Това задължително трябва да прочетете! 23-годишен, благоевградски шампион, качи на автостоп 71-г. баба Райна, това, което тя му разказа го разтърси....

Една история, разказана от 23-годишен благоевградчанин,спортист и шампион ни разтърси днес. Таекуондистът Илиян изля душата си в трогателен пост, с който разплака стотици негови приятели в мрежата, видя struma.com.

Ето разказът на това момче, пред чиято доброта се прекланяме Наистина ни развълнува, Илияне.!, Ето какво написа той, без намеса:

Един от малкото дни, в които се почувствах наистина жив. Това е баба Райна, на 71 години е. Днес решихме с приятели да отидем на пейнтбол, който се намира на 3-4 км от с. Бучино и на 10-15 км. от Благоевград. Когато си тръгнах видях баба Райна на пътя с една раница, тя се обърна и помаха, естествено спрях, а тя ме помоли да я сваля до където мога тя е към града.

Започна разговора с това,че ми благодари отново и да разказва за живота си. Аз обаче я прекъснах заинтригуван от това как тя слиза по принцип и как е мислела да слезе сега, тъй като оттам рядко минават коли. Тя ми отговори "Пеша бабе, всеки ден слизам и се качвам пеша" ,та помислих си това са 10-15 км. Както и да е баба Райна започна с това че мъжът и е умрял преди 7 години, много го обичала, има двама синове единият хич не я слуша, другият е ЗЛАТЕН, но от нерви се разболял и не се движи от кръста надолу, по нейни думи "гние в леглото" .

След като се разболял жена му го изгонила в гаража, и се качила в апартамента с друг мъж. До този момент беше силна, но вече виждах сълзите в очите и , усещах ги и в гласа и. "Всеки ден слизам храня сина си, обличам се , ходя на градината и пак се качвам, не се предавам напред с главата срещу живота".

Това са 20 минути път с кола, аз не усетих кога стигнахме в града, само гледах пътя, слушах и не знаех къде съм. Попитах я после с какво ще се прибере, тя ми каза , че до село Бело поле с рейс и оттам с такси,но това е било вчера, днес ще е пеш защото таксито е 6 лв, а тя до пенсия няма, пести за закуски на сина си.Когато я оставих пред тях, тя ми пожела неща,които ще запазя за себе си, но усетих, че са искрени. Каза ми също"

Обичам те сине, като внук те обичам".Бях шокиран от историята и, от ежедневието и, от отношението на държавата към миналото ни, към хората, които са ни създали и отгледали.Това са 10 км всеки ден, абсолютно всеки ден. 200 лв и е пенсията.

Срамувам се, беше ме срам да погледна баба Райна в очите. Днес аз доведох баба Райна до града да нахрани сина си- жив труп, и и дадох пари за такси, за да се върне, въпросът е утре кой ще го направи?

Утре ли, Илияне?! Утре ние ще намерим баба Райна, за да и помогнем ,а после ...после ще питаме ? Кой доведе нашите майки и бащи до това състояние, как ще решим кардинално проблема на възрастните хора по селата ?!.

Ще питаме и ще търсим помощ и милост за живите от онези по върховете ....! Защото случаят на баба Райна не е изолиран, нашите родители са жертва на новото време, а са дали здраве и младост за държавата, за родината -майка, която за съжаление днес е зла мащеха по отношение на тях. И не само ........

В.Стефанов