение към подкрепата на възпитателния процес не се припознават като полезни за родителите, а като безучастни към потребността от подкрепа или като по-скоро санкциониращи, отколкото помагащи.

Проучването се реализира в рамките на проект "Да отворим нова страница - Движение в помощ на деца срещу физическа заплаха и емоционална репресия", който се изпълнява от Фондация П.У.Л.С., Перник. Партньори по проекта са Национална мрежа за децата, EVRIS - Исландия, ADFP - Португалия и Hope for Children - Кипър. Проектът се финансира от Програмата за правата, равенството и гражданството на Европейския съюз. Целта на проекта е, следвайки добрите практики от Исландия, да се създаде и пилотира програма в 3 държави (България, Португалия и Кипър) в посока на признаване и овластяване на децата и техните родители, както и на институциите за прекратяване на моделите, при които се използва телесно наказание и емоционално насилие над деца, както и на иницииране на процес на самосъзнаване на личната стойност на най-младите членове на обществото.

^{източник: dnes.dir.bg}