14 години няма следа от изчезналата във Видин Деси

14 г. една майка чака вест от дъщеря си. Анжела Маринова от Видин не губи вяра, че отново ще прегърне момичето си Десислава Севдалинова. 17-годишната девойка, която днес трябва да е на 31 г., е в неизвестност от 22 юли 2002 г.

Това е денят, в който момичето щяло да пътува при майка си в Германия. В нощта преди да потегли, Деси изчезва, пише 24 часа.

“Крепи ме истината, която е като олиото, дори 100 г. да минат, винаги излиза на повърхността”, казва Анжела Маринова. Десислава е единственото ѝ дете.

Въпреки изминалите години нейните приятели не губят надежда и продължават да я търсят чрез фейсбук със страницата “Търсим истината за Деси”.

Обвинен за изчезването на Деси е приятелят ѝ Божидар Пеков, който я вижда последен. Доказателствата сочат, че минутите преди изчезването тя е с него. Божидар Пеков е син на бившата окръжна съдийка на Видин Мира Пекова. Неуспял студент по право, който прекъсва обучението си в Югозападния университет след първата година.

“Деси беше влюбена в него. Първо не одобрявах връзката им, но после приех, все пак е син на съдийка”, казва Анжела. През 2010 г. делото се поема от Софийската градска прокуратура, Божидар дори е задържан за 2 месеца. През 2013 г., след като успява да събере 3000 подписа от граждани, съпричастни с мъката ѝ, Анжела е приета от главния прокурор Сотир Цацаров.

Преди три месеца делото срещу Пеков е прекратено и се води срещу неизвестен извършител. Майката научава прокурорското решение чрез препоръчано писмо, изпратено на адреса на брат ѝ.

“Сърцето ми се обърна, в първия момент помислих, че ми пише Деси. Когато го отворих, останах като попарена”, спомня си тя.

Божидар Пеков, който вече е семеен, твърди, че Деси, че не му била “сериозната приятелка”, а само отвреме на време се виждали.

Ето и хронологията на събитията.

Два дни преди изчезването ѝ на 20 юли Деси казва довиждане на съучениците си, защото ще заминава с автобус при майка си. Звъни на братовчед си Иво по телефона, за да пътуват заедно. Уговорката им е да се видят на следващия ден, но това не става, защото същата вечер Деси изчезва.

Във въпросната вечер момичето си уговаря среща с Божидар, без да знае, че той поддържа интимни отношения и с друго момиче. Оттогава следите ѝ се губят. Едва след месец снимката ѝ е качена в Интерпол.

Полицаите казват на майка ѝ, че сигурно е заминала на море. “Сакът с целия ѝ багаж беше под леглото, а чантата на вуйчо ѝ я нямаше”, казва Анжела.

“Започвам подписка и ще поискам да бъда приета от европейските прокурори, които пристигат за проверка у нас”, казва адвокат Яничка Методиева, която работи по случая. (Виж интервюто долу) “Ще задам няколко въпроса: При положение че клетките на телефоните показват, че в нощта на изчезването си Десислава е била с Божидар, че той е продал златните накити на майка ѝ, че е влизал в апартамента, където живее, че има данни, че същата вечер е стигал до ГКПП Връшка чука, как прокуратурата прецени, че това са косвени доказателства”, чуди се адвокат Методиева. Тя настоява европейските прокурори да прегледат делото. “Намерени ли са човешки косъм в колата му, но експертите казаха, че главичката на косъма е изядена от молец и не може да се установи ДНК-то”, добавя тя. Според близките Десислава е изведена от България и продадена.

“Всеки път, когато намерят труп, ме викат да давам ДНК, но досега сърцето ми никога не е трепвало, подсказва ми, че е жива”, казва Анжела.

Нейната дъщеря е едно от безследно изчезналите деца на България.

Най-известното от тях е 8-годишният Съвестин Деянов, от когото няма следа от 6 май 1997 г. Според баща му Тодор Деянов (виж интервюто долу), който 19 г. не спира да се бори с бездушието на институциите, синът му е отвлечен за осиновяване. Тодор Деянов успява да осъди МВР и прокуратурата за бездействие.

Тревожната констатация на криминалистите е, че почти всеки ден изчезва по едно дете

За щастие, повечето сами се връщат, други ги намират. Но има и деца, чиято съдба от десетилетия е неизвестна.

“Статистиката на издирваните деца е много динамична, едни се появяват, други изчезват, някои по няколко пъти в годината”. казват криминалистите от сектор “Издирване” в Националната полиция.

Едни бягат от родителите си или пък търсят начин да се спасят от интернет тормоза на връстниците си, други - от домовете за сираци, и те са най-неоткриваеми.

Само през последната седмица полицаи и военни бяха вдигнати по тревога в търсене на две хлапета на 3 и 9 г. За щастие децата бяха открити невредими.

За разлика от издирването на възрастни, което започва 24 ч след обявяването им от близките, търсенето на деца стартира веднага. В него освен полицаи се включва и инспектор от Детска педагогическа стая. Започнат разговори със съученици, приятели, роднини.

“Оказва се, че родителите не познават децата си, не знаят приятелите им, местата, които посещават, проблемите им”, твърди полицай.

Често родителите премълчават информация за децата си, както и не желаят да им се публикуват снимките.

В случаите, когато детето бяга от дома си, то най-често се връща само. За щастие, голям процент от децата сами се връщат

Със завърналите се бегълци работи Детска педагогическа стая. Питат ги къде са били, дали не са станали жертва на престъпление, или сами не са извършили такова. “Имахме случай, при който първо бягаше големият брат, той спря и започна малкият”, спомня си полицай.

Немалка грижа създават децата от домовете за сираци, които бягат най-често и не желаят да бъдат намирани. Напускането на дома не е трудно, защото са на свободен режим.

Инспектор си спомня за 17-годишен, който 3 ч след като е върнат в дома, изчезва повторно. “При него нещата се развиха най-благоприятно - открихме го в дома на майка му”, казва той.

С навлизането на фейсбук в живота на тийнейджърите зачестяват и бягствата заради интернет тормоз. Обиждат се във фейсбук, говорят лъжи едно за друго и това, което се чувства наскърбено, предпочита да изчезне. Има и друга група изчезнали деца. Това са жертвите на родителски отвличания. За някои от тях се знае къде са, но докато не бъдат върнати, портретите им не се махат от страницата на Интерпол.

“Масовата заблуда за Интерпол е, че е орган, който издирва, а всъщност е информационна пощенска кутия”, казва Яничка Методиева. “В нея се вкарва информация за всяко изчезнало лице, но не се провежда издирване”, обяснява тя. Сред издирваните българчета има такива, които са изчезнали в Италия, Кипър, Гърция.

Адвокат Яничка Методиева: От домовете изчезват с друга самоличност

- Адвокат Методиева, с какви трудности се сблъскват родителите на изчезнали деца?

- Повечето родители се отказват, мълчат, крият проблема. Ако имаме статистика, ще се изправим пред проблема, че България е от страните с най-голям трафик на човешка плът. Това не може да е случайно, особено при децата, които изчезват от домовете за сираци. Ако някой се зарови в темата какво се случва, съм сигурна, че ще открие колко много човешки души липсват. Според мен от домовете децата изчезват с друга самоличност. По-беличките отиват за осиновяване в чужбина, другите - за органи.

Вадят се фалшив задграничен паспорт, фалшива декларация уж от другия родител, слага се снимката и толкова. Кой на границата ще се обади в нотариалната кантора да попита дали декларацията е оригинална. Така се извършват и родителските отвличания.

Но никой не води статистика, когато едно дете напуска един дом, в кой отива. Дори и да има, тя не е актуална. Мисля, че ако се направи проверка колко са регистрирани и се проследи къде се намират, ще се изправим пред факта, че има такива, които вече не съществуват като самоличност. Говоря като човек, който се е занимавал с проблема.

Друга група са децата, които изчезват от родителите си, каквито са случаите със Съвестин Деянов и Десислава от Видин, а и много други, за които не се знае.

- Освен с Десислава занимавали ли сте с друг случай на изчезнало дете или млад човек?

- Имах един случай със студент от Ямбол. При него следствието си бе свършило работата, но не откри следа от момчето. То бе тръгнало от Ямбол за София, пристигнало в Студентски град, взело си вещите от общежитието и оттук нататък следите му се губят. Нито е засечено да пресича границата, нито бе намерен труп, нищо. И така вече 20 години.

Тодор Деянов, баща на изчезналия през 1997 г. Съвестин:

Надявам се сам да ме потърси

Г-н Деянов, търсите ли още детето си?

- Човек прави определени неща, докато има смисъл. След това трябва да спре да си удря главата в стената. Има немалко случаи, включително и в България, когато осиновените деца започват да търсят кои са и откъде са. Надявам се на това. Аз нямах парите, към 200 хил. евро, за да организирам издирването. Толкова, колкото е и официалната продажна цена на момченце. Мизата на детективите навън започва от 35 хил. евро. Проблемът е, че в България нямаме лицензирани детективи, което означава дейността им да е регламентирана, т. е. прокурорът разрешава определени действия и това, което събере детективът, служи за доказателство. У нас монополът продължава да се държи от МВР и прокуратурата. Обречен си и зависиш само от тях.

- Кой беше последният сигнал за Съвестин?

- Преди около 3 г. Той бе подаден до БНТ от българка, която пътувала в метрото в Лион и един младеж я впечатлил с вида си. Вечерта гледала нашата телевизия, която по онова време излъчваше предавания за изчезнали хора. Влязла в сайта и видяла снимката на Съвестин. Дотогава не била запозната със случая, защото живее във Франция от години. Тя се обадила в БНТ. Те веднага препратиха сигнала в МВР, свързаха се с мен. Сигналът обаче бе зъдържан 4 дни, а след третия видеоматериалите не се пазят, освен ако не са поискани предварително.

- Видеоматериалите от метрото ли?

- Да, пазят се три дни. Ако ги изиска орган, те се предават, ако не - се унищожават. А без тях кого да разпознаем? Изпратих няколко жалби до Сотир Цацаров защо е унищожен сигналът. Година и половина се мотаха. Мен ме разпитваха няколко пъти, жената в Лион - също. Друг абсурд - прокуратурата разпореди на СДВР да издирва Съвестин Деянов във Франция. Все едно той е отишъл на екскурзия с личните си документи.

Четири години след неговото отвличане той не бе обявен в Интерпол. Доскоро бе там със смачкана изрезка от вестник, другата му снимка също бе некачествена. Минаха няколко години, докато му качат актуализирания портрет. Министерството на правосъдието на САЩ го плати - 3000 долара, и ми го донесоха на ръка.

- Търсят ли ви други родители на изчезнали деца?

- Много родители ме търсят, но никога не сме имали финансиране и в един момент забуксувахме. Затова и не можах да организирам издирване, въпреки че вече знам как става. Някои родители се водят от една поговорка - срещу ръжен не се рита, клякат, предават се, разчитат на следващия президент, премиер, институция, че ще направи нещо.