Атанас Камбитов: Правим Благоевград панаирен център като по римско време

28 януари 2015 12:48   1 коментар   1215 прочита


В петък гласуваме двойно по-голям бюджет на общината от 2011 г. Кандидатирам се за втори мандат, каза кметът на Благоевград

- Г-н Камбитов, след почти две нулеви години за евросредствата как се справя Благоевград с финансите?

- Евросредствата наистина са основният инструмент на общините. Виждаме, че светът е в абсолютна финансова криза в сравнение с която американската криза от 1992 г. е буря в чаша вода. България няма как да е встрани от този процес. Заради кризата частните инвестиции намаляват не само в Благоевград, но и в цялата страна. Държавният бюджет също е рестриктивен, защото поради същата причина няма достатъчно средства. Собствените приходи намаляват, защото безработицата расте, бизнесът е затруднен, а обикновеният човек трудно си плаща данъците. И картината е, че отвсякъде има минус и единственият свеж финансов ресурс са евросредствата. Затова са от жизнено важно значение за общините. А общините стават главният работодател, което е ненормално и показва, че бизнесът не върви напред.

- Минахте през три правителства. Как се оправяте с тях?

- Не са три. Четири са. Две редовни и две служебни. Това е другият въпрос. Всеки от колегите знае, че това води до трудности, дори правителството да е най-дружелюбно настроено. Самото стиковане на администрацията води до забавяне. Общината решава дотам, докъдето са правомощията й, но е нужен синхрон и връзка с централната власт. А когато това е проблем, то рефлектира върху всички. Така че се оправяме мого трудно. В резултат на смяната на тези четири правителства е и забавянето на еврофондовете. Оптимистичното в момента е, че и евросредствата се размразиха, подписват се рамките на оперативните програми. За Благоевград е важно, че ние работим още преди да са излезли оперативните програми, много проекти сме направили в суров вид и можем веднага да реагираме.

- Географското положение на Благоевград е такова, че това би трябвало да се отразява положително на бизнес средата или тя също е потърпевша?

- Бизнес средата винаги е потърпевша. Въпросът е как да задържим нивото, без да слезем надолу. От друга страна, последната статистика показва, че Благоевград изпреварва по темпове Стара Загора – четвъртия по големина град. Твърдя, че това се дължи предимно на строителството, а то е такъв бранш, че поддържа много други отрасли. Колкото до географското положение, ние имаме намерение да иградим „Експоцентър” в Благоевград.

Това не е моделът на Солунския или Пловдивския панаир. Моделът е взет от Дармщат в Германия. Това е успешен бизнес модел с логистични центрове, конферентни зали, зали за изложения. Около нас има пет държави и този бизнес център ще генерира приходи. Ние не измисляме нищо ново. Първото име на Благоевград е Скаптопара още по римско време и император Гордий и той е известен като панаирен център. На 200 км от Солун, на 200 км от Скопие, на 100 км от София, на 230 км от Косово, Прищина и на 300 км от Албания. Не случайно Американският университет е в Благоевград.

- Имате ли пречки това да се случи по-скоро?

- Искаме да изградим този център на терена на бившите казарми. Не искам да политизирам, но по времето на ГЕРБ подписахме споразумение, а след това 2 г. по чисто политически причини нямаше никакво движение. Обикновено казват, че това не било политика. Но ако не е политика, как след това служебното правителство за 10 дни реши нещата. Случват се такива неща, защото всичко ни е объркано, защото партизанщината, сбърканото мислене на политиката на всички води до това. А водещ трябва да е интересът на общността. Но най-интересното е, че в този експоцентър искаме да направим музей на Македоно-Одринското движение и втори православен храм в Благоевград. Питам: кой може да е против тези неща?

- При вас имаше напрежение не само на централно ниво, но и на местно заради областния управител Муса Палев. Сега имате нов – Бисер Михайлов. Това повлия ли върху движението на проектите ви?

