Д-р Ангел Кунчев: Имунизационното покритие пази България от взрив на морбили

Тази седмица Световната здравна организация алармира за епидемия от дребна шарка в Гърция, Италия и Франция, както и в Сърбия, Украйна, Русия и Грузия. Данните показват, че в Европа от началото на годината заразата е регистрирана при над 41 000 души срещу 23 927 миналата година и едва 5273 през 2016-а. 37 души са починали през 2018-а от дребната шарка, 14 от тях в Сърбия.

Цифрите за полугодието надвишават годишните резултати от 12 години насам.

Има ли риск от разпространеие на болестта у нас, както и за вирусите, които ни мъчат? Dir.bg потърси отговори от главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

- Има ли опасност от взрив на морбили у нас при положение, че в две съседни страни е обявена епидемия?

- Пряка и реална опасност за България няма, но СЗО са абсолютно прави след като трета година поред има не удвояване, а учетворяване на заразените. Очевидно това е проблем, но за нашата страна данните от последните години показват, че имунизационното ни покритие е сравнително добро и това не дава възможност на вируса да намери почва за развитие и да предизвика някаква по-сериозна епидемия.

Тази година имаме 8 случаи на морбили, внесени от четирима български граждани и четирима чужденци, но предаване вътре в страната не е допуснато, което е чудесно и аз се надявам да задържим този резултат.

- Откъде по-точно са внесени тези 8 случая на морбили у нас?

- При българските граждани става въпрос за майка с дете, идващи от Италия, за студент, идващ от Лондон, и за младеж, който се е заразил, връщайки през Румъния. А за чуждите граждани става дума за временно работещи от Украйна и Молдова.

- Каква е картината в Гърция и Сърбия по отношение на болестта?

- Ситуацията в Гърция е сериозна. Само за първата половина на годината има над 2200 случая на морбили, което не е малко. Но най-тежка е ситуацията в Украйна, където за половин година има 28 000 случая. В Сърбия са над 3000, там и починалите деца са твърде много - 14, с последния случай от сряда. Така че, да, сериозна е ситуацията, но пак, благодарение на това, че имаме сравнително добро имунизационно покритие, такава опасност за България няма засега. Казвам сравнително добро покритие, защото, ако една страна има 95% имунизация, може да е сигурна. Ние доближаваме този процент, но все още има какво да направим.

- Липсата на имунизация ли е основният проблем сега с тази позабравена в Европа болест?

- Съставът на болните показва, че това е на 100% причината. В Сърбия данните показват, че 93% от всички заболели са неимунизирани, останалите 7% са при деца, които са без втората имунизация, или при такива, за които няма данни, от които да се разбере дали са имунизирани или не. Има само 2-3 случаи при деца, които са получили имунизация, но не са реагирали, защото имунната им система има някакъв проблем или не отговаря на антигена... Освен това, около 15-20% от случаите са при деца, които са под имунизационна възраст т.е. под 12 месеца.

- В България има ли достатъчно ваксини и водили се статистика колко са ваксинирани и колко не?

- Ние знаем точната бройка и по видове ваксини, и по населени места, но трудно се обобщава, защото има разлики, които в някои случаи са значителни.

Първо, колкото имунизации се правят в по-висока възраст, толкова спада и процентът. Но специално за тези, които са до година, година и половина, той не е лош, като в някои райони достига до 95%, но в други е 88-90-91%. Така че приемаме, че средно е над 90%, което пак казвам, не е лошо, но ще сме абсолютно спокойни, когато достигнем 95%.

- Кои са районите с по-нисък процент на ваксинация?

- Географските разлики не са толкова големи. Те се проявяват на други принципи. Ние имаме две основни групи, с които имаме проблеми с ваксинациите. В миналото това беше ромското население, но сега нещата са значително по-добре. Там включихме различни механизми, обвързахме имунизациите с получаване на социални помощи, вкарахме медиатори, които обясняват на разбираем език необходимостта от ваксинацията. Те произхождат от тази среда, говорят езика, добре приети са, така че преодоляхме този проблем.

Сега по-скоро става въпрос за майки в по-големите градове, които, ровейки в интернет, попадат на всякаква информация, плашат се, притесняват се, страхуват се, забавят имунизациите и изобщо не ги правят, което води до изключително високи рискове за децата им.

- Все пак сме добре имунологично защитени от епидемичен взрив, нали така?

- Точно така, мисля че няма опасност за България. Животът го доказва. Дори миналата година, когато внесохме морбилен вирус в един от най-рисковите райони - пловдивския квартал "Столипиново", който е с огромен брой деца в имунизационна възраст, вирусът успя да зарази едва 40 деца и преустанови разпространението си. Това означава, че даже в едни от най-рисковите зони, имаме нелоши имунизационни резултати.

- Това лято не беше типичното, което сме свикнали да имаме. Промени ли се и вирусологичната картина?

- В известна степен да, макар че типичните за лятото ентеровируси пак си бяха налице, въпреки че много малка част от тях попадат в статистиките, защото те преминават сравнително леко за ден-два, без усложнения, лека температура, може да има диария, но не е толкова тежко състоянието, че да се търси лекарска помощ, освен ако не става дума за деца.

Така че, като цяло, лятото до този момент беше с добри показатели, нямахме големи епидемични взривове както се е случвало друг път по морето. Разбира се, имаше при малки групи. Наскоро имаше такъв случай - малък взрив от салмонелоза на хора, които са консумирали еклерова торта с недобре термично обработени яйца. Става въпрос за 10-15 души, които са участвали в празненство. Но нямаме големи сериозни взривове, засягащи десетки и стотици хора.

Вие обаче сте права за климата. По-различно беше лятото - не се достигнаха екстремни температури, но за сметка на това беше доста влажно и пролетта, и лятото. Това създаде условия за по-масово развитие на кърлежи и комари, съответно и болестите, които се пренасят с тях. За България по-съществено значение имат кърлежите, не толкова комарите. И действително броят на заболяванията, които те донасят за нас - Лаймска болест и Марсилска треска, е с 30-40% по-голям отколкото миналата година..

- След по-малко от месец започна новата учебна година. Какви вируси циркулират по това време и какви съветите бихте дали на родителите и децата?

- Не очакваме някакви зарази, тъй като това е преходен сезон. По това време намаляват типичните летни вируси, макар че, ако се задържат високи температури, ще продължи да ги има.

Малко рано е и за типичните респираторни есенни вируси, които започват да се проявяват едва към края на септември и началото на октомври. Тъй че нищо страшно няма, това е време, когато, подготвяйки детето за училище, е добре родителят да провери имунологичния му статус при личния лекар, тъй като реимунизацията, например при морбили е на 12 г., е много важна, тя осигурява защита чак до зряла възраст.

- Има ли вече данни за грипа, който ще ни атакува тази зима?

- СЗО излиза с прогноза за щамовете още през февруари-март, така че производителите да могат да ги произведат и излязат на пазара през септември-октомври. Няма съвсем нов щам, който никога не сме виждали и чували, но това си е характерно. Новите щамове могат да ни изненадат в края на годината, тъй като грипът е толкова силно изменчив, че всяка една прогноза е малко несигурна.

^{източник: dnes.dir.bg}