Астроном от Рожен: Извънземните ще се обадят. Ама след 50 лета

Купол от звезди с подпори ентусиазъм наричат Националната астрономическа обсерватория „Рожен”, чиято 35-годишнина бе отбелязана тържествено. Най-голямата на Балканите и в Югоизточна Европа, най-модерна при построяването си. Трамплин за известни в света астрономи, място за научни открития. На това място в Родопите, където ясните нощи са най-много, учени водят битка за оцеляване паралелно с търсенето на нови звезди. Това споделя д-р Никола Петров, свързал от 19 години живота си с обсерваторията. Там е и шеф, и зам. Помощник-директор, тъй като директорът е само един - на Института по астрономия към БАН, пише "Марица".

За първия телескоп у нас, ирландски Grubb, произведен през 1897 г., държавата е броила цели 5000 златни лева, колкото цената на 500 коня. Така телескопът още в края на 19. век е вкарал България в единно време с Европа, разказва Никола Петров.

По звездите и тайните на космоса д-р Петров се запалил като ученик. След години Рожен става за него съдба. Дори жена си харесал от съседно село. Мястото за обсерваторията избирали няколко години - спрели се на Рожен заради най-многото ясни нощи в годината и чистия въздух. На откриването лентата прерязал лично Тодор Живков.

Така в Родопите се появила истинска мека за наука, където специализират всички български астрономи вече четвърто десетилетие. От обсерваторията са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като много от тях имат български имена.

Астрономите ни са на световно ниво. От 190 държави, развиващи астрономия, България е на 36-о място според научна ранглиста.

Ръководител на лаборатория за изследване на екзопланети към НАСА е известният български астроном Димитър Съселов, водеща световна фигура. Професор по астрономия в Харвард и директор на Центъра за изучаване на прехода от химия към живот, Origins of Life Initiative, към елитния американски университет, Съселов търси отговор на въпроса възможно ли е да се зароди живот на други планети.

Един от проектите, по които работи, е мисията "Кеплер". През 2010 г. името на проф. Съселов обиколи световните медии, след като обяви, че с екипа му са открили над 100 милиона планети, подобни на Земята. В Полша работи българският астроном проф. Тома Томов. Наши астрономи работят в Канада и САЩ, а на Канарските острови е младият астроном Петър Песев. Двама са в Мексико. Всички те са практикували в обсерваторията в Рожен.

Сега в обсерваторията всяка вечер има 5-6 наблюдатели, които работят по специална програма. През лятото предстоят 17 школи по астрономия от ученици и студенти. Традиционно силна школа имат учениците от София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Хасково, Димитровград - от школите в тези градове излизат най-много млади учени астрономи. В края на август ще бъде организирана първата наблюдателна експедиция за любители. А през есента - международната олимпиада по астрономия. Това е голямо признание, което България получава за пръв път. Пловдив ще е домакин на научния форум, който ще събере у нас 150 участници от цяла Европа. Състезанията ще се проведат в Пловдив, а в обсерваторията ще бъдат практическите задачи. Пловдивчанин е един от най-обещаващите млади астрономи - Александър Куртенков, победител в олимпиадата, а в момента докторант в обсерваторията.

В последните години обаче обсерваторията има сериозни проблеми. Парите за поддръжка и модернизиране не достигат. Трудно се гледа към звездите, когато таванът тече върху техника за милиони. В ЕС се отделят за наука 2%, в България - едва 0.5% от БВП.

Наистина трябва да си инжектиран с доста солидна доза ентусиазъм, за да се посветиш на астрономията при 410 лева заплата на млад учен. Все пак идеалисти не липсват. Между 4 и 10 са студентите, които учат астрономия в момента - тя се изучава в Софийския, Шуменския и Пловдивския университет. Докато българите, студенти по астрономия в чужбина, са между 30 и 40.

В повечето бивши соцстрани след упадъка напоследък се отделят много средства за наука, модернизират апаратурата и сградите на обсерваториите си, разказва д-р Петров.

Астрономът не губи надежда за светлина в тунела. В края на 2015-а за пръв път получили сериозна подкрепа от местната управа.

Най-вероятно ще открием форми на живот в космоса, и то в следващите няколко години, смята д-р Петров. Става въпрос за микроорганизми в Слънчевата система, а не за летящи линии и зелени човечета. Много голяма е вероятността от поява на планета, подобна на нашата. От 50 години насам излъчваме радиосигнали в космическото пространство. Един от най-близките, открити до нас планетни системи, са на разстояние от порядъка на 40-50 светлинни години. Ако съществува подобна на нашата цивилизация, вече са разбрали, че ние съществуваме. Ако са го разбрали миналата година и са ни изпратили сигнал, ще трябва да го почакаме още 40-50 години, обяснява д-р Петров. Смята, че е възможно в близките 10-15 години учените да открият извънземен живот - едноклетъчни, бактерии, вируси.

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" е разположена на 1750 м надморска височина. Заработва официално на 13 март 1981 г.

Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура, над 12 млн. лева. Изградена е на връх Св. Дух, близо до Чепеларе. Оборудвана е с 6 телескопа. Осигурява наблюдения на тела от Слънчевата система до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари./Блиц