Новините на югозападна България
Снимката е илюстративнаПрисадиха ухо върху лицето на българин Искате да сте секси, вижте това примерно меню 5 типа жени, от които мъжете бягат
   РегистрацияЗабравена парола

Преподавателят в АУБ проф. Линет Ленард: Младите качват в интернет всичко за себе си


19 април 2012 00:20  3 коментара   5249 прочита



Никой не се замисля колко опасно е това за бъдещето на младежа-купонджия и бебето в коритцето


Линет Ленард е професор по литература, правоговор и правопис на английския език, социални мрежи, социални медии и реторика в Американския университет в Благоевград. Преди да дойдат в България през август 2011 г. със съпруга й Марк Ленард, също преподавател в АУБ по икономика, тя е професор в университета в Небраска.

- Г-жо Ленард, кой от предметите, по които преподавате, Ви допада най-много и кой е най-полезен за студентите Ви?

- Изключително много харесвам да преподавам писане, защото това помага на студентите да мислят критично и да се научат как да пишат критично. А това, което е моя слабост, са социалните медии и намесата на технологиите в тях. Това, което ме интересува, е как ние можем да се учим от предишните поколения и да използваме старото за новите неща.

- Например?

- Ами например идеите на древна Гърция и начинът на комуникация на хората от онова време, които могат да ни помогнат за комуникацията в днешно време.

- Има ли нещо, което сме откраднали от гърците за днешния начин на общуване?

- Не е точно да се каже, че е откраднато. И тогава, и сега комуникациите са едни и същи - хората се свързват с другите хора, за да им предадат мислите си, опитват се да разберат своята публика, за да са по-убедителни, да мислят и говорят за такива теми, които са важни за всички, и всячески се стараят да заинтригуват слушателите и читателите си, за да могат да предадат ефективно своите идеи. Днес, разбира се, имаме нови технологии, но те са само различно средство да предадем своите мисли. Ако познаваме тънкостите на красноречието, ще можем значително по-лесно да се разбираме, по-лесно да общуваме.

- Помага или пречи общуването в интернет на реториката?

- Когато си предаваме мислите по писмен начин във Фейсбук и Туитър, това е реторика на доста елементарно ниво, защото няма как да подчертаем думите с усмивката, жеста, мимиките. Интернет прави комуникацията по-трудна, във Фейсбук не можеш да си покажеш хумора, шегите, сарказма. Например една МОЯ СТУДЕНТКА СЕ ПОШЕГУВА, ЧЕ ЩЕ СЕ ОМЪЖИ ПО ИНТЕРНЕТ, но понеже беше написано, всички го приеха напълно сериозно, никой не схвана шегата и подпалиха телефона й, за да я питат вярно ли го е решила и как точно ще се омъжи. Ако им го беше казала очи в очи, едва ли някой щеше да й повярва, освен ако не е перфектна артистка. Но в мрежата всичко се приема за чиста монета.

- Това означава ли, че техниката сериозно ни деформира като индивиди и ни отдалечава един от друг на няколко клавиша разстояние?

- Донякъде ни ограничава, но за мен по-скоро това е един вид предизвикателство, за което трябва да мислим. Когато пишеш, ти трябва да мислиш много по-конкретно за това, което искаш да кажеш. Някак си ХОРАТА ПОВЕЧЕ ВЯРВАТ НА НАПИСАНОТО.

Ако кажа нещо на живо, те могат да не го приемат, да не схванат някой нюанс, да забравят предишното ми изречение и като цяло да пропуснат мисълта ми. Виж, като го напиша внимателно и си го подредя така, че до читателите ми да стигнат и емоциите, които ме водят, и познанията ми по темата, някак си по-лесно се приемат нещата.

- Грамотни ли са младите хора днес?

- Да, дори младите са много по-напреднали и знаещи, отколкото на нас ни се иска. Те се приспособяват към съвсем нов начин на общуване, който има съвсем различни правила и очаквания. Това, че те се приспособяват към този нов начин много по-бързо, на моменти изглежда така, все едно те не уважават старите правила. И сега ние виждаме много по-бързо промяната, когато влезем във Фейсбук, отколкото сме я виждали преди, когато сме си общували лице в лице.

В МРЕЖАТА ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СИ ИМА СВОЙ СОБСТВЕН ЕЗИК.

16-годишните тийнейджъри имат абсолютно нов език и на моменти той дори звучи стряскащо. Всъщност имало го е и преди, но тогава просто е бил по-скрит, не е бил толкова явен за публиката, защото, докато са комуникирали, са били в кафето или в клуба. Сега са в мрежата и всеки може да се запознае с този език. Там младите са голи, не са напудрени, пишат си всичко, което им хрумне. И оттук идва моето притеснение за младото поколение, защото всички техни открития, техните мисли и проблеми, всичко това е публично изложено в интернет.

Затова техните грешки са обществено достояние много повече, отколкото на моето поколение например. И това свободно общуване, без преструвки и грим, и всичките тези снимки, които качват непрекъснато в профилите си, един ден, когато решат да станат политици, научни работници, артисти или нещо друго, могат да им изиграят лоша шега и сериозно да ги злепоставят, ако някъде в младите си години са подходили малко по-фриволно. Вече има доста примери, включително и в България - някой политик казал нещо в Туитър, всеки започва да си го тълкува както му изнася - и станал политически скандал. Неслучайно дадох пример с тази социална мрежа, защото Туитър е може би най-близо до масовите медии, които имаме в момента, докато Фейсбук се доближава повече до по-лично общуване.

- Ще стане ли интернетът гробокопач на традиционните медии като радиото, телевизията, списанията и вестниците?

- Не мисля. Защото аз например изпитвам някакво УДОВОЛСТВИЕ ОТ ТОВА ДА ПРОЧЕТА ДУМИТЕ, НАПИСАНИ НА ХАРТИЯ, НЕ НА МОНИТОР.

Много по-различно е, когато седнеш на кафе, да имаш вестник, който да разлистиш, да си изцапаш пръстите с вестникарско мастило ако щеш. Колкото и да харесвам технологиите, харесвам също и книгите. Много от вестниците са успели да запазят както традиционния начин, по който изглеждат, така и да използват новите технологии - като пускат в интернет броевете си. По този начин читателят остава удовлетворен, защото има повече от един вариант да прочете това, което е публикувано. Лично аз обаче, когато прочета линк с някоя новина, искам да вляза и в традиционния сайт на медията, за да се убедя в истинността на прочетеното.

- В кои мрежи имате профил?

- Имам профил във Фейсбук, в Туитър, както и в Лендинг, който е професионална мрежа. Имах и в Май Спейс, но вече не го използвам.

- Качили ли сте там лични снимки?

- До някаква степен, но не толкова много, колкото моите студенти. Това, което аз забелязвам, е, че МОЯТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ГЛЕДА ДА Е ПО-ОГРАНИЧЕНА В ТОВА, КОЕТО КАЧВА.

Младото поколение публикува всичко за себе си. А възрастното поколение публикува всички снимки на своите внуци. Имам много приятели, които са вече баби и дядовци, те имат снимки на техните внуци от банята, във ваната... И не се замислят особено, че когато това малко детенце порасне, тези снимки ще го притесняват. Аз виждам това като грешка, затова трябва да бъдеш много внимателен колко хора има в твоята група и с колко хора споделяш тази информация. Трябва да разчиташ на тези хора, че те няма да направят нещо негативно с тези снимки. Има случаи на хора в САЩ, които се кандидатират за политически постове и някоя снимка от Фейсбук от гимназията или колежа предизвиква страшно много проблеми за тяхната кампания.

- Да поговорим за младите хора и литературата. В България младите хора не четат...... същото е и в Съединените щати. Можем да ги накараме да четат "Хари Потър", но трудно ще прочетат нещо друго. Това, че не четат, ги ограничава, защото могат да вземат много интересни идеи от тези книги.

- Как да ги накараме тогава?

