Либерта: EK поряза Борисов. България получава най-малко пари покрай COVID- 19

Европейската комисия отпуска комичен заем от 74 евро (или 150 лева) на глава от населението в България за справяне с негативните икономически последици от коронакризата, пише Стоян Тончев от "Либерта", цитиран от "Факти". Ясно е, че парите са крайно недостатъчни, за да бъдат покрити финансовите загуби на българските граждани и безнес, както и за да бъдат набавени непостъпилите вече близо 2 милирда лева в държавния бюджет. 

Кредитът за страната ни, договорен от премиера на България в оставка Бойко Борисов, пряко демонстрира отношението и недоверието на Брюксел към него и правителството му при разходването на публични средства, още повече на фона продължаващите близо 2 месеца антиправителствени протести заради гранд корупцията и липсата на върховенство на закона в най-бедната и бързоизчезваща като население държава-членка на ЕС. 

За сравнение, ЕК отпуска за: 

Латвия, която е с брой на населението 1, 92 милиона души - 192 млн. евро или по 100 евро на глава на населенито; 
Малта, която е с население приблизително 426 хил. души - 244 милиона евро или 572 евро на човек; 
Кипър, с население 1, 17 млн. души - 479 милиона евро или 409 евро на човек; 
Литва, с население 2, 794 млн. души - 602 милиона евро или 215 евро на човек; 
Словакия, с население 5, 458 млн. души - 631 милиона евро или 115 евро на човек; 
Хърватия, с населнеие 4, 058 милиона души - 1 милиард евро или 247 евро на човек; 
Словения, с население 2, 084 млн. души - 1, 1 милиарда евро или 527 евро на глава от населението; 
Чехия, с население 10, 69 милиона души - 2 млрд. евро или 187 евро на глава на населението; 
Гърция, с население 10, 73 млн. души - 2, 7 млрд. евро или 251 евро на човек; 
Румъния, с население 18 722 314 души - 4 милиарда евро или 213 евро на човек; 
Белгия, с населние 11, 692 млн. души - 7, 8 милиарда евро или 667 евро на глава от населението; 
Полша, с население 38, 657 млн. души - 11, 2 млрд. евро или 290 евро; 
Испания, с населние 45, 653 млн. души - 21, 3 милиарда евро или 466 евро; 
Италия, с населние 60, 033 млн. души - 27, 4 млрд. евро или 456 евро; 
България, с население 6, 893 милиона души - 511 млн. евро или 74 евро. 

При икономически анализ на средствата, отпуснати под формата на заем за България от ЕК, трябва да се отчете, че държави-членки на ЕС, които имат в пъти по-малко население от България, получават много повече пари от нас. Трябва също така да се знае и подчертае, че когато финансовата инжекция е под формата на кредит, контролът от ЕК е занижен, но въпреки това на правителството на Борисов се отпускат най-малко пари от нуждаещите се 15 държави. Това нееднозначно кореспондира с политическата криза в България, най-високото ниво на корупция в ЕС, нелегитимността на управляващите и липсата на доверие на ЕК персонално към Борисов (чекмеджетата с пачки по 500 евро и кюлчета злато, разследването за пране на пари в Испания, аудизаписите...), породено от дълбоките съмнения, че отпуснатите средства няма да се разходват по предназначение, а ще бъдат окрадени и спуснати към фирмите на близките до властта олигарси срещу отчисления към управляващите. 

 
Смешният заем от 511 милиона евро за България е все още неодобрен от Съвета на Европейския съюз, а и не се знае точно в кой момент ще постъпи към държавната сметка на България. Това може да се случи и през 2021 година, когато правителството на Борисов вече няма да бъде на власт, но недалновидната му външна политика и договореното от него в Брюксел ще тежат с огромна сила на плещите на поколения напред. 

Общо 81. 4 милиарда евро са предвидени като помощ за 15 държави членки, които ще се борят за икономическо възстановяване след COVID-19. Предложението за размера бе предоставено от ЕК на Съвета на ЕС и предстои то да бъде одобрено. Европейската комисия отпуска за България заем до 511 милиона лева при благоприятни условия чрез инструмента SURЕ. Заемите са, за да помагат на държавите-членки при справянето с внезапните увеличения на публичните разходи за поддържане на заетостта. И по-конкретно - те ще помогнат на държавите-членки да покрият разходите, които са пряко свързани с финансирането на националните режими на работа при непълно работно време и други подобни мерки, които са въвели в отговор на пандемията от коронавирус, по-специално по отношение на самостоятелно заетите лица.