- Познавам Муса Палев от години и той е един много коректен човек. Това е политическо решение и отговорността е на държавата. Назначаването на Муса Палев беше непремерено и подстрекаваше разделянето на обществото. Защо, на кого е нужно това? Ние сме се освободили преди 100 години и искаме да се обединяваме. Тези теми са чувствителни и трябва да се мисли, защото е много лесно да запалиш искрата, но сетне трудно се гаси. Това беше проблемът и чисто оперативно нямаше никакви последствия. Но за година и три месеца по време на правителството на Пламен Орешарски цареше безветрие и безтегловност, все едно, че този град го нямаше. И въпреки това всеки вижда какво се направи за града. Мисля, че работим много добре. И показател за това е бюджетът, който е реализиран на 103%. Това означава, че каквото е обещано в началото на годината, е направено. Когато встъпих в длъжност, бюджетът ни беше 38 милиона. А бюджетът, който ще приемем в петък, е 61 милиона. И то при положение, че държавните субсидии са почти същите – не повече от 3-4% повече. Т. е. има начин бюджетът на общината да се увеличава.

- Досега не съм виждала кмет, доволен от бюджета си. Как успяхте да го увеличите почти двойно?

- Това става с увеличаване на приходите. Но най-голямото перо идва от оптимизацията на разходите. Или, казано иначе, с едни и същи пари правим два пъти повече. Тайната е контролът. Просто харчиш обществените пари така, все едно, че са твои. Ако го правиш като стопанин, нещата се случват.

- Как се отразява това на безработицата в региона, след като бизнесът се е свил?

- Бизнесът не се е свил, но не се развива с темповете, с които бихме искали. Но за да привлечем инвестиции в региона, извън световната икономическа криза има и много други фактори. Трябва да сме предвидими, трябва да сме сигурни. Никой не си влага парите там, където не е сигурно. За четири години – четири правителства. Кой е този стратегически инвеститор, който ще дойде и ще сложи пари в България? Нормално е да бяга. Трябва да сме прозрачни, да улесняваме процедурите. Това може да направи един кмет – да създаде прозрачност, да улесни режимите, да намали бумащината и да гледа на инвеститорите като на партньори. Но в крайна сметка всичко зависи от макрорамката. Стабилността трябва да съществува. Ние изграждаме инфраструктура, комуникации и градска среда. Но тук искам да дам и един добър пример за корпоративна гражданска политика с „Булгартабак”, който е един от най-големите работодатели в нашия град. Той също влага в градската среда, защото ако хората се чувстват добре в града, те и работят по-добре.

- Тъй като сте университетски център, мерило дали градът е хубав е и отношението на студентите към него. Има ли такива, които остават да живеят след края на образованието си в Благоевград?

- Ние имаме 18 000 студенти. Но е едно да остават по семейни причини, а друго, за да развиват бизнес. В това отношение има да се направят още много неща. Това са успоредни процеси. В новия програмен прозорец на ЕС е заложена програма на знанието. Това вече трява да се прави с тези млади хора и с университетите. Работим усилено в тази посока. Но в нея общината може само да помага. Например ние даваме безвъзмездно целия сграден фонд на университетите. Аз съм наясно, че университетите са моторът, двигателят на града и ние трябва да положим всички усилия да ги развиваме, защото образованието е пазар. А в условията на демографска криза конкуренцията между университетите е огромна. Затова сме твърдо решени да им помагаме.

- При вас има прилив на хора и от Македония. Само заради близостта ли ви избират?

- Ще посоча статистика. В Благоевград има над 15 000 регистрирани македонски граждани. Една от причините е българският паспорт. Аз съм много съпричастен към тази тема и подкрепям България да дава паспорти и гражданство на македонските граждани. Не подкрепям изявленията и тезите на някои политици, че тези паспорти се вземат само за да могат да пътуват. Дори само заради това да е, то означава, че ние имаме българи в Македония. Защото това са предимно мъже и когато главата на семейството твърди, че е българин, никой не може да каже, че децата не са такива.

Сега, когато има около 300 000 македонски граждани с български паспорти, нека някой излезе и каже, че там няма българи. Това е много тънка политика. Имаше и една огромна грешка – преди 7-8 г. бизнесът на някои институции беше продажбата на българско гражданство. Това нанесе много сериозни вреди върху начина на мислене на хората с българско самосъзнание от другата страна. Защото излезе, че който има пари, пък дори и сърбофил, си купува българско гражданство. А който е мачкан и бит, не може и остава с горчивината, че своите са го предали. Това се измерва във времето и има негативни последствия.

- А как отстоявате българския интерес в постоянните скандали, които имаме с нашата съседка заради преиначени исторически факти?

- За съжаление българската външна политика към Македония е неуспешна по редица причини. Докато Македония е много агресивна във външната си политика и на моменти минава границите. Но в очите на другите изглежда успешна. Винаги давам един пример. Обаждат се на един приятел от Бразилия и казват, че ще идват на Балканите, понеже на тях всичко това им изглежда едно. И му обясняват, че ще отидат там, където е роден Александър Македонски и има голям паметник.

Затова казвам, че е важно какво мислят хората. Ние много твърдо трябва да отстояваме нашата история. На ниво граждани в отношенията няма проблеми. Но властите в Македония упражняват тази политика, защото така си удържат властта. Затова искаме да направим и този музей на Македоно-Одринското движение. И ние сме единственият град, който гласува, и купихме архива на Пелтеков, в който има уникални документи. Личната кореспонденция на почти всички войводи на ВМРО е там. Макар че към този архив имаше сериозен интерес от Националния музей на Македония.

- А как възприехте идеята на проф. Георги Близнашки Благоевград да бъде преименуван на Самуиловград?

- Говорил съм лично с проф. Близнашки. Тази идея не е негова. Не искам да коментирам това. То е несериозно. Инициативната група дори не е от Благоевград. Тази тема не е на града и не стои на дневен ред.

- Спомняме си града като средище на култура и спортна величина, но за тези неща вечно няма пари. Има ли промяна в тези области в сравнение с началото на прехода?

- Работим и в двете посоки. Благоевград е млад град и който влезе в него, това е първото му впечатление – че е млад и жив град. За култура отделяме над 3 милиона от собствените си приходи, което е над 13% от бюджета на общината. Няма друг такъв град в България. 2015 година сме я нарекли фестивална година. От януари до декември имаме предвидени фестивали. В момента работим за възстановяването за фестивала на франкофоните „Франкофони”, говорили сме с френския посланик и имаме подкрепата на Министерството на културата.

Предвиждаме той да се направи през септември. През октомври подготвяме Балкански фестивал, като идеята е да съберем нова и стара музика от всички държави, за да покажем, че в основата си фолклорът е един. Има много неща, които са общи и те са повече от тези, които ни разделят. Имаме амбицията да станем културен център за тази част на региона. Колкото за спорта, възстановихме интерната, в смисъл, че там събираме деца от областта със спортен талант и те са на издръжката на общината. Построихме доста закрити зали.

В момента по общински проект се строят плувен басейн с олимпийски размери, два тенис корта, две футболни игрища. Общински е и футболният отбор, защото имаме традиции в това отношение и амбиция да влезем в „А” група. А занапред имаме идея за „Спортен Благоевград”, която включва изграждането на тренировачни игрища, ползваме средства от протрама "Региони в растеж", знаем как ще се кандидатства. Ще има база за релакс, хотел и други съоръжения. Смятаме да вържем и ски зоната, където пракът е целогодишен, защото през август магистралата до Благоевград ще бъде готова. Хората ще имат достатъчно условия за спорт, за развлечение, за култура, за релакс.

Целта е това да бъде посещавано и от хората от съседните държави. За някои неща като експоцентъра и постмодалния терминал на единствената митница между Солун и София е нужно повече време и много ми се иска, когато нещо се започне, другите след теб да го продължат. Това е новата перспектива и алтернатива, за да върви Благоевград напред. Тези проекти са новият „Булгартабак” за Благоевград. Цигарената фабрика изигра и играе своята роля, но занапред роля ще играят такива проекти. Искам Благоевград да стане регионален център.

- Но ви очаква и сериозно изпитание – предстоят ви избори. Ще се кандидатирате ли за втори мандат?

- Изборите не са животът, идват и си отиват. Много ми се иска политиците да не живеят само за изборите. Казах, че имам самочувствието, че работя добре, но оценката я дават хората. Категорично заявявам, че ще се кандидатирам и ако хората ме изберат, значи съм работил правилно. /БЛИЦ


Още за: Ат. Камбитов   център   бюджет   Още от: Отблизо

Принтирай статия
1 коментар
28 Януари 2015 13:38 | Атанас Бандитов
Оценка:
-1
 (
3
 гласа)

Тоя защо не се огледа в каква обрана кочина без правила превърна града след бандитското си управление. Харесали го хората, харесват го кучката и пачите на заплата да му пишат хвалби по форумите. Никакъв шанс за нов мандат ако има акъл в народа.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар