Майката на прегазения Паоло: 40 месеца затвор за убийството на сина ми е нищожна присъда

"Искам да ви помоля повече никога да не ми задавате този въпрос. Как мога да се чувствам? Как!", проплака почернената майка на 4-годишния Паоло Красимира Иванова в съдебната зала на Старозагорския окръжен съд в петък. Веднага, щом съдия Ива Стефанова прочете присъдата, която изпраща шофьора Георги Сапунджиев, убил с джипа си детето на 2 юни т.г., за 40 месеца в затвора, напориста тврепортерка атакува майката с възможно най-нелепия въпрос: "Как се чувствате сега, след като чухте присъдата и 5 месеца след смъртта на сина ви?".

После Красимира Иванова определи присъдата като "нищожна", но и допълни, че все още не знае дали ще я обжалват пред Апелативния съд в Пловдив и настръхва, ако я попитат дали по-нататък ще предяват финасов иск срещу шофьора. В началото на процеса тя не скри, че очаква възможно най-тежката присъда по повдигнатото на 45-годишния Сапунджиев обвинение - причиняване на смърт по непредпазливост на пешеходна пътека - 10 години лишаване от свобода.

Шофьорът Георги Сапунджиев в съдебната зала СНИМКА: Ваньо Стоилов

Съдът обаче го оправда по това обвинение и го осъди заради смърт, причинена по непредпазливост на кръстовище. В този случай вече законът предвижда затвор от 2 до 6 години, пише 24 часа.

Разликата между пешеходна пътека и кръстовище по смисъла на закона е точно 4 години зад решетките. Малкият Паоло бе убит, докато караше колелото си, на кръстовището между старозагорските улици "Цар Симеон Велики" и "Кольо Ганчев". Там обаче няма маркирана пешеходна пътека в общоприетия смисъл и тук идва юридическата уловка за това на какво точно място е извършено престъплението. Цяла Стара Загора знае мястото като пешеходна зона, забранена за движение на автомобили, но се оказва, че това понятие не съществува в правния мир. Още повече, че пешеходната част на улица "Цар Симеон Велики" в центъра на града се пресича съвсем законно от поне две натоварени с интензивно движение улици и далеч не е излорана от автомобилите. А и пътните знаци, че мястото е за пешеходци, общината постави след трагедията с Паоло.

На 2 юни, в деня на инцидента, откъм улица "Кольо Ганчев" нямаше и физически препятствия, които да попречат на шофьорите, решили да нарушан знаците, да излязат на пешеходната улица "Цар Симеон Велики". Ден след това общината прегради пътя с бетонно кашпи, но като "след дъжд качулка".

Съдия Ива Стефанова дълго и подробно обясни в присъдата си кои знаци и разпоредби на Закона за движение по пътищата е нарушил Георги Сапунджиев в онзи нещастен ден, тръгвайки да прави неразрешена маневра с автомобила си срещу пътен знак, забраняващ влизането и в двете посоки. Нарушения и вина, които и самият шофьор призна без възражения още в началото на делото и поиска съкратена процедура. Тук законът задължава съдът да приеме това искане. Юристи обясняват, че това означава, че подсъдимият няма право да привежда повече доказателства в своя защита, но и съдът е задължен да намали с една трета наказанието, което налага на виновния. Призованите по делото 14 свидетели и 4 вещи лица бяха освободени.

Всъщност, съдебният състав, ръководен от съдия Ива Стефанова, наложи 5 години лишаване от свобода - по-близо до максималните 6 години, което обаче трябваше да намали на 3 години и 4 месеца заради съкратеното съдебно следствие. Пак по силата на закона от това време ще се приспаднат и дните от 3 юни досега, които Сапунджиев прекара под домашен арест. И всичко това създаде у мнозина чувство за несправедливост и съмнение, че Георги Сапунджиев някак си се измъква от възмездието. "Мъртвото ми дете беше на 4 годинки, а те го осъдиха дори на по-малко", заключи със сълзи на очи Красимира Иванова.

