Професия лихвар - малки присъди, огромни печалби

аказателна бригада преби поръчител по бърз кредит. Отвлякоха дете на лихвар. Задържани са баща и син, раздавали заеми в ромска махала. Такива новини ни заливат всеки ден заедно с рекламите за бързи кредити, заеми, отпускани за три минути само срещу лична карта, и т.н, пише Труд онлайн.

Във всяко българско село няма банков клон или поща, но със сигурност там работи поне един зъл лихвар, казват полицаите. Те от години разследват жалби за побои, изтезания и заплахи към длъжниците. От 2011 г. насам сигналите за тормоз намаляват, което значи, че бруталните методи се използват по-рядко. Но пък са нараснали оплакванията от заеми, взети при неясни условия от заложни къщи, обменни бюра или лицензирани фирми за бързи кредити. Има случаи, в които получателят направо е бил измамен, когато подписва уж предварителен договор с празни редове, които по-късно се попълват от фирмата. В малките населени места безработицата е почти 100%, пазарът на имоти е сринат, длъжниците затъват до степен да залагат дебитните си карти, по които им превеждат пенсии, помощи за майчинство, за безработица и т.н. Сред лихварите не липсват дори държавни или общински служители, включително полицаи. Като наближат избори, кредиторите обещават да опростят вноски и така купуват гласове, без да платят и лев.

Не липсват и фалшиви жалби до полицията с цел да се удължи срока за връщане на заема. Но в повечето случаи на доказано лихварство, дори да се стигне до дела, извършителите се разминават с условни присъди за извършване на банкова дейност без лиценз. Най-много да им конфискуват имущество, налагат им се и глоби. И отново отварят кепенците на офисите си за нови и нови жертви. Според юристи гласуваният наскоро от депутатите таван на лихвите може да ограничи легалните фирми за бързи кредити, но не и нелегалните лихвари и техните бригади с бухалките. Докато наказателната репресия срещу тях е ниска, те ще продължават срещу минимален риск да печелят като наркотрафиканти.

Какво е спасението от бухалките

"Никога, по никаква причина не вземайте кредит от съмнителна фирма или институция, различна от банка." Това гласи първият съвет на криминалистите, които разследват десетките жалби от лихвари. По-добре е да се договорите да разсрочите някакъв дълг или да подпишете погасителен план например - за сметки за парно, за данъци, за вноски по друг кредит и т.н.

Ако решите да кандидатствате за бърз заем, поискайте чернова на договора и потърсете съвет на адвокат. Консултацията за 1 час не е скъпа, а може да ви предотврати огромни щети в бъдеще.

Щом сте съгласен да подпишете, искайте договорът за заем да не е предварителен, както и в него да няма бели полета, които след отпускане на кредита да се попълват от фирмата.

Не подписвайте договор, в който не е посочено каква е крайната сума, която трябва да изплатите.

Обърнете внимание на клаузите как се образува наказателна лихва при просрочие. Ако е на ден или на седмица, има риск сумата да нарасне лавинообразно.

Пазете си договора и разписките за върнатите пари. Веднага след последната погасителна вноска поискайте документ, който удостоверява, че кредитът ви е закрит и нямате повече задължения. Ако ви откажат, обърнете се незабавно към Комисията за защита на потребителите.

Ако банките са ви отказали ипотека или сте сметнали условията за неизгодни, не вземайте парични суми срещу залог на недвижим имот от фирми или физически лица.

Под никакъв предлог не давайте на кредитора своя банкова карта и нейния ПИН код.

Ако се станали жертва на насилие или заплахи от кредитора, негови служители, или лица, свързани с него, незабавно подайте жалба в полицията.

Не забравяйте, че дори да бъде образувано наказателно дело по случая, договорът за заема остава и трябва да се обърнете към адвокат.

Не се съгласявайте да ставате поръчител на свои роднини или приятели по кредити от небанкови институции.

Татуирани кредитни инспектори от Айтос чупят ребра

Бабаити от Айтос, наричани кредитни инспектори или консултанти във фирма за бързи кредити, счупиха три ребра на поръчител на заем от град Каблешково.

59-годишният Владимир Павлов станал гарант на своя съседка, която получила 800 лева кредит. Парите били отпуснати, след като жената показала договор, че работи като чистачка. След като спряла вноските и бригадата от Айтос на няколко пъти не могла да я намери, се насочила към поръчителя. Татуираните консултанти нахлули в банята на Павлов, измъкнали го навън и показали на комшиите му какво се случва с всеки, който не плаща.

След побоя полицията задържа Сами Халил, Гюнер Сюлейман и Нуран Бекир начело с шефа им Кенан Юсеин. Районният съд в Поморие остави зад решетките Нуран и Гюнер, а на Сами и Кенан определи "домашен арест".

Според шефа на клона Кенан Юсеин не са докоснали и с пръст поръчителя, а Павлов се оплакал от стари травми само и само да осуети връщането на парите.

"Търсехме го, за да му връчим предизвестие за забавените вноски. В дома му няма нито една счупена врата. Мислите ли, че можеше да дава обяснения, ако наистина четиримата го бяхме били", попита журналистите Кенан. Според него длъжниците им от ромската махала на Каблешково непрекъснато лъжели фирмата и се жалвали от насилие, за да не плащат.

Ром обясни печелившата си тактика срещу Кенан и инспекторите му. "Взел съм кредит преди 2 години, нищо не връщам и се крия. Вечер изпивам по едно шише ракия, лягам си и не ме е страх. Ако ме намерят, лъжа ги: "Момчета, утре идвам в Айтос и ви връщам парите." И продължавам да се крия..."

От години Айтос се слави като града с най-много лихвари в Бургаска област. От 2010 г. насам там бяха задържани трима големи нелегални заемодатели. Те отпускали пари на съгражданите си, като ги карали да залагат недвижими имоти. Лихвата варирала от 4 до 10% на месец, но най-тежки били наказателните - по 1% за всеки просрочен ден. По този начин сума от 100 лева при забавяне можела бързо да надхвърли 1000-2000, след което кредиторът вземал дадената в залог земя или къща на длъжника.

Два разстрела заради заеми в Русенско

Два кървави разстрела на лихвари преди няколко години стреснаха доста от предприемачите в този бранш. В края на февруари 2011 г. бе убит зверски 37-годишният Иван Джеков, най-големият лихвар от град Бяла. Престъплението бе извършено от съгражданина му Милен Димитров (31 г.), който вече излежава в затвора 20-годишната си присъда.

Димитров не успял да си върне навреме борча, сумата набъбнала заради лихвите и мъжът решил да ликвидира Джеков. На пътя за село Кривня Димитров гръмнал кредитора си с газов пистолет в главата, после го наръгал с нож във врата и накрая бутнал ситроена с тялото му в дерето.

Вторият случай е със 75-годишния лихвар Михаил Калинов, които бе ограбен и гръмнат с три куршума в гараж до дома му през октомври 2009 г. Полицията задържа двамата бандити, задигнали 177 г златни накити, взети срещу заем. Убиецът Христофор Христофоров /(49 г.) получи доживотен затвор, а съучастникът му Георги Мирчев (43 г.) - 20 години зад решетките.

Сараф удуши длъжник в Хасково

Сблъсък между лихвар и длъжник завърши със смърт и в Хасково.

Инцидентът стана в центъра на града през юни 2011 г. Собственикът на чейндж бюро Веселин Бъчваров-Буцата дал на търговеца Христо Георгиев (51 г.) заем от 2500 лв. Като залог взел 2 леки коли, които впоследствие продал. Борчлията трябвало да плаща и по 500 лв. лихви месечно.

Във фаталната вечер Христо отишъл до обменното бюро, за да иска отсрочка на задължението. Двамата с кредитора се хванали гуша за гуша. По първоначални данни нападателят счупил гръкляна на опонента си. Христо починал малко по-късно на път за болницата.

Година по-късно Буцата беше признат за виновен от хасковските магистрати, но за нанасяне на средна телесна повреда. Съдът реши, че няма пряка връзка между нанесения побой и смъртта на длъжника Георгиев. Буцата се отърва с 3 г. условна присъда. Хасковският лихвар все пак е зад решетките по обвинение за наркотрафик.

Вземаш 20 лв. от Бузето, връщаш 2000 лв.

Къща на три ката с небесносини стъкла и витражи под покрива - това е къщата на Манол Ч.-Бузето (49 г.) от сливенския ромски кв. "Надежда". Той е богаташ и неговият дом е сред най-високите в махалата.

Още през 2004 г. криминалистите вкараха в ареста Бузето и още неколцина негови съучастници, превърнали в роби бедняци от квартала. При претърсване в неговия и в дома на брат му Велико бяха намерени 2 кг злато, 16 600 лева, 100 чужди дебитни карти, оставени като залог от длъжниците им. След споразумение с прокуратурата лихварската банда се отърва с условни присъди.

През 2009 г., когато изпитателният срок на Бузето вече бе изтекъл, полицията в Сливен отново го задържа. Зад решетките бяха вкарани и "лейтенантите" му Ангел Р.-Алиш, Панайот М.-Пончо, Янаки Я.-Ташунко.

При разследването бяха направени потресаващи разкрития. Например заради дребен заем старец от "Надежда" дал с нотариално пълномощно дебитната си карта, на която му се превежда пенсията. Човекът не видял повече нито стотинка от пенсията си за периода от 1 май 2004 до 31 декември 2009 г. Други пък роми за 20 лева заем трябвало да връщат по 2000 лева при драконовски лихви.

