Азиатски или финландски модел за нашето образование?

10 юни 2016 10:27   2195 прочита
Целта на образованието е преди всичко подрастващите да се научат да мислят. Сн.: БГНЕС
Целта на образованието е преди всичко подрастващите да се научат да мислят. Сн.: БГНЕС


Целта на образованието е преди всичко подрастващите да се научат да мислят. Сн.: БГНЕС

Повечето от седмокласниците не продължават на втория модул по математика, не защото се затрудняват, а защото са решили да останат в същото училище.

Това се отнася за учениците, предимно от малките населени места, където някои от тях не са решили, че ще кандидатстват в друго училище и искат да останат в сегашното си училище, заяви в интервю за БТА Асен Александров - директор на 51-во СОУ "Елисавета Багряна", в коментар на какво се дължат многото слаби оценки през тази година на изпита по математика в седми клас.

Александров е математик и съветник на вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева. Той разказа, че в неговото училище трима ученици са изкарали "двойка" на първия модул по математика и са получили 14-15 точки, но са продължили и на втория модул. На него тези ученици са направили чертеж или някакви разсъждения, като така са получили още няколко точки и са достигнали до оценка над 3.

"Затова смятам, че ако всички 20 000 седмокласници, които не са продължили на втория модул, бяха направили това, вероятно една четвърт от "двойките", щеше да намалее, защото на него се оценява всяка стъпка, всяко решение от съответната задача", коментира Асен Александров.

Първият модул по математика е за националното външно оценяване, а вторият включва четири по-трудни задачи, с решаването на които се увеличава шансът за прием в т.нар. елитни гимназии. С националното външно оценяване в седми клас се мерят едновременно две неща - нивото на седмокласниците, като за него в първия модул трябва да се постигнат 65 точки максимум за "шестица", каза Александров. Той отбеляза, че вторият модул е конкурсен и се оценява с 35 точки.

"Ако за този конкурсен модул задачите са много лесни, може да се получи това, което стана преди няколко години, като "петици" и "шестици" имаха повече от половината седмокласници. Тогава не можеше да се направи класиране заради еднаквия брой точки на учениците", припомни математикът. Той обясни, че целта на изпита е да "разсее" оценките на учениците в скалата от 2 до 6 равномерно, тъй като математическите способности не са еднакви при всички деца.

По повод на идеята оценяването да е само с точки, а не да се преобразуват те в оценки по шестобалната система, Асен Александров каза, че е много добра, защото сега от 1 до 16 точки са за "двойка", но не е все едно дали "двойката" е получена при 1 или при 16 точки. Вариантът за оценяване с точки е много по-реален, защото с точките в скалата от 1 до 100 ще може да се видят по-добре какви са постиженията на учениците, посочи математикът.

Не смятам, че задачите бяха по-трудни, но старанието на Министерството на образованието и науката е да приближава задачите до формата на международното изследване PISA, обобщи Александров.

Учениците не изучават добре математиката, защото учебниците са претрупани с материал

Очевидно е, че учениците не изучават математиката, така както трябва, констатира Асен Александров. И уточни, че учебниците са претрупани с материал, който не се изучава задълбочено. Затова една от големите цели на образователната реформа е да се намали количеството на учебния материал, поясни съветникът на министър Кунева за средното образование. Александров отбеляза, че "по български език и литература всяко желание за олекотяване на учебния материал - като брой теми, се посреща като национално предателство". По математика няма такова нещо, може би, защото не всички разбират и вникват в учебния материал.

Но в последните 50 или 100 години този материал непрекъснато се увеличава, като се иска всичко, учено преди 50 години, да се учи заедно всичко съвременно. А всъщност трябва да научим децата да мислят и затова е толкова важно да се олекоти учебният материал, обясни целта на новите учебни програми Александров.

Азиатският модел на успех се базира на самодисциплина, организираност, на трудолюбие и уважение към учителя

Попитан защо в международното изследване PISA по математика учениците от азиатските страни - Китай, Корея и Япония, винаги са на първите места, а от европейските страни - Финландия, Александров разказа, че два пъти е бил в Шанхай и е видял, че учениците имат повече часове. Там учебният ден започва от 8.00 часа и продължава до 18.00-19.00 часа, като учениците непрекъснато решават задачи и учат много повече, каза директорът на 51-во СОУ.

По думите на Александров "азиатският модел на успех на учениците по математика се базира на самодисциплина, организираност, на тотално уважение към учителя и на много трудолюбие, от което ние сме доста далеч".

При финландския модел го няма това стресиращо учене при учениците и затова успехът е чрез мотивирането им да научават смислени неща, които са важни и развиват мисленето им, каза Асен Александров. Той отбеляза, че във Финландия има пълна автономия на училищата и на учителите. Там учители стават студентите, които имат най-добри резултати. Затова учителската професия във Финландия е много престижна - и финансово, и социално, като "това качество при учителите се възпроизвежда и при резултатите на учениците", коментира математикът.

Финландските учители имат и много добри учебни програми и заедно с автономията постигат високо качество на образованието. Затова можем да почерпим много от финландския модел, за да подобрим ситуацията в българското образование, отбеляза Александров.

източник: dnes.dir.bg

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар