От фенклуба на Пирин “Green Eagles” обявиха: Лудогорец ни открадна прякора и цветове на екипите, преди играеха в жълто- зелени екипи и бяха “Вълците”

През последните години в българския футбол, и в частност “А” група, се появиха доста отбори, повечето от които без особено име и история. За сметка на това, традиционни отбори, с изградени през годините имидж и причини за уважение, се появяват все по-рядко на “голямата сцена”. Най-често причините за това са проблеми от организационно и финансово естество.

Един такъв отбор е Пирин Благоевград, отбор известен най-вече със своята школа, дала много на България. Свързахме се с един от лидерите на “Green Eagles” и зелените фенове, за да сподели повече за своята група и какво се случва в момента при благоевградчани.

Здравейте, казвам се Николай Ризов. На 23 години съм от град Благоевград. Студент съм със специалност “Психология” в ЮЗУ, същевременно и работя, за да изкарвам пари за гостуванията.

Подкрепям Пирин от 98-98 година. Почти не изпускам домакинства от 2001, а гостувания от 2005.

Разкажи ни повече за Green Eagles.

Green Eagles създадохме през 2010. Първоначално идеята се появи на една квартална пейка, докато пиехме галончета с моя добър приятел – Кире Русия

В последствие един от съоснователите на групировката. няколко години след това срещнахме сериозна подкрепа от млади и стари фенове и основахме организацията.

Първоначално носихме името Пирин – Реален, а за председател избрахме покойният Митко Банскалията – легенда във фенските среди в България. В последствие сменихме името на “Green Eagles”. Никога няма да забравя първото домакинство след официалното ни създаване. Беше обикновен мач с Видима Раковски, на трибуните имаше не повече от хиляда човека, агитката ни наброяваше над 150 човека.

Редовно събираме пари за знамена, тъпани и тн. Вече имаме и онлайн ултрас магазин – pirinstore.com , където популяризираме зелената идея.

С какво се характеризира вашата група?

Предимно млади момчета сме, между 16 и 30 години. Имаме и доста фенове – ветерани. Вече доста години посещаваме заедно мачове и се познаваме доста добре. В нашата групировка може да влезе всеки, абсолютно всеки. Малко обаче издържат теста на времето, а именно да си с нас навсякъде – по села и паланки, в продължение на години.

Кои са основните проблеми пред Green Eagles, има ли въобще такива?

Ха-ха. Сещам се само за проблеми с автобусните компании и полицията в града. Преди първото ни гостуване в настоящия сезон, опитахме да организираме традиционната екскурзия с автобуси за мача.

Цяла седмица аз и председателя на Пирин СС звъняхме по знайни и незнайни автобусни компании, но получавахме отказ отвсякъде, без видими аргументи. Проблемите са ни свързани почти изцяло само с превоза за гостуванията.

Полицията е отделно, всички ушеви в града не могат да ни гледат. След един мач в Радомир ни чакаха с патрулки пред полицията и арестуваха почти целия фенклуб.

Как се съревновавате с местните структури от фенове на Левски и ЦСКА, що се касае до привличане на младите фенове?

Не се борим с никой, не се опитваме да привличаме никой в редиците ни. На сила хубост не става.

За нас Пирин е ИСТОРИЯ, ВЯРНОСТ И ЛЮБОВ, а не – бели маратонки, черни нинджи, снимки и тагове във фейсбук. Истинските националисти, гордите благоевградчани, подкрепят само и единствено – ПИРИН. Който иска да е от нас – знае къде е стадион “Христо Ботев”.

Приятели и врагове на Green Eagles?

Уважавам изключително много агитката на Нефтохимик. Преди няколко години, часове преди един мач с Черноморец, аз и още петима фенове седяхме в Морската градина и чакахме да стане време за мача.

Към нас се приближиха 20на здрави момчета с черни суитчъри, първоначално си помислих, че ще бъдем моментално атакувани,

както правят почти всички така наречени ”ултрас”.

Момчетата от Бургас обаче постъпиха по коренно различен начин. Запознаха се с нас, набързо се сприятелихме, упътиха ни към

стадиона. След мача ни изпратиха до ЖП гарата и пихме бири. Сред феновете беше и Пистата, момчето, което преди месеци беше убито в София, Бог да го прости.

В събота гостуваме пак на Черноморец. Надявам се да се съберем и да пием по някое “Бургаско”.

Уважавам също агитките на Ботев Враца, Добруджа, Спартак Плевен. Отделни приятелства имаме в доста агитки в България.

Как виждаш бъдещето на групата?

Виждам светло бъдеще за Пирин, респективно и за нашата организация. Където е текло – пак ще тече. Пирин е имал голяма и луда агитка.

Хубавото при нас е, че редица стари фенове се завръщат, а все повече младежи започват да викат с цяло гърло за любимия отбор. Влезем ли в А група ще е лудница. На последния ни домакински мач срещу ФК Раковски целия стадион се превърна в агитка. Не случайно преди години стадионът се е наричал “Врящото гърне”. На 25-ти домакинстваме на Литекс в мач за Купата. Стадиона ще е препълнен, ще видите за какво става въпрос.

Споделяте ли някакви политически идеи на стадиона, или смятате, че политика и футбол/фенство не трябва да се мешат?

Политиката в България е лайняна работа. Това, което ни обединява е, че всички сме националисти и обичаме родината,

за съжаление обаче, май всички мразим държавата.

Кои моменти с Пирин ти липсват и за какво мечтаеш свързано с Пирин, а и Green Eagles?

Изпитвам носталгия към миналото и пълния стадион във всеки мач.

Няма да забравя една среща през 1999 срещу Спартак Плевен, на стадиона имаше над 15 000. Липсва ми Банскалията, един голям приятел и велик фен на Пирин. Липсват ми и всички фенове, които заминаха да търсят препитание извън граница.

Кои мачове с Пирин няма да забравиш никога, защо?

Няма да забравя победата срещу ЦСКА на “Армията” в четвъртфинал за Купата, а след това и полуфинала срещу Левски.

Помня и един мач в Благоевград срещу Славия, някъде около 2005, агитката беше над 1000 човека.

Незабравимо е и едно гостуване в Бургас през 2007 мисля, бяхме над 100 човека и не спряхме цял мач, по средата на второто полувреме агитката на Черноморец просто спря да пее и започна да ни слуша. Общо взето, почти всяко гостуване за мен е

уникално преживяване. Разговорите с приятели, пиянствата, изцепките, нахлувания по терените, проблеми с полицията…

Какво мислиш за българската ултрас сцена?

Основното значение на Ултрас е да подкрепяш отбора си навсякъде, в това отношение с нас могат да се мерят малко отбори.

Няколко години гостувахме по селата. Стигнахме и до А окръжна. Подкрепата ни към отбора беше фантастична. Като численост ни поставям на 5-6 място, доказвали сме го с масови посещения в София, Бургас и в Пиринско. Като вярност сме в топ 3.

Какво е мнението ти за проект, какъвто е Лудогорец?

Парите са всичко в съвременния футбол. Представете си Доростол Силистра да играе с Реал Мадрид и Лирърпул? На пръв поглед невъзможно. Подкрепям Лудогорец в Европа, както съм подкрепял Левски, Цска, Ботев, Локо, Берое, Литекс и тн. От завист смисъл няма. Това обаче не значи, че догодина, когато се срещнем в А група, ще ги жалим на “Митичния”. Да си пазят знамената, особено тези с орлите.

Това, че ни копират прякора и цветове на екипите е жалко, не знам дали помните, но Лудогорец играеха в жълто- зелени екипи и бяха “Вълците” преди няколко години. Откакто са “Орли” станаха зелени. Жалко е.

Подкрепяте ли националния отбор? През октомври предстои изключително важен и интересен мач с Хърватия. Ще бъдете ли на стадиона, а и по улиците в София, където се очакват няколко хиляди хървати?

Разбира се, ще пътуваме за мача. Стадиона ще е пълен. Надявам се преди мача да гърбим нещо.

За или против идеята за евентуално обединение между групи, които са склонни да подкрепят България заедно, от един сектор?

Ултрас подкрепата към националния обор е трагична. Нямаме почти никакви песни, нито свестни хореографии. Трябва да се направи среща между фенклубовете и да се измислят нови песни, които да се популяризират постепенно от всички агитки. Това е начина.

Поздравявам Берое, Ботев и Локо, които се опитват да променят нещата към добро. Най-мразя караниците от типа на “Паднахме заради Гаджев – говедото, или заради Гъргоров – чорбаря).

Националният отбор е един. Всички трябва да го подкрепяме в добро и лошо.

http://ultras-bulgaria.net

Лъчо Петров