"Бедняците при нас искат от лихварите само дребни суми и единствено заради глада. Искат пари, за да си купят хляб. 20-ина хляба и 1-2 кила карантия могат да им излязат златни. Това е истината. Пари за погребение никой не иска, защото тях ги погребват безплатно", говорят ромите от "Надежда".

При обиските след второто задържане на Бузето бяха намерени списъци с имена на длъжници, 10 чужди дебитни карти, 200 г злато. Имаше данни, че бандата е преследвала длъжниците си със сила. Разследването обаче се провеждаше трудно - голяма част от потърпевшите отказваха да свидетелстват от страх, че и този път на лихварите ще им се размине. След споразумение с прокуратурата Бузето бе осъден на 4 месеца затвор ефективно, Пончо - на 3 месеца, а Алиш и Ташунко се разминаха с условни присъди от 1 година и от 10 месеца. След излизането от затвора част от квартала посрещна тържествено Бузето - с банкет на площада и с оркестър.

Съдят бивш шеф на арест за пране на пари

Повече от 2 г. се точи делото срещу старозагореца Илчо Илев. Бившият шеф на следствения арест в Стара Загора и настоящ адвокат е разследван за организиране на престъпна група, извършване на незаконна банкова дейност и пране на пари заедно с още четирима души. Процесът се гледа в спецсъда в София.

Според обвинението от 2004 г. групата на Илев, която държала заложни къщи, е забогатяла незаконно с над 3 млн. лв. Давали се пари назаем с 5-10% месечна лихва. Като обезпечение се правели както договорни ипотеки, така и записи на заповед. При забавяне на дълга започвали изпълнително производство и заграбвали имоти.

Илев и другите обвиняеми бяха задържани през есента на 2011 г. при акция "Лихварите". Част от клиентите им, останали на улицата, се обединиха в сдружение "Справедливост за гражданите". Много от тях твърдяха, че са получавали заплахи.

Илев пък обяви, че документите му са изрядни, плащал си редовно данъците и не е виновен за никакво пране на пари.

"Банката на Тошко" владее шуменско село

Месечна лихва от 20%. Така 40-годишният Тодор Дичев дерял хората в шуменското село Илия Р. Блъсков. Незаконната му дейност била известна като "Банката на Тошко".

Бившият гурбетчия, който брал маслини в Гърция, работел по строги правила. Той не отпускал повече от 250 лв. месечно на човек, ако не е сигурен, че доходът по дебитната му карта следващия месец ще бъде 300 лв. Така бил сигурен, че ще си върне сумата заедно с лихвата. Дичев е само един от лихварите в региона.

Според полицаи най-крупните кредитори са баща и син от Шумен. Те раздавали пари срещу лихва в гараж, който охранявали с оголен ел. проводник. През февруари 2010 г. в ламаринената постройка бяха открити 350 000 лв. Според разследващите Мюмюн Шабан (57 г.) и синът му Медин (35 г.) извършвали незаконната си дейност 8 г. Двамата бяха осъдени ефективно съответно на 4 години и 3 години затвор. Присъдите им още не са влезли в сила.

Условна присъда получи и сладоледаджия, завъртял нелегална банка в село Вълнари. Хакъ Р. (56 г.) отпускал заеми между 100 и 1000 лв. срещу лихва от 15 до 30% на месец. В залог прибирал дебитните карти за получаване на помощи. В дните, когато постъпвали пенсии, майчинство или социални добавки, сам теглел вноските от банкоматите.

"Кърлежи" в ромските гета на Лом и Берковица

Заради огромната бедност в Северозападна България във всяко градче, село и махала има по 10-ина лихвари, които дерат по две кожи от пенсионери и безработни. С отпускане на заеми с космически лихви се занимават даже и държавни чиновници - печалбата им е по-голяма и от търговията с дрога.

През 2011 г. в Чипровци с белязани пари бе задържана данъчна служителка в общината. Полицията установи, че 44-годишната Нели Н. от 2006 г. с помощта на баща си въртяла доходен бизнес. Само от разкритите случаи печалбата от лихви била 20 500 лв. Лихварката бе спипана, след като дала заем на служителка на МВР от 3000 евро, които бързо нараснали до 19 200 лв. Пред съда Нели Н. се призна за виновна и получи 3 г. затвор условно.

Цели семейства се издържат от лихварство в ромските квартали на Лом и Берковица. Най-често те прибират дебитните карти на длъжниците си, в които се превеждат пенсиите, майчинските и инвалидните помощи. Лихварите са царе на гетата, длъжниците им гласуват под строй на каквито и да е избори, даже и без пари - само за някой и друг месец отсрочка, твърдят полицаи.

През 2010 г.в Лом и Берковица бе проведена показна акция на полицията срещу лихварите с кодовото име "Кърлежи". Сред задържаните имаше и общински съветник. По-късно обаче делата бяха прекратени.