Икономистът Георги Ангелов: Кипър се нуждае от около 17 милиарда евро, за да може да спаси банките от фалит

По време на парламентарното си заседание късно във вторник Кипър отхвърли въвеждането на еднократен данък върху депозитите в страната. Налогът беше задължително условие, за отпускането на спасителен заем от ЕС. Спорното предложение предизвика редица негативни реакции и почти очаквано мерките не бяха одобрени.

Проблемите на страната обаче остават, тъй като нужните средства трябва да бъдат осигурени.

За изводите от кипърската криза и бъдещето след отменения налог btvnews.bg се допита до икономистa Георги Ангелов.

Какво следва за Кипър след отхвърлянето на противоречивия данък?

Това е опит за нови преговори с ЕС, но едва ли Европа ще е склонна да даде повече пари - особено ако тези пари ще изтекат към Русия. Кипър все още има нужда от 17 милиарда евро, за да спаси банките и вложителите, така че не е в силна позиция. Заради банковата ваканция колкото повече време минава, толкова по-силно кипърската икономика ще чувства липсата на работещи банки, тъй като няма да могат да плащат дори заплати и доставки. Чакането не е в полза на Кипър и това ще наложи търсенето на бърза развръзка. Ако не намери бързо 17 милиарда от друг източник, Кипър ще трябва отново да гласува по спасителния план, като е възможно да се въведат и малки промени - като защита на малките вложители например.

Какви изводи може да си извадим от кризата, в която Кипър изпадна?

Основният извод от Кипър е, че свърши времето на лесните пари - нещо, което и гърците усетиха последната година. Оттук-нататък, всеки който иска огромни заеми от МВФ и ЕС ще трябва да предприема тежки, непопулярни и понякога шокиращи мерки. Идеите България да вземе големи заеми трябва да се разглеждат в подобна светлина - вземането на големи заеми ще бъде обвързано и с големи и тежки условия. Кипър показа, че към малките периферни страни ще има принципно и безцеремонно отношение. Случаят с лесните кредити за Гърция остава в историята.

Различни специалисти нарекоха данъка скандален, безпрецедентен, изумителен. Според вас какъв е той и какви проблеми изразява?

Налогът е крайно средство заради фалита на кипърските банки и кипърската държава. Когато си фалирал, нямаш много свобода на действие - някой ще трябва да понесе загубите, въпросът е кой. Или ще са кипърските граждани и вложители, или ще са чуждите (руските) вложители в Кипър. Определянето на това кой ще понесе загубите е политически въпрос. Но самите загуби не могат да изчезнат с магическа пръчки, те са реални.

Това ли е единственият шанс за спасение на икономиката на страната?

Кипър се нуждае от около 17 милиарда евро, за да може да спаси банките от фалит. Идеята е 5.8 милиарда евро да се вземат с данък от вложителите, а останалите да се получат като заеми от ЕС. Т.е. вложителите и данъкоплатците ще понесат тази тежест от 17 милиарда евро и ще я изплащат дълги години. Ако не се намерят тези 17 милиарда евро, банките в Кипър ще фалират и някои вложители ще загубят целите си спестявания - а едва ли някой иска това. Така че парите трябва да се осигурят .

Сериозна част от депозитите в страната са на чужденци, основно руснаци и налогът щеше да доведе до загуби от милиарди евро за руските инвеститори. Какви биха били международните измерения на този налог ако бъде въведен?

Наличието на чужди пари и съмненията за пране на пари са основната причина, поради която Европа не иска да спаси кипърските банки. Някои европейски страни неофициално настояват руските вложения в Кипър да понесат своя дял от загубите. Така че неизбежно ще има сблъсък между ЕС и Русия и размяна на обвинения. Едва ли, обаче, Русия може да убеди ЕС да промени мнението си. Единственият начин Русия да се намеси е ако извади 17 милиарда евро и реши финансовите проблеми на Кипър, но това засега изглежда малко вероятно.

Какво отражение ще им локалната кипърска криза върху банковия сектор и финансовата система на еврозоната?

Съмнявам се, че ситуацията в Кипър ще се отрази на еврозоната. Кипър е много малка икономика, само 0.2% от европейската и няма реално значение. Но дори и да има някаква зараза, тя ще е далеч по-лека от проблемите, които Европа изживя между 2009 и 2012 година. Проблемите на Еврозоната са в липсата на конкурентност и растеж и това ежедневно се отразява и върху българската икономика. Кипър няма да повлияе, но останалите проблеми на Европа си остават.

Финансовите пазари отговориха на кризата в Кипър с масови разпродажби след първоначалната относителна стабилност. Какви реакции може да очакваме в следващите дни?

Както писа Уолстрийт Джърнъл, Кипър е малка държава в периферията на Европа и след няколко дни ще бъде забравена. Това може и да не стане толкова бързо, но ефектът върху пазарите ще е ограничен. Само след седмици вниманието в Европа отново ще се пренасочи към големите проблеми като Италия и Испания, които са с трилионни икономики. Кипър е икономика от едва 17 милиарда евро, в пъти по-малка дори от българската.

^{източник: btvnews.bg}