Вдигат се осигуровките за пенсия и безработица

Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов дадоха зелена светлина за плавно увеличаване на осигуровките за пенсия и безработица с общо 4,5 процентни пункта до 2027 г. Предложението е на социалния министър Ивайло Калфин. Днес тримата заедно представиха плана на правителството за реформа в пенсионно-осигурителната система, предаде Труд. Надявам се до лятната ваканция на парламента промените да са приети окончателно, каза Борисов, който напусна пресконференцията след представянето на идеите от Калфин. През целия април промените ще се обсъждат с работодатели, синдикати и депутати.

Увеличението на осигуровките, които влизат в НОИ, ще е за сметка на премахването на предвиденото нарастване на вноската за частните пенсионни фондове. По закон от 2017 г. тя трябваше да се увеличи от 5 на 7%.

Вноските ще нарастват от 2016 г.

Идеята на Калфин е вноската за държавна пенсия да започне да се увеличава от 2016 г., докато стигне 21,3% от сегашните 17,8% от осигурителния доход. Стъпката ще е с по 0,5 процентни пункта на всяка четна година. От 2017 г. ще се вдига и осигуровката за безработица с по 0,2 пункта през година, докато стигне 2%. В момента тя е 1%.

Работодателите възразяват срещу предложението. Според тях то няма да увеличи приходите в бюджета, а ще натовари коректния бизнес и ще увеличи безработицата и сивия сектор. Синдикатите подкрепят мярката.

„Продължавам да твърдя, че това е плавен и много поносим за работодатели и работещи механизъм. Не затварям темата за други предложения. Готов съм да ги обсъдим, но трябва да вървим към решаване на този въпрос“, каза Калфин.

Вдигането на вноските противоречи на средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите. В документа се предвижда размерът им да се запази до 2017 г. включително. В последните месеци министър Горанов многократно заявяваше, че ръстът на осигуровките не е правилен ход. Попитан вчера какво е променило мнението му, той каза: „Да си имаме уважението. Премиерът седеше до нас. Очаквате да се сбием ли? Дошли сме да ви кажем какво сме се разбрали, а не какво не сме се разбрали.“

След това Горанов добави: „Ние не предлагаме вдигане на осигуровките, а 2-та процента, предвидени в закона за универсалните фондове, да отидат в НОИ. Съгласих се, защото това ще увеличи осигурителната тежест с по-малко.“

420 лв. осигурителен доход за фермери

Идеите на Калфин предвиждат увеличаване и на минималния доход за осигуряване на земеделските производители. Сега сумата е 300 лв. Предвижда се от 2016 г. да стане 360 лв., от 2017 г. - 420 лв.

Социалният и финансовият министър не представиха разчети, с които да докажат ползата от вдигането на осигуровките. На въпрос за финансовия ефект от промените Горанов каза, че той ще е „по-високи и адекватни пенсии“. „Работим за хората, другото не е важно“, добави той. Попитан кога ще бъде занулен дефицитът в НОИ, финансист №1 отговори: „Никога.“

По-късно зам. социалният министър Николай Николов каза, че „още дълги години бюджетът на НОИ няма да е на плюс“. Преди два месеца Калфин заяви, че увеличението на вноската за пенсия ще вкара в НОИ около 1,1 млрд. лв. до 2027 г.

„През последните години осигурителната тежест беше намалявана съзнателно и дефицитът в НОИ беше увеличаван съзнателно с оглед цената на труда да е по-ниска и това да даде конкурентни предимства за привличане на инвестиции. Не виждаме особена причина бързо да преразглеждаме този модел“, каза още Горанов.

Мъже и жени се пенсионират на 65 г.

Възрастта за пенсия за мъже и жени ще се повишава плавно, докато стигне 65 години през 2037 г. След това нарастването няма да спре, а ще се съобразява с удължаването на продължителността на живота в страната, предвижда пенсионната реформа на социалния министър Ивайло Калфин.

Сега мъжете се пенсионират на 63 години и 8 месеца, а жените - на 60 години и 8 месеца.

Идеята на социалното министерство е през 2016 и 2017 г. възрастта за мъжете да се увеличава с по 2 месеца, а от 2018 г. - с по 1 месец. Нарастването ще продължи до 2029 г. Заради по-ниската възраст, при която се пенсионират сега, за дамите ръстът ще е по-стръмен и продължителен. Предлага се от 2016 до 2029 г. възрастта при тях да се увеличава с по 2 месеца на година. От 2030 до 2037 г. повишението ще е с по 3 месеца годишно.

Паралелно ще се увеличава и стажът за пенсия. Той ще расте с по 2 месеца на година, докато през 2027 г. стигне 40 години за мъжете и 37 години за жените.

Ще се въведе ранно пенсиониране с намалена пенсия за хората, на които не им стига до 1 година възраст. За всеки липсващ месец доходът ще се намалява с 0,4%.

Плавно ще нараства и възрастта за категорийните работници. Целта е през 2037 г. за първа категория труд тя да достигне 57 години и за двата пола. За втора категория нарастването ще свърши през 2043 г., когато мъже и жени трябва да се пенсионират на 62 години.

Швейцарското правило отпада

Нова формула за индексиране на пенсиите предложи социалният министър Ивайло Калфин. Той увери, че това ще доведе до по-голям ръст на пенсиите, но отказа да прогнозира какво ще е увеличението им. Размерът щял да зависи от възможностите на бюджета.

Според сегашния закон всяка година от 1 юли парите за старост се осъвременят по т.нар. швейцарско правило. Повишението е равно на сбора от 50% от ръста на инфлацията и 50% от увеличението на средния осигурителния доход през предходната година.

Идеята на Калфин е от 2017 г. вместо да се прилага швейцарското правило, да се повиши тежестта на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите. Сега коефициентът е 1,1. Целта е плавно да се увеличи до 1,5, колкото е в доста европейски страни. Това ще вдигне пенсиите с 40%, изчисли социалният министър. Той добави, че с коефициента се преизчисляват не само новите, но и старите пенсии.

„Швейцарското правило ще стане минимум за растеж на пенсиите. При бюджетна възможност ще растат с повече“, каза Калфин. От 1 юли пенсиите ще се увеличат с 1,9%, или средно с около 6 лв.

Друго предложение е от 1 януари 2019 г. да отпаднат трите години от стажа преди 1997 г., които човек може да избере при изчисляване на индивидуалния си коефициент. Според експерти това ще ощети повечето хора, които сега могат да посочат период, в който са се осигурявали върху най-висок доход. Това води до по-висок коефициент и по-голяма пенсия.

Таванът върху парите за старост остава до 2019 г.

Таванът на пенсиите ще отпадне от 1 януари 2019 г., но само за тези, които са отпуснати след тази дата. За старите ограничителният размер ще се повиши, но ще остане в сила.

От 2019 г. ще предложим увеличение на тавана на пенсиите от 35 на 40% от максималния доход. Това ще даде възможност хората, които се осигуряват върху по-висок доход, да получат по-високи пенсии, каза социалният министър Ивайло Калфин.

В момента най-високата пенсия у нас е 840 лв. Заради ограничението около 33 000 души не получават реалните пари за старост. От 1 юли таванът на пенсиите ще се вдигне на 910 лв., което ще намали броя на ощетените. Пълното премахване на ограничението струва около 120 млн. лв. годишно.

Военни и полицаи излизат в отдих на 52 години

Възрастта за пенсия в сектор “Сигурност” и затягането на контрола върху инвалидните пенсии са единствените въпроси от пенсионната реформа, по които социалното министерство засега няма предложения. Ще вървим към въвеждане на минимална възраст за пенсия за военни, полицаи, разузнавачи, ДАНС и съдебните охранителни, каза министърът на труда Ивайло Калфин.

Той вече е разговарял по темата с новия вътрешен министър Румяна Бъчварова. Решението щяло да се вземе до няколко дни. През 2014 г. служителите в сектор “Сигурност” са се пенсионирали средно на 52 години и 8 месеца. Това ще служи като ориентир, каза Калфин. Той гарантира, че социалните придобивки няма да се отнемат, което означава, че униформените ще запазят правото си да получават 20 заплати при напускане на строя.

По въпроса за инвалидните пенсии има работна група при здравния министър Петър Москов, която ще вземе решение на 16 април, обяви Калфин. Според него лекарските комисии трябва да оценяват намалената работоспособност с тази на здрав човек на същата възраст. Освен това в лекарските експертизи трябва да е посочено какво може да работи човекът с увреждане. Логиката е, че така хората ще си търсят подходяща заетост, вместо да разчитат на социални помощи.

Друга идея на Калфин е лекарските комисии към НОИ да проверяват съмнителните инвалиди, като ги връщат на преглед. Сега проверяват само по документи и един път като тръгне фалшив документ, няма кой да го спре, каза Калфин. Ще се обсъжда и влизането на общопрактикуващи лекари в ТЕЛК.