Евродесницата остава първа сила в Европа, но губи позиции

Европейската народна партия (ЕНП) печели първото място в изборите за Европейския парламент с 212 мандата, сочат първи обобщени данни от екзит пол за ЕС.

ЕНП е първа отново, но спрямо мандата 2009-2014 г. губи 63 мандата, показват още резултатите, представени от пресцентъра на институцията, цитиран от БТА.

Групата на социалистите и демократите отново е втора, но със 185 места (-10).

АЛДЕ запазват третото си място със 70 мандата (-14), следвани от Зелените - 55 (-3).

И четирите проевропейски партии губят от местата си. В новия парламент те ще имат около 522 места, след като досега заемаха 612 депутатски кресла.

Радикалната левица пък ще увеличи числеността си в ЕП от 35 на 43 депутати.

В същото време еврофобите не съставляват хомогенен блок. Групата около британската партия ЮКИП например ще има 36 места, с 4 по-малко от предходния състав на ЕП.

Европейските консерватори и реформатори получават 40 места (-16), Европейската обединена левица печели 45 мандата (+10), Европа за свобода и демокрация печели 36 места (+3).

Засега независимите евродепутати се очаква да бъдат 40 (+10), а "други" - 67, като това са онези депутати, излъчени от партии и коалиции, които не се причисляват към нито една от посочените групи.

Резултатите от изборите в България показаха, че хората явно предпочитат ЕНП пред социалистите, заяви пред журналисти в Брюксел Жозеф Дол, председател на партията, към чиято група принадлежи ГЕРБ.

Попитан дали заради резултатите настоящото българско правителство трябва да подаде оставка, той заяви, че това е вътрешнополитически въпрос, в който няма да се намесва.

Председателят на групата на социалистите и демократите Ханес Свобода определи резултатите на БСП като "нелоши", макар левицата да губи с около 10% от ГЕРБ.

"Учуден съм, че се представят толкова добре, като имаме предвид, че са в правителството, което е толкова критикувано. За мен това не е негативен резултат", добави той.

Средната активност в Европейския съюз на евроизборите е била 43,11%, съобщиха от пресцентъра на ЕП. Говорител на институцията определи това като исторически момент, тъй като за пръв път от 1979 г. насам е бил преодолян постоянният спад в активността на избирателите.

Днешната избирателна активност е само с 0,11 на сто по-висока от изборите през 2009 г., когато е била средно 43% - рекордно ниско равнище. За сравнение, през 1979 г. активността е била 61,99, като оттогава насам бележеше постоянен спад.

Най-висока сега е била активността в държавите, където гласуването е задължително - 90 на сто. Най-слабо са гласували в Словакия - 13%, в данните за България са 40,2 на сто.

Общият брой на гласувалите в 166 избирателни секции в чужбина български граждани е 25 353.

^{източник: dnes.dir.bg}