- Ами да започнем с "Хари Потър", щом толкова им харесва. Поне ще им развие въображението. Най-добре е още докато са малки, ние да им четем, за да усетят магията на думите. По мое време това беше моделът - МОЯТА МАЙКА МИ ЧЕТЕШЕ МНОГО, ПОСЛЕ БАБА МИ ПОЕ КОНТРОЛА И МИ ЧЕТЕШЕ ВСЕКИ ДЕН и накрая се видях принудена да науча буквите, за да мога сама да си чета.

- В Благоевград сте по-малко от 1 година. Свикнахте ли вече с града?

- Все още научавам неща за различни места и непрекъснато ми е интересно. Когато се разхождам, винаги се опитвам да стигна до крайната цел по различен път и така все попадам на някое малко магазинче, за което не съм знаела. И така - всеки ден.

- Какво се продава в малкото магазинче, на което попаднахте днес?

- Сладки неща. Но вече съм истинска енциклопедия за всички малки магазинчета за обувки и дрехи, които са настрани от главните улици, както и за ресторантите и кафенетата.

БЛАГОЕВГРАД Е ПЪЛЕН С ТАКИВА СКРИТИ ПРЕЛЕСТИ.

И е много удобен, защото можеш да ходиш пеша през целия град. Аз съм от Канзас, но не от централната част на Канзас, където е столицата, а малко по-далече, живяла съм и в големи градове, и в малки градчета, но Благоевград ми е с любимите мащаби. В град с големината на Благоевград съм завършила магистратурата си.

- Следите ли българската политика?

- Чета, доколкото ми е възможно, защото българският не ми е най-силният език в момента. Намирам български вестници, преведени на английски, и следя, доколкото мога. Много съм впечатлена от това колко много жени взимат участие в политиката на България. В САЩ има все по-малко и по-малко жени в политиката. А тук БЪЛГАРКИТЕ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ДА СЕ КАНДИДАТИРАТ ДОРИ ЗА НАЙ-ВИСОКИТЕ ПОСТОВЕ, КОЕТО ПРАВИ МНОГО ДОБРО ВПЕЧАТЛЕНИЕ

- Харесвате ли българските мъже?

- Те са си добре, но не бих могла да им обърна внимание. И, моля, не публикувайте снимката, на която се изчервявам.

- Каква е разликата между студентите в САЩ и в АУБ, където повечето са българи?

- Основната разлика е, че английският на българските студенти е много по-добър от този на американските студенти. И писането им е много по-добро, отколкото съм свикнала да виждам. Студентите тук са много по- мотивирани да направят нещо добро за страната си. И това не си го измислям - много често ми казват, че една от причините да се занимават толкова усилено с учене е защото искат да направят нещо хубаво и полезно за България.

- Интервюирала съм доста преподаватели в АУБ, които казват, че България е страхотна страна, а Благоевград е невероятен град, но до момента никой не е поискал българско гражданство. Вие мислили ли сте по въпроса да останете тук?

- В бъдеще - да, защото страшно много ми харесва това, което до момента съм видяла в България. Единственото, което ни ограничава със съпруга ми да не направим такава стъпка, са майка ми и свекърва ми. Всъщност те мислят да дойдат тук през лятото, защото вашият въздух е много хубав, и двете са доста ентусиазирани за предстоящото пътуване. Те обаче ще остареят и ако аз остана тук, ще ми е много трудно да пътувам и да ги наглеждам.

Още за: Л. Ленард  АУБ  студенти Още от: Отблизо

Добави/гласувай в Свежо   Добави в Любими.ком   Сподели във Фейсбук Запомни    Изпрати    За печат


3 коментара

19 април 2012 12:00 | аз
Оценка:
9
 (
9
 гласа)

добра статия


19 април 2012 20:44 | 2
Оценка:
3
 (
3
 гласа)

Ами майката и свекървата направо да се местят в БГ и ще са добре, доста е по-евтинко.


21 април 2012 03:50 | От там
Оценка:
1
 (
1
 гласа)

Да, но здравеопазването е на ниско ниво в БГ, особено за старите хора не им пука много...




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар

Име



Коментар





Въведете кода от картинката

 



Реклама