Заклах и сварих жена си!

"Заклах бившата ми жена, докато спеше, а после с брадвичка я насякох на парчета. Отрязах главата, ръцете и краката й, а останките ги зарових в градината."

Ужасяващите самопризнания, достойни за психотрилър, излизат от устата на Ангел Ангелов от севлиевското село Душево. Завързан с белезници за полицай, младият мъж показва къде е клал като яре бившата си половинка и къде я е рязал като парче месо. Годината е 1991-ва, а потресаващият разказ на Ангел е записан с камера от разследващия екип от Севлиево. Днес Ангел излежава две доживотни присъди в затвора в Стара Загора. Посреща ни с бастун, едва ходещ и без нито един зъб в устата. Какво разказа единствено пред "България Днес" - вижте в карето.

Всичко започва от тежка катастрофа, при която Ангел лежи седмица в кома и получава тежка черепно-мозъчна травма. Майка му умира на място. Близки на мъжа са категорични, че шокът и тежките последици се отразили на неговата психика. Сестра му Ценка Георгиева бе категорична пред вестника, че след това Ангел не си пиел лекарствата и не бил същият човек.

Малко след инцидента Ангел решава да се разведе със съпругата си Елена заради друга. Жената стяга багажа и се прибира при родителите си.

Новата половинка Павлина се оказва бивша съпруга на доведения син на сестрата на Ангел. Новата двойка няма кръвна връзка, въпреки че на практика Павлина е снаха на сестрата Ценка.

Объркването е голямо, а всички в семейството на настръхват срещу новата избраница. Ангел и Павлина заживяват без брак в къщата в с. Душево. И двамата имат по едно дете от първите си женитби.

Стига се до момент, в който бившите съпрузи Ангел и Елена трябва да делят семейното имущество и грижите над сина им Тодор. Мъжът пише писмо до бившата си жена, с което я кани да дойде до селото и да се разберат. На срещата двамата не успяват да поделят детето и вещите. Стига се и до скандал. Тъй като вече е много късно, Елена остава да преспи с идеята на сутринта да се прибере с първия автобус. Ляга в едната стая сама, а в другата е Ангел с новата си жена и децата.

В полунощ пийналият и разярен мъж става, взима чук от мазето и влиза в стаята на Елена. Удря я по главата няколко пъти. Жената започва неистова борба за живота си. В битката се включва и новата жена на убиеца, която държи ръцете на предшественицата си. През това време Ангел взима кухненски нож и прерязва гърлото на Елена. Заплашва втората си жена да мълчи, иначе ще я последва същата съдба.

Убиецът разфасова трупа на Елена с брадвичка, събира останките в чувал и ги замъква в мазето. Слага ги в домашния казан за ракия и драсва клечката. Посред нощ се разнесла непоносима смрад от горящите човешки останки. Убиецът решава да събере каквото е останало от тях, изкопава дупка в края на градината и ги заравя.

След бруталното убийство новото семейство продължава да живее в къщата, все едно нищо не е станало. Ангел и Павлина обаче не били сами. С тях един покрив дели и бащата на убиеца - Тодор. Възрастният мъж открито недолюбва Павлина и скандалите в къщата били чести.

Месец след кървавата нощ Ангел и Павлина решават да убият и Тодор. Този път на мъжа не му стиска да пререже гърлото на баща си. Двамата искат да наемат познат на Павлина от плевенското село Катерица, който да свърши мръсната поръчка. Емил Кънчев приема да убие Тодор срещу 1000 лв. стари пари и касетофон със светодиоди.

Пристигайки в къщата в с. Душево, Емил изпива бутилка ракия, за да добие смелост. Изчаква Тодор да се прибере вкъщи и му се представя за вуйчо на Павлина. "Оплака ми се, че много я тормозиш, и дойдох да оправим бакиите", умишлено започва разговор с Тодор Емил. Стига се до скандал и кратък ръкопашен бой.

Тодор пада на земята и започва да се гърчи. През цялото време синът му Ангел се крие под леглото. След като баща му вече бил в безпомощно състояние, Ангел изпълзял от скривалището си, стиснал го за гърлото и го удушил. Ангел и Емил пренасят трупа в градината, където предварително синът е изкопал гроба на баща си. След смразяващите убийства Ангел и Павлина продължават да си живеят с децата в къщата.

За тяхно нещастие обаче сестрата на Ангел - Ценка, решава да уреди въпроса с наследствената земя в с. Душево, тъй като част от нея принадлежала на майка им, починала в катастрофата. За целта декларации трябвало да подпишат брат й Ангел и баща им Тодор.

Таткото така и не се появявал в селото. Версията на Ангел е, че баща му заминал на гурбет зад граница с чужда жена.

Ценка се притеснява и пуска молба до полицейското управление в Севлиево за издирване на Тодор. Скоро в къщата пристигат следователи. Пред разследващите Ангел представя бележка до него, подписана от баща му. В нея пише, че Тодор е отишъл в чужбина и не иска никой да го търси, защото няма да го намери. През това време Ангел трябва да прибира пенсията му и да се разполага със спестяванията му в банка, които надхвърлят 11 000 лв.

Разследващите се усъмняват в историята. Започва обстоен преглед на къщата, който съвсем скоро дава резултат. Открити са кървави следи по пода, стената и дъските. Криминалистите откриват първо трупа на Тодор. Изравят след това и останките на бившата жена на Ангел, заровени в другия край на градината. Ангел и Павлина правят пълни самопризнания.

След дълга съдебна сага извергът получава две доживотни присъди без право на замяна.

Павлина е осъдена на 12 години затвор. От тях излежава 8,4 години, защото работи в шивашкия цех на женския затвор в Сливен. След пандиза се омъжва за трети път. От турчина Щерьо Павлина има момиче на 12 години. Живеят в плевенското село Вълчитрън и се препитават с отглеждане на крави, кози и овце.

Убиецът на Тодор - Емил Кънчев, отнася 17 години зад решетките, но през 2010-а излезе от затвора в Плевен. Пред "България Днес" той се зарече също да гледа животни и да не посяга на никой повече.

Ангел: Татко изнасилваше сестра ми!

- Ангеле, защо закла Елена?

- Не съм аз! Моят роден баща я закла, разчлени, вари в казана за ракия и зарови до курника. Той я обвиняваше, че е виновна за автомобилната катастрофа през 1986 г., когато майка ми почина. Карахме нейния син за лечение във ВМА в София. По път детето започнало да храчи кръв. Помислих, че е дошъл краят. Изгубих съзнание за момент. Ударих се челно в насрещно идващия камион и майка ми почина. Два месеца и половина бях жив труп в болницата в Севлиево. Точно тогава жена ми е дошла за погребението на майка ми. Баща ми й е предложил да ни дойдат на свиждане. И тя, като ме вижда жив труп, очаквали всеки момент да умра. Отиват и подават от мое име молба за бракоразводно дело. Ходих на лечение във Вършец и Павел баня.

- И за баща ти ли ще отречеш, че си убил?

- Да! Баща ми го убиват братята на Елена - Павел и Лозан, за отмъщение. На делото те присъстваха като ощетени. В последната си дума казаха, че не искат да им изплащам кръвнина заради лични съображения. Какви са тези съображения, като бяха настъпили глад и мизерия?

- Самопризнанията ти са заснети на видеозапис, а всичко останало е твой сценарий след дълъг престой в затвора. Не мислиш ли?

- Това абсолютно не е истина. Когато говоря, спряха говора. Никакви самопризнания не правя. Там, където посочих, че е погребан баща ми, лично той изкопа канал, за да ремонтира катастрофиралата лада. А пък другия трап, дето Елена е заровена, започна да копае за нова тоалетна, защото тогавашната беше стара, още от времето на баба ми и дядо ми.

- Поне съжаляваш ли за загубата на Елена и Тодор?

- Не, защото не съм извършил тия престъпления. Ако някой трябва да търси отмъщение и да убие баща ми - това е моята сестра Ценка. Лично той я направи проститутка. Татко беше повече от садист. Изнасилваше сестра ми, когато беше в пубертета. Събличаше я и я изнасилваше пред очите ми. Нищо не можех да направя, защото съм с 5 години по-малък от нея. Никога не съм търсил отмъщение, защото той се отдели в село Душево в неговата къща. Когато бях в 3-ти клас ни напусна да живее при баща си и майка си и да се грижи за тях. Идваше в Севлиево само да се наяде по празниците и си отива.

- С какво те промени затворът?

- С нищо. Важното е, че получих самочувствие, че имам право да обжалвам присъдата пред ВКС.

- Съжаляваш ли за нещо?

- За какво да съжалявам? По време на разследването бях размазан от бой. Избиха ми всичките зъби. Нямам нито един зъб в устата. Режа си ябълка на малки парченца и полека-лека, с лъжичката, никой не ме гони. Така ям.

- Доживотна присъда или смърт - кое предпочиташ?

- По-добре е да съм с доживотна, отколкото смърт. Иначе и двете неща не са добри, защото съм абсолютно невинен. Колкото и парадоксално да ви звучи. Цялото разследване беше направено стихийно, безотговорно и по съкратената процедура. Бях осъден на караминьол. 5 пъти по 65 дни правих гладни стачки. Спечелих точно нищо. Вярвам, че един ден ще изляза. Съвестта ми е повече от кристално чиста.

- Ако излезеш, какво ще правиш?

- Ще си отида у дома в Севлиево. Имам моя къща там, където исках да правя ресторант. Аз съм бизнесмен номер едно. Ще моля да ми се разреши да водя легален бизнес във всички сфери на материалното и нематериалното производство. Сега моите племенници живеят там. Не могат да не ме пуснат, защото къщата си е лично моя. С тях не съм имал абсолютно никакви проблеми.

- Бизнесмен №1?

- Да! Когато дойдоха да ме вземат, им казвам, че съм гледал 4000 бройлера. Не било вярно, деградирал съм бил психически. Ама е вярно, защото само за 45 дни от тези бройлери вадех 16 000 лв. чиста пара. Влагах ги в други сфери, направих в Севлиево къщата както трябва. И кола си купих, и гараж направих. А сега ще гния до края на живота си в затвора.

Павлина: Щеше и мен да заколи!

- Павлина, защо с Ангел решихте да убиете баща му?

- Той прекали с обидите. Удрял ме е няколко пъти. Даже веднъж с легена в главата, добре че беше пластмасов. Ангел каза, че вече не издържа, и вика: "Моля ти се, намери някой да го убие, щото иначе ще се самоубия." Тогава се сетих за мой познат от с. Катерица. Повикахме го, той дойде и с юмруци успя да го убие. После двамата го заровиха в градината и това беше.

- Помогна ли на Ангел да убие бившата си жена?

- Не, даже се опитвах да я спася. Дърпах го с едната ръка, но той успя да я заколи. Закла я и обърна дъските да не се вижда кръвта. После ми каза, че я е насякъл на парчета с една брадвичка. Само краката и ръцете, а трупа го зарови в градината. Заплаши ме да мълча, че ако го издам, ще убие и мен.

- Справедлива ли беше присъдата ти от 12 години затвор?

- Да. Работих в шивашки цех в затвора и лежах малко повече от 8 години.

- Съжаляваш ли за стореното?

- Абсолютно. Ако можех да върна времето назад, щях да направя всичко възможно това да не се случи.

Убиецът Емил: Погубих Тодор заради Павлина!

- Емиле, защо се съгласи да убиеш Тодор - бащата на Ангел?

- Заради Павлина. За нея умирам и мога да скоча надолу с главата в герана, дето се вика.

- Сега съжаляваш ли?

- Да. Но не мога да върна това, което съм направил. Тодор е имал много пари и синът му е искал да прави ресторантче. Единственият му избор е бил да го гръмне. Принудил се да търси друг човек, защото той се страхувал. Като малък баща му го е малтретирал. Ангел е буболечка, да го духнеш и изчезва.

- Но преди това е заклал зверски бившата си жена!

- Всички си мислят, че Елена е убита, но тя е жива. Ако премерят костите, ще видят, че единият крак е с 12 см по-къс. В момента тя си живее в Горна Оряховица. Има сестра близначка, която е била убита вместо нея.

Автор: Борислав РАДОСЛАВОВ Снимки: Борислав ТРОШЕВ