Сватби и кръщенета в затвора по Коледа

Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат. Макар попаднали зад решетките, макар извършили страшни престъпления, хората зад високите стени на затвора също носят сърца, а очите им често се пълнят със сълзи, пише Труд. При срещата със семействата си те също се вълнуват, още повече че живеят с години отделно от тях и ги сънуват всяка нощ. Затова управата на затвора дава нещо като награда за осъдените с добро поведение да споделят празници с близките си не в обичайните помещения за свиждане. Възможността е и за децата - да видят бащите си и да останат за малко в прегръдките им.

Броени дни преди Коледа празничното настроение се вмъкна незабелязано през решетките на Софийския затвор. Лишени от свобода татковци с добро поведение прегърнаха децата си и ги изненадаха с коледни подаръци на тържество в барчето на надзирателите. Срещата за малки и големи беше организирана от евангелисткия проповедник на затворниците пастор Иводор Ковачев и неправителствената органиация "Врата на надежда".

Дечицата и майките бяха посрещнати от красиво украсена елха и коледни песни. Но изненади имаше не само за малките, един от татковците също се оказа изненадан, когато нежната му половинка му подари нова брачна халка, по случай годишнината от сватбата им.

"Вече пет или шест години сме женени, но все не можем да празнуваме, защото съм в затвора. Преди две седмици жена ми поиска старата халка и я взе. Подозирах, че нещо е измислила за Коледа, но това не е толкова важно. Важното е, че се обичаме и това, че сме разделени в момента, прави връзката ни още по-силна", през сълзи на очи обясни осъденият Борислав. Той не иска да сподели какво е извършил, за да се озове в килията. Но за престоя си от вече година зад решетките казва, че го приема като едно "хубаво училище", което му помагало да бъде и по-търпелив, и по-верен, както към себе си, така и към жена си.

"Ние имаме две деца. Остават ми да излежа още 5 месеца и се прибирам при жената и при тях. Основното нещо, което ме крепи, докато съм тук, е вярата ми в Исус, вярата в жертвата на Исус. Сигурен съм, че Бог ще изгради един достоен човек в мен, докато съм в затвора. Откакто съм вярващ, на 24 декември не празнувам Коледа, който за мен е езически празник, а Рождество Христово, който е християнски",обясни Борислав.

"След два месеца излизам и първото нещо, което ще направя, е да се оженя за приятелката ми. Днес обещах!", каза развълнувано Траян, който вече довършва 14-годишната си присъда за убийство. "Чакай, чакай да видим първо как ще ми предложиш", закача го избраницата му. Тя е майка на четирите му деца, но на тържеството бе довела само 13-годишната им дъщеря.

За някои от татковците тази Коледа бе първата зад решетките. "Дъщеричката ми е на 2 години и половина и ми е много мъчно, че няма да съм с нея на празника.

Още много време ще бъда в затвора”, въздишаше просълзен осъденият Христо, докато милваше детенцето си. Той не пожела изобщо да говори как и защо се е озовал зад решетките.

“Вижте как децата ви се радват на подаръците. Нещата, които получиха, не са скъпи, но ето момченцето свети щастливо с новото си фенерче. Когато ги гледате, мислете си, че човек трябва да се радва и на най-дребните неща от живота, защото и в най-мрачните дни те ни носят малко светлинка”, обърна се към затворниците и семействата им пастор Иводор Ковачев. Той също беше довел своите три деца на тържеството, за да се запознаят с децата на хората, при които той ходи да проповядва поне веднъж седмично.

Отец Сергей: Хората тук преосмислят живота си

"Много от хората тук преосмислят живота си и се обръщат трайно към Бога. Вчера един затворник се кръсти, друг пък, който беше мюсюлманин, след излизането си на свобода смени вярата си и стана християнин. Наскоро имахме желаещи и за сватба, но е трудно да се провеждат такива мероприятия в затвора", разказа пред екип на "Труд" отец Сергей, свещеник в Софийския затвор. С него се срещнахме на празника на великомъченица Анастасия, покровителка на всички затворници.

"Имаме храмов празник - параклисът в затвора носи името на света Анастасия. Тя е помагала на всички страдащи - носела е храна и дрехи на хората зад решетките. Тя е раздала не само богатството си, но е дала и живота си за осъдените в тъмниците", разказа свещеникът.

Отец Сергей посочи, че параклисът съществува още от построяването на затвора преди 100 години. В него през 90-те години на миналия век редовно ходел покойният Иво Карамански, обявяван за Кръстник на мафията. Докато лежал в килията, Карамански убеждавал другите осъдени да се кръстят в православна вяра и ги водел в параклиса "Св. Анастасия". Бил приятел с тогавашния свещеник Николай. През 1998 г. отец Николай опял Карамански на погребението му.

Като преломен момент в живота на затворника отец Сергей посочи тайната на изповедта.

"Изповядават се при мен. Това е нещото, което трайно променя живота им. Това е преломният момент, след който всичко се обръща на 180 градуса. Веднъж разкрити, греховете губят властта си над затворниците и хората могат да продължат по друг път напред", обясни свещеникът на лишените от свобода.

Отец Сергей пожела на затворниците за Рождество Христово да намерят духовната си свобода и да преоткрият щастието.

Двама избягаха покрай 1 май тази година

"В дните около Коледа и Нова година охраната ще е затегната, много повече от обикновено. Надяваме се, че няма да има опити за бягства", обясни началникът на смяна, който не пожела да си каже името. Негови колеги припомниха, че на 30 април тази година - точно ден преди първомайските празници, от Софийския затвор успяха да избягат двама лишени от свобода. Това бяха осъденият за убийство Николай Николов-Шатката, основен свидетел срещу пернишките килъри, и гватемалецът Хосе Луис Гевара Мартинес, подсъдим за въоръжен грабеж в Габровско. Така и не стана ясно защо двамата са работели като парнаджии. Те пробиха дупка в стената на парното отделение, за да стигнат до двора на следствието. Там ги чакаше техен съучастник с тъмносин "Опел Астра" със син буркан. Шатката и Хосе се качиха най-спокойно в автомобила, който си излезе през портала на следствието, без да бъде проверяван от охраната. Оттогава следите на бегълците не са открити.