Красимира Иванова на път за съдебната зала СНИМКА: Ваньо Стоилов

Съдът лиши за 5 години злополучния шофьор от правото да управлява моторно превозно средство и го задължи да плати 10 500 лв. на ишците за адвокатски хонорари, както и съдебните разноски по делото в размер на 965 лева. Но тази част от присъдата не впечатли никого, всички се вгледаха само в 40-те месеца затвор за подсъдимия.

Неговото поведение в съдебната зала също възмути много хора. Макар да седеша на не повече от 3,5 метра от пейката на почернените родители на Паоло почти 8 часа, докато траеше делото, Сапунджиев нито веднъж не събра смелост да погледне тези хора в очите. Или пък да направи опит за нещо като извинение. Само в началото на процеса смутолеви тихо, че съжалявал, от банката пред съдията, но това нямаше как да бъде чуто от публиката, тъй като най-малко в тази най-голяма съдебна зала на Съдебната палата в Стара Загора дори няма вътрешно озвучаване.

Но последната му дума пред съда: "Моля, не ме вкарвайте в затвора", прозвуча достатъчно ясно и очетливо. "Боклук!", извика след подсъдимия един от зрителите, когато той си тръгна от залата след прочитането на присъдата. До влизането на присъдата в сила Сапунджиев ще бъде с мярка за неотклонение парична гаранция от 1500 лева, след като съдът промени домашния му арест по искане на защитата. Няма право и да напуска страната. През цялото време той отказваше да говори с медиите, дори в началото забрани и снимките в залата.

Прокурорът по делото Румен Арабаджиков, който в началото поиска 6 години и половина затвор за Георги Сапунджиев, напусна безмълвен съдебната зала. Не е задължен по закон да говори, но хората явно очакваха журналистите да могат да попитат обвинителя дали приема или ще протестира присъдата.

Защитникът на шофьора адвокат Георги Георгиев каза пред "24 часа", че първо трябва да се запознае с мотивите на съда, преди да реши дали ще обжалва присъдата на клиента си. Провокиран от обществение интерес към делото, в съдебната зала той повтори пред съдебния състав от съдия и двама съдебни заседатели, че там, където влезе общественото мнение, правосъдието си тръгва. Още през юни той сподели тезата си, че клиентът му несправедливо се демонизира за престъпление, извършено по непредпазливост.

Потресено от нелепата детска смърт, обществото в Стара Загора наистина се надигна с искане за тежка присъда над шофьора. В първите дни след катастрофата в града се проведе шествие в памет на Паоло до лобното му място с участието на близо 2 хиляди души. И до днес лобното му място е обсипано със свежи цветя, свещички и детски играчки. В деня на делото пред Съдебната палата също дойдоха хора, организирани в социалните мрежи за подкрепа на почернените родители на Паоло. Трагедията провокира и дебат за промяна на транспортната схема в центъра на Стара Загора, но засега без конкретен практически резултат.

До съда бяха изпратени и 2 подписки - една от Испания и друга от Стара Загора, но те не бяха прибавени като материали по делото. Което възмути майката Красимира: "Подписките били израз на общественото мнение, а защо тогава съдът прие характеристиката на Сапунджиев, изпратена от кмета на Сърница, където той работел", недоумяваше тя.

"Зная, че нищо няма да върне детето ми, но очаквам поне неговата смърт да стане повод за промяна на българското законодателство, което да предвиди по-тежки санкции срещу нарушителите на пътя", надява се Красимира Иванова. В тази си битка тя не е сама. На делото в нейна подкрепа дойде депутатката от ГЕРБ Нели Петрова, чиято дъщеря Лора също загина, пометена от моторист на пешеходна пътека във Варна. Тя увери, че имали подкрепата на вътрешния министър Веселин Вучков за исканията си.

А като по тъжна ирония на съдбата делото за смъртта на 4-годишния Паоло се гледа в Стара Загора точно в деня, когато православната ни църква празнува Деня на християнското семейство.