Ученици в шести и четвърти клас живеят насред полето, в къща без покрив, без ток и вода

Четвъртокласникът Росен Миленов и сестра му Виктория, шестокласничка в Пето СОУ - Благоевград, живеят в къща без покрив, втора година са без елосветление и вода. Къщата се намира насред полето на благоевградския квартал “Струмско”, районът е известен като Животинския пазар. За децата луксът /ток и вода/ е непознат, защото баща им Асен от година и половина е без работа, след като се разболял, а майка им Руска е безработна от 2003 година.

Живеем в една стая, в нея готвя, спим и се къпем, сподели с мъка майката Руска Миленова и поясни: Срамувам се да разкажа за нашия живот заради децата. 47-годишна съм и вече нищо не ме учудва. Отблъскват ни отвсякъде, в Социални грижи вече не ходя, защото знам, че няма да ми помогнат с обяснението, че не съм жител на Благоевград. Но нали тези две деца са българчета и в цялата ни държава има еднакви закони? Храним се с парите, които изкарва мъжът ми, и това, което съм произвела в зеленчуковата градина - боб и картофи. Озовахме се в това трудно положение преди 7-8 години, през 2003 година останах без работа, съкратиха ме от шивашка фирма. Имам завършено средно образование в Текстилното училище в Кюстендил по специалност “Дамско облекло”. Всяка сутрин ходя с количката за вода, няма зима, няма лете... заключава Руска.

Майстор-гатерист съм, бичех трупи във Велинград, но пристигнах тук и започнах работа първо в свинефермата на Иван Андонов в Старо Струмско, после се преместих в строителството, но от година съм зле с краката и останах без работа, разказа бащата Асен. За лятото няма проблем, помагам на съседите и те ми дават пари, не отказват помощта си. Трудно е сега през зимата, в една стая няма къде да се разминем. Страшното не е за нас, а за децата ни.

Не разчитаме на държавата, тя се е отказала от нас, а на помощта на съседите си от квартал “Струмско”. 3 кубика дърва за огрев ми даде познат, дрехи и храна също ни дават доброволно хора от квартала. Чакам някой познат да ми даде 2 лв., за да купя 2 хляба. Не съм си извадил и лична карта, знаете ли защо, защото нямам пари. А всеки документ струва пари, как когато нямам работа... разказва с насълзени очи бащата.

Съседи на семейството споделиха, че децата и родителите живеят в полусрутената къща, която не е тяхна собственост, а на местния жител Санде, който им я предоставил за ползване, същият наскоро починал.

Тези деца живеят в пълна мизерия, не знаят какво е телевизор, да не говорим за компютри и други технологии, които безспорно са им нужни по време на учебните занимания, каза съседката им Василка Костадинова.

Децата ходят редовно на училище, придвижват се с ученически автобус до V СОУ в центъра на града. Съседите недоумяват как успяват да напишат домашните си и да научат уроците си в една стая. Познават семейството като кротки и възпитани хора.

Дали държавата е абдикирала от тези две деца, имат ли шанса да живеят нормално, както другите деца, ще “събудим” ли институциите, ще стане известно